Решение № 7146 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7652/2012 г.

Решение № 7146 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7652/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/-МВР срещу решение № 2443/07.05.2012 г., постановено по адм. дело № 10678/2011 г. на Административен съд София-град. Чрез процесуалния си представител юрк. Григорова оспорва решението като неправилно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се неговата отмяна. Касационният ответник - Красимир Борисов Маринов от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Занев оспорва касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок по чл. 211 от АПК, от страна с правен интерес и като такава за процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед рег. № з-13019/18.11.2011 г. на Директора на СДВР-МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на Красимир Борисов Маринов, старши полицай, категория Е-I, степен в група "Метрополитен", отдел "Охранителна полиция" при СДВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, като държавен служител в МВР. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил конкретно процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за търсене на дисциплинарна отговорност, уредени в глава XVI от ЗМВР. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209 от АПК за отмяната му. Съдът е извършил задълбочен анализ на всички доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, като формираните правни изводи са съответни на разпоредбите на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Пред първоинстанциония съд е установено, че дисциплинарното производство по случая е започнало със заповед № з-10683/29.09.2011 г. на Директора на СДВР след получени данни за проведена съвместна операция на Дирекция "Вътрешна сигурност"- МВР, СДВР и СГП, в хода на която на 27.09.2011 г. са били задържани 17 полицейски служители от СДВР, между които е Красимир Маринов. Дисциплинарното производство е образувано във връзка с постъпили данни, отразени в приложение рег. № я-41555/28.09.11 г. и писмо вх. № 26580/20.09.2011 г. от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, затова, че след проведени действия на СГП по пр. пр. № 4-25-70/2011 г., ДП № 18-П/2011 г. на Следствен отдел при СГП на Маринов е наложена мярка за процесуална принуда "Задържане под стража" за срок от 72 часа и му е повдигнато обвинение по реда на чл. 302, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тези деяния административният орган е приел за несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7, т. 12 и т. 13 от раздел I и т. 31 и т. 33 от раздел III от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата и представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". За установяване на фактическата обстановка дисциплинарната комисия е поискала от СГП заверени копия от протоколи за разпит на свидетели и писмени сведения, обвинителни актове, както и други доказателства в хода на разследването. Във връзка с образуваното дисциплинарно производство и на основание чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание, с писмо рег. № я-47123/26.10.2011 г. от дисциплинарната комисия до директора на дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР е поискана писмена справка относно извършител, място, време и обстоятелства, при които Маринов е извършил деяния, констатирани при проведените оперативно-издирвателни мероприятия. На 07.11.2011 г. до директора на СДВР, в съответствие с чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, е изготвена обобщена справка от дисциплинарно разследващия орган относно образуваното дисциплинарно производство, с която е предложено на лицето да се наложи дисциплинарно наказание "Уволнение". С рег. № я49821/10.11.2011 г. е подадено възражение от Маринов, в което подробно излага факти от службата си в МВР и заявява, че е невинен. На 10.11.2011 г. определеният дисциплинарно разследващ орган е изготвил становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, като е предложил на Красимир Маринов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарно разследващият орган е приел, че с действията си същият е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, глава II, раздел I, т. 7, т. 12, т. 13 и т. 31 и т. 33 от Раздел III. Решението е правилно. Касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, а също и при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Аргументирано и в съответствие със закона е заключението на първоинстанционния съд, че дисциплинарно-разследващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 230, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Въпреки, че такива са били изискани в хода на дисциплинарното производство от СГП и дирекция "Вътрешна сигурност", по делото липсват каквито и да е доказателства, в подкрепа на изложените мотиви в оспорената заповед, че наказаното лице, в действителност е извършило посоченото дисциплинарно нарушение. В този смисъл законосъобразна е преценката на решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределението на тежестта на доказване в административния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дисциплинарно наказващия орган е направил всичко зависещо от него, за да събере необходимата информация, относима към производството. Видно от материалите по делото е, че решаващият състав изрично е указал на касационния жалбоподател да посочи доказателства във връзка с твърденията си в обжалваната заповед, а именно, че Маринов е поискал и приел дар - различни суми от водачи на моторни превозни средства, които не му се следват. Видно от заключението на съда е, че такива не са били представени. При тези доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на оспорваната заповед е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за търсене на дисциплинарна отговорност, уредени в глава XVI от ЗМВР, като е издал заповедта за уволнение без да разполага и да представи доказателства, относно фактическите твърдения в нея. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие, депозирана писмена защита и осъществено представителство в съдебно заседание, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника по касационната жалба се дължат сторените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,