Решение № 12290 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2014 г.

Решение № 12290 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу решение № 3691/17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10077/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД против решение № Ж-121/10.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В касационната жалба излага доводи за неправилност на решението и иска същото да бъде отменено. Твърди, че ДКЕВР не притежава материална компетентност да издаде оспорения административен акт, поради това че разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) му дава право да разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. В конкретния случай предметът на жалбата не е свързан със задължения на ЕВН ЕС, уредени в ЗЕ. Възразява, че отношенията между клиента и "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД са гражданскоправни и следва да бъдат разрешавани от граждански съд, а не от административен орган, какъвто е ДКЕВР. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалбата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Райков. Ответникът по касационната жалба Стоян Атанасов Стоянов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима. По отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави без уважение. Обсъдени и отклонени като неоснователни са възраженията на дружеството, провело процедура в нарушение на чл. 63, ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу решение № Ж-121 от 10.06.2013 г. на ДКЕВР, с което по жалба на Стоян Стоянов са дадени на дружеството задължителни указания да анулира начислената корекционна сметка за електрическа енергия на абонатен № 1000782945 и да уведоми комисията в 10-дневен срок за предприетите действия. Решението е постановено на основание чл. 22, ал. 1 и 5 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и след преценка на регулатора, че при извършената проверка на 16.02.2012 г. от служители на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД на обект с клиент Стоян Стоянов, е издаден констативен протокол № 5/16.02.2012 г., който е бил подписан само от служителите на дружеството, но не и от потребителя или от свидетели. С това не е била спазена процедурата, уредена в чл. 63, ал. 2 от Общите условия и е нарушена гаранцията за защита на правата на потребителя. Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган по чл. 22 от ЗЕ при спазване на изискуемата форма и на административнопроизводствените правила. Отхвърлил е като неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на административния орган. Такава е изведена както от разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, така и от приложимата към момента на решаване на спора разпоредба на чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Решението е правилно. Фактите по делото не са спорни и те установяват нарушение на процедурата по извършване на проверка на клиента от страна на енергийното дружество. Установена е не само липсата на уведомяване за извършената проверка, но и произволното начисляване на електрическа енергия с издаването на фактура, която впоследствие е сторнирана поради допусната в нея грешка. Неоснователно е възражението за липса на материална компетентност на ДКЕВР. Този въпрос е бил обсъден от първоинстанционния съд, който, тълкувайки правната регламентация относно компетентността на административния орган, е стигнал до обоснован извод за наличие на правомощие на комисията да даде задължителни указания по прилагането на закона при основателност на жалбата. Комисията има контролни правомощия за спазването на издадената лицензия, част от която са Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи съгласно чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Не може да се възприеме становището на касационния жалбоподател, че в случая компетентен да се произнесе по спора между страните е гражданският съд. Предвид разпоредбата на чл. 148 от Наредба № 3/21.03.2013 г. подсъдността по споровете по чл. 142 от наредбата е законодателно уредена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,