Решение № 3542 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5914/2018 г.

Решение № 3542 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5914/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от СДВР, подадена чрез юрисконсулт В. Пашунов, против решение № 538 от 29.01.2018 г. по адм. д. № 7038/2017 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че вследствие на задържането е провалена екскурзията на Иванов, поради това че билетът от 22 лв. е бил закупен след като той е бил освободен от ареста. Моли да бъде отменено решението и претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Иванов, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Величков. Моли да се остави касационната жалба без уважение, като излага подробни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в проведеното исково производство са доказани изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът обосновано е заключил, че по делото е установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни преживявания от задържането му в полицейското управление. Основателно е възражението на касатора, че съдът неправилно е определил по справедливост размера на обезщетението по реда на чл. 52 от ЗЗД. Преживените от ищеца негативни емоции не са с толкова висока интензивност и са претърпени за кратък период от време. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на А. Иванов от [населено място] за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 22 лв. и неимуществени вреди в размер на 5000 лв. срещу СДВР, причинени от отменена по съдебен ред Заповед за задържане рег. № 226/23.03.2016 г., издадена от мл. инспектор от 02 РУ при Столична дирекция на вътрешните работи. С обжалваното решение съдът е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на А. Иванов сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт и неудобства, чувство на унижение и срам и сума в размер на 22 лв. имуществени вреди в резултат от незаконосъобразна Заповед за задържане рег. № 226/23.03.2016 г., издадена от мл. инспектор от 02 РУ при Столична дирекция на вътрешните работи – МВР, отменена с Решение на Административен съд – София-град по адм. д. № 6100/06.10.2016 г. ведно със законната лихва, считано от 03.11.2016 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна, до окончателното изплащане. Осъдена е Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Иванов направените разноски по делото в размер на 150 лева адвокатско възнаграждение. В мотивите си съдът е приел, че по делото са доказани предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт, причинени на ищеца неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед и вредоносния резултат. Според съда, ищецът е бил задържан не само незаконосъобразно, но и напълно безпричинно от органите на СДВР, като той е оказвал съдействие и е дал логични обяснения за държаните от него малко количество акцизни стоки без бандерол и въпреки, че не е оказал никаква съпротива, е бил задържан. Същият е преживял стрес и душевен дискомфорт по повод на задържането си и във връзка с причинените тревоги на неговите близки. Съдът е посочил, че задържането е изключително сериозна мярка и следва да се използва при наличие на предпоставките, посочени в закона. Съдът е приел, че претендираните вреди са доказани по основание и размер от свидетелските показания и от приложените документи, и е уважил претенциите в пълен размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция счита, че съдът е изложил обосновани мотиви за основателност на претенциите и единствено преценката на размера на неимуществените вреди е необоснована. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът А. Иванов е бил задържан на 23.03.2016 г., около 07. 30 ч., при влизането на територията на Централна автогара – София, с цел отпътуване за планирана семейна почивка. Бил е спрян от униформени служители на МВР за рутинна проверка на документ за самоличност. При проверката е запитан какви цигари пуши, поради това че е бил спрян пред входа, докато е с цигара. Показал кутията цигари. Веднага след това е поканен да ги придружи до специално помещение в Автогарата, където е бил проверен багажа му. От сака му са извадени четири кутии цигари марка "Карелия Блу". Ищецът е бил отведен в най-близкото районно поделение на МВР - Второ РПУ, където е дал обяснения. По-късно майка му, на която е успял да се обади, пристига във Второ РПУ и показва надписите на кутиите, удостоверяващи, че са безмитна стока. След това ищеца е бил освободен и вещите му са били върнати. Ищецът учи в Италия, а майка му работи в Швейцария и са имали среща на автогарата за планирана почивка. А. Иванов не е успял да отпътува за мястото за почивка своевременно. По делото е разпитан свидетеля Р. Руменов. Обосновани са изводите на съда, че по делото са безспорно установени предпоставките за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника. Правилно съдът е отбелязал, че задържането на ищеца е било напълно безпричинно и излишно. Спрямо ищеца не само не е следвало да бъде издавана заповед за задържане, но не е следвало и да бъде отвеждан в районното поделение на МВР. Всички тези действия на длъжностните лица на ответника и незаконосъобразният административен акт са причинили да А. Иванов емоционален стрес и негативни преживявания. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател по отношение представения по делото билет. Той е доказателство, че поради незаконосъобразното задържане, на Иванов се е наложило да закупи друг билет, за да отиде на планираната почивка. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел по делото, които потвърждават причинените на ищеца имуществени вреди. Касационната инстанция не споделя единствено изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Следва да се отчете факта, че Иванов е престоял в районното управление на МВР два часа, след което е бил пуснат. Краткият период на задържането обосновава по-нисък размер на обезщетението. С оглед на това решението на административния съд следва да бъде отменено в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за размер от 1500 лв. до 5000 лв. и за тази сума претенцията следва да бъде отхвърлена. Съобразно това следва да се отмени и решението в частта на разноските, а на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение с оглед отхвърлителната част от иска. С оглед на тези съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,