Решение № 11775 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2012 г.

Решение № 11775 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от кмета на община Аксаково - Варненска област, против решение № 2948 от 13.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2492 от 2011 г. на Административния съд - Варна. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Галин Пенчев Христов от гр. Варна, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на касатора, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Варна, по жалба на Галин Христов от гр. Варна е отменил заповед № 500 от 27.06.2011 г. на кмета на община Аксаково, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на имот - публична общинска собственост, представляващ улица с ОК 22-ОК-65 по плана на с. Орешак, община Аксаково. Съображенията за това са били, че оспорената заповед е била издадена при липсата на фактически и материални предпоставки. Съдът е посочил, че по делото не били събрани доказателства иззетият имот да е общинска собственост. Въз основа на представените доказателства и с оглед приетата и неоспорена техническа експертиза по делото е било установено, че жалбоподателят се е легитимирал като собственик на празно дворно място от 720 кв. м, находящо се в с. Орешак, съставляващо парцел V-153 в кв. 15 по плана на селото. Именно той е бил записан в разписния списък като собственик на ПИ-382 по одобрения кадастрален план на селото. На второ място, по делото било установено, че улицата - предмет на изземване по реда на чл. 65 ЗОС, не е съществувала към момента на издаването на заповедта. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че поради липса на данни за отчуждаване на част от имота за изграждане на улица, както и поради липса на АОС не са били налице предпоставките на чл. 65 ЗОС за издаване на индивидуалния административен акт. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. По същество в касационната жалба са приповторени основанията, развити и пред Административния съд - Варна, за издаване на обжалваната заповед, по които последният се е произнесъл в своето решение. По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд, както се посочи по-горе, се възприема изцяло от настоящия състав. Предвид подробно изложените от решаващия съд фактически обстоятелства по казуса съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция. Предмет на касационното оспорване са само правните изводи на съда за законосъобразност на административния акт в обжалваната му част. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези изисквания не са били налице. Това е така, защото между страните по същество има спор за собственост, който не е от компетентността на административния съд. Това е така, защото, от една страна, общината не разполага с АОС. От друга страна - адресатът на заповедта е представил нот. акт № 186 от 29.12.1993 г., който го легитимира като собственик на празно дворно място от 720 кв. м, съставляващо парцел V-153 в кв. 15 по плана на с. Орешак, част от който е предмет на изземване с оспорената заповед. При тази фактическа обстановка действително не са били налице основания за издаване на заповедта на правно основание чл. 65 ЗОС - поради липсата на посочените по-горе кумулативни предпоставки. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,