Решение № 14790 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2014 г.

Решение № 14790 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница "Столична" против решение № 711 от 10.02.2014 г., постановено по адм. д. № 10895/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответната страна - Саня Дончева Конакчиева оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 1440/13.09.2013 г. на началника на Митница "Столична", с която на основание чл. 56 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) на Саня Дончева Конакчиева е разрешено да ползва 1 ден от платения й годишен отпуск за 2009 г. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че на основание чл. 62, ал. 1, т. 7 ЗДСл Конакчиева е поискала да й бъде разрешено да ползва 1 ден платен годишен отпуск. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на служителката е разрешено да ползва платен годишен отпуск - един ден за 2009 г. Изводът на съда, че отпуска по чл. 62, ал. 1, т. 7 не се включва в платения годишен отпуск, е незаконосъобразен. Съгласно цитираната норма органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител. Правилото на чл. 62, ал. 3 от ЗДСл изрично посочва, че отпускът по ал. 1, т. 7 е в рамките на платения годишен отпуск. Следователно отпускът по чл. 62, ал. 1, т. 7 ЗДСл не е допълнителен отпуск, а е част от отпуска по чл. 56 от закона, който може да се ползва съобразно изискванията на чл. 62, ал. 1, т.е. за ползването му не е необходимо разрешение от органа по назначаването, а само своевременното му уведомяване. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 62, ал. 2 от ЗДСл, регламентираща размера на заплата по време на ползване на отпуските по ал. 1, с изключение на т. 7. Следователно с обжалвания административен акт органът по назначаването правилно е разрешил искания отпуск за 1 работен ден от остатъка от отпуска на служителката за 2009 г., тъй като същата е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск за 2013 г. Ето защо като е направил извод в обратния смисъл Административен съд София-град е постановил решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,