Решение № 7954 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Н. Г. от [населено място], общ. Дулово, [улица], чрез адв.Георгиев, срещу решение 417 от 24.03.2025г., постановено по адм.дело 307 по описа на Административен съд гр.Силистра за 2024г., (АСС). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 19/04/1/0/00872/2/01/04/02, издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие. С АУПДВ на лицето е отказано изплащането на финансова помощ по Договор 19/04/1/0/00872 от 10.12.2018 г. същият е прекратен и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 194 749. 75 лв. за изплатено междинно плащане, ведно със законната лихва от датата на изтичане на определения срок за доброволно възстановяване. Със същото решение лицето е осъдено да заплати на ДФ Земеделие деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон, при неправилно приложение на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Касаторът счита за неправилни изводите на АС гр.Силистра, че по отношение на спорния АУПДВ, не е приложима разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК. В решение 5553 от 08.05.2024 г. постановено по адм.д. 11952/2023 г. на Върховен административен съд (ВАС), няма изрично произнасяне за връщане на преписката. Счита, че в АУПДВ 19/04/1/0/00872/2/01/04/01 от 2023 г. и в АУПДВ 19/04/1/0/00872/2/01/04/02 от 12.07.2024 г. фактическите и правни основания, както и разпоредителната част по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК, са едни и същи по своето съдържание. Разликата между двете административни произнасяния се свежда до детайлизиране на обстоятелствата, констатирани от органа при извършената от него проверка, което не променя същността на констатациите при издаване на актовете. Намира за приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като повторният АУПДВ е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, с което е отменен първоначалния и тъждествен по своето съдържание и предпоставки АУПДВ. В касационната жалба са изложени съображения, че АУПДВ е издаден и в отклонение от чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП, защото всяко едно неизпълнение на задълженията на ползвателите на помощи и бенефициентите не е автоматична предпоставка за издаване на АУПДВ, а само онова, което не е предпоставка за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък /л. 28/. Ответникът Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез гл. юрк. Ламбев в представен по делото отговор заявява искане касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно постановено. Претендира присъждане на разноски по делото. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от касатора. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на земеделския производител против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 19/04/1/0/00872/2/01/04/02, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който е отказано на оспорващия изплащането на финансова помощ по Договор 19/04/1/0/00872 от 10.12.2018 г. Сключеният между ДФЗ и Г. договор е за отпускане на финансова помощ по подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. С АУПДВ е прекратен посоченият договор и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 194 749. 75 лв. за изплатено междинно плащане по същия договор, ведно със законната лихва от датата на изтичане на определения срок за доброволно възстановяване на сумата. Решаващият състав на АС гр.Силистра е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в същия са посочени правни и фактически основания за издаването му, обосноваващи всяко от обективираните в него три волеизявления. Направен е извод, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са спазени изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК. Административният съд е обсъдил оплакванията на Г. и е обосновал извод, че не е налице основанието по чл. 177, ал. 2 от АПК. Направил е извод, че предходният АУПДВ е бил отменен поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липса на мотиви и констатации относно релевантни за спорното право факти, както и поради неизследване на възражението на жалбоподателя за наличие на извънредни обстоятелства, каквото е позоваването на затрудненията около Ковид пандемията. Прието е, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като въпреки липсата на изричен диспозитив в решение 5553 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. дело 11952/2023 г. за връщане на преписката, оспореният акт е издаден в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция относно фактите, които следва да се установят при новото произнасяне на административния орган. Съдът е приел, че в случая правилно е издаден АУПДВ, а не решение по ЗУСЕФСУ, като в тази насока е обсъдил подробно приложимите разпоредби и е приел, че административното производство е образувано във връзка с извършени нарушения на разпоредбите на Наредба 9 от 21.03.2015 г. и неизпълнение на договорни задължения, които не представляват финансови показатели и законосъобразно на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП органът е издал АУПДВ. По делото не е било спорно, че на Ю. Н. Г. е бил одобрен проект за финансиране на инвестиции в сектор Животновъдство. С подписания договор, лицето се е задължило за период от три години да осигури и поддържа броя на животните (кози), съгласно таблица 5.1 от бизнес плана, според която за период от три години се е предвиждало трикратно увеличение на броя на отглежданите животни до 475 броя. Всички одобрени инвестиции са предназначени да подпомогнат дейността по отглеждането на животните. Не е спорно, че от лицето е закупена само земеделска техника: трактор, шредер и телескопичен товарач с окомплектовка към него, с които според проекта е следвало да се обезпечи отглеждането на земеделска продукция за изхранване на животните в стопанството. Стойността на техниката е покрита с осъщественото авансово плащане, като по делото не са представени доказателства, че са предприети някакви действия по изпълнението на проекта в останалата му част. От административния орган са представени доказателства от БАБХ, че към 15.09.2021 г., когато е крайният срок на договора, в животновъдния обект на Г. са отглеждани само две кози, колкото са били и към 13.05.2024 г. Съдът е приел, че липсата на животни в животновъдния обект сочи, че основанието, поради което е отпусната помощта за закупуването на земеделската техника, не съществува. Направен е извод, че е налице извършено плащане, разпореждане с общности и средства, което не е използвано за осъществяването на целта, за която е отпуснато, в която хипотеза засягането на обществения интерес е несъмнено, поради което е направен извод, че са налице предпоставките за разваляне на договора по чл. 19д, ал. 2 от АПК. АС гр.Силистра е посочил, че от страна на бенефициера не са представени доказателства, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 61 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., респ. по чл. 4, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Според съда самото позоваване на Ковид кризата, без някаква конкретика и без доказателства, е голословно и неубедително, още повече, че при повторно предоставената възможност за вземане на становище и за прилагане на доказателства е проявена пълна пасивност от лицето. За правилна е приета констатацията на органа, че с междинното плащане не се постигат целите на проекта и се нарушават критериите за допустимост. Според съда критерий за допустимост в сектор Животновъдство е именно отглеждането на животни - помощта е отпусната именно за подпомагането на дейността по отглеждане на животни и за да се ползва от нея жалбоподателят следва да продължи да я извършва. Направен е извод, че след като е установено, че такава дейност не е извършвана, то е налице несъответствие с целите по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от цитираните правила в случая сумата, подлежаща за възстановяване, правилно е определена в размер на 100 процента от оторизираната финансова помощ, като авансово плащане. Съдът е приел, че подпомагането не е използвано за осъществяването на целта, за която е отпуснато и в тази хипотеза засягането на обществения интерес е несъмнено, поради което е прието, че са налице предпоставките за разваляне на договора по чл. 19д, ал. 2 от АПК. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон , нарушение на процесуалните правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл.209, т.3 АПК. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил изводи в съответствие с приложимите материално правни норми. Неоснователно е главното оплакване на касатора, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК по отношение на спорния в настоящото производство АУПДВ. Изложеното в касационната жалба, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, не може да бъде споделено. Първоинстанционният съд подробно и мотивирано е обсъдил идентично възражение, като изводите му са в съответствие с практиката на ВАС при разрешаването на сходни казуси. . Нееднократно в решения на касационната инстанция е посочвано, че не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК в случаите, когато е отменен административен акт при съществени нарушения на административно производствените правила, какъвто порок е намерил и предходния състав на ВАС при отмяната на АУПДВ от 2023 г.. В конкретния случай във връзка с предходния АУПДВ не е налице произнасяне по същество на спора, а решението на касационния състав на ВАС е имало за последица образуване на друго административното производство и издаване на нов АУПДВ, при спазване указанията на съда. Административния орган е извършил нова преценка на фактите във връзка с прекратяване на подпомагането и е изложил конкретни мотиви за постановения отказ, като посочените фактически и правни основания не са били предмет на контрол за законосъобразност при обжалването на предходния АУПДВ. Затова оспореният административен акт не е в противоречие с влязло в сила решение на съда, както правилно е приел първоинстанционният съд. Неоснователно е и оплакването на касатора, че административният орган е следвало да издаде решение по ЗУСЕФСУ (неправилно посочен в касационната жалба като ЗУСЕСИФ). Правилни са изводите на АС гр.Силистра, че в случая не се касае за финансови показатели. Фактическите основания за издаването на процесния АУПДВ, не съвпадат с хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, поради което правилно административния орган е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, следва да се установи с издаване на АУПДВ. Неоснователен е довода на касатора и за незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите направени от първоинстанционния съд . Възраженията, свързани с материалната законосъобразност на акта, изложени в касационната жалба пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд. Същите са разгледани подробно от АС гр. Силистра и при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. От представения договор 19/04/1/0/00872 от 10.12.2018 г. за подпомагане е видно, че лицето се е задължило за период от три години да осигури и поддържа броя на животните (кози), съгласно таблица 5.1 от бизнес плана, а именно до 475 броя кози, като всички одобрени инвестиции са предназначени да подпомогнат дейността по отглеждането на животните. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че към 15.09.2021 г., когато е крайният срок на договора, в животновъдния обект на лицето са били отглеждани само две кози, колкото са били и към 13.05.2024 г. Правилно е прието от административния съд, че липсата на животни в животновъдния обект, обосновава извод за липса на основанието, поради което е отпусната помощта за закупуването на земеделската техника. Правилно е прието от съда, че с междинното плащане не се постигат целите на проекта и се нарушават критериите за допустимост. След като по делото безспорно е установено, че в животновъдния обект са отглеждани само 2 кози от посочените като крайна цел 475 броя животни, то правилно е прието от съда, че е налице несъответствие с целите по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. и подлежи на възстановяване платената сума в пълният й размер. Тези изводи по никакъв начин не са опровергани от касатора, като от негова страна не са представени никакви доказателства или твърдения, че в животновъдния обект е реализирана, описаната в договора, животновъдна дейност. Настоящият състав споделя и останалите изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на АУПДВ, поради което на основание чл.221, ал.1, изречение второ препраща към тях и не следва да ги повтаря. Постановеното решение не страда пороци, които да обосновават неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора, в полза на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение,