Решение № 3744 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър /ПЗР на ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ихтиман, чрез процесуалния му представител юрк. Грънчаров, против решение 1476 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело 1058/2024г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което по жалбата на Д. М. Т. е отменен изричен отказ, обективиран в писмо изх. Гр 2189 от 09.08.2024г. за издаване на скица на поземлен имот /дворно място/ с площ от 1462 кв.м., находящ се в [населено място], махала Барата, общ. Ихтиман, представляващ имот пл. 1, включен в строителен полигон на същото населено място, одобрен със заповед 1003 от 14.12.2009г. и с което административната преписка е изпратена на кмета на община Ихтиман за издаване на искания документ. С решението община Ихтиман е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като недопустимо и неправилно, постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводсвените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда, че оспореното писмо представлява отказ, като поддържа, че кметът на община Ихтиман не е компетентен да предостави исканата услуга, поради и което са информирали искателя да се обърне към Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, съгласно чл. 31 ал. 2 АПК. Посочва, че не са препратили искането на АГКК, тъй като не са били представени всички изискващи се документи. Поради това твърди, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба в хипотезата на чл. 159 т. 1 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за приложимост на § 4 ал. 1 т. 2 ЗКИР, тъй като посочва, че за територията няма кадастрален план. По тези съображения посочва, че е приложим редът по чл. 35а от ЗКИР, който допуска в територии по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ да бъде изработвана кадастрална карта за отделен имот. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. М. Т., чрез процесуалния си представител адв. Тенева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че с оспореното писмо, с което е отказано издаването на скица, има характер на индивидуален административен акт по чл. 21 ал. 3 от АПК, обективиращ отказ да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1 т. 2 ДР на Закона за администрацията /ЗА/. Приел е, че § 8 от АПК предвижда ред за извършване и обжалване на отказите за извършване на административна услуга и това е редът по оспорване на индивидуални административни актове. По тези съображения е приел, че е налице годен за оспорване акт, а именно отказ за извършване на административна услуга и е приел жалбата за допустима, като подадена от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Приел е и че оспореният отказ е незаконосъобразен, като се е позовал на § 4 ал. 1 т. 1 от ПЗР на ЗКИР, съгласно който до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на ЗКИР, скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред. Приел е, че след като до приемането на кадастрална карта и регистър, одобрените по реда на отменените закони се поддържат в актуално състояние по досегашния ред от общинската администрация, то този ред за издаване на скица е в компетентността на общинската администрация. Приел е и че от доказателствата е установено, че по отношение на имота на жалбоподателката е налице определен планоснимачен номер, а именно 1 по одобрения околовръстен полигон със заповед 1003 от 14.12.2009г., като въз основа на това е направил извод, че доколкото този план се поддържа от общинската администрация, то тя е органът, който следва да издаде исканата скица. Приел е и че липсата на кадастрална карта и кадастрален регистър за територията не съставлява основание за постановяване на издаването на отказ. По тези съображения е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен и го е отменил. Решение е правилно. Видно от представената административна преписка е, че със заявление вх. Гр 2189 от 06.08.2024г. жалбоподателката в първата инстанция Д. Т. е поискала издаването на скица за собствения й имот планоснимачен 1, м. Барата, по строителния полигон, одобрен за територията, като е представила документ за собственост нотариален акт на името на баща й, както и удостоверение за наследници. От представения нотариален акт за покупка на имота от М. Т. е видно, че при изповядване на сделката е представена скица 28 от 19.01.2010г., издадена от дирекция АС при община Ихтиман, удостоверение за търпимост на налична в имота сграда и заповед 1003 от 14.12.2009г. за одобрен проект за попълване на кадастрален план на строителен полигон на махала Барата. По делото е представена и скица изх. 28 от 19.01.2010г., която е за имот пл. 1 в строителния полигон на махала Барата, утвърден със заповед 1003 от 14.12.2009г. От доказателствата, включително представени удостоверения от АГКК и СГКК Софийска област се установява, че за територията, в която се намира имота на жалбоподателката в първата инстанция няма одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореното решение е недопустимо, тъй като не е налице годен за оспорване административен акт, а оспореното писмо има уведомителен характер. Напротив правилен е извода на съда, че с оспореното писмо е отказано издаването на скица, а именно същото представлява акт по смисъла на чл. 21 ал. 3 АПК /В този смисъл решение 1985 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. 11696/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова/. Фактът, че при постановяване на отказа да бъде издадена скица, административният орган насочва искателя към друг ред, не е основание да се приеме, че оспореното писмо има само уведомителен характер. В случая, за да постанови отказа административният орган е посочил, че за махала Барата на [населено място] няма одобрен кадастрален или регулационен план, както и няма одобрена кадастрална карта, поради и което отказва издаването на скица и посочва на искателя, че следва да процедира изработването на малка кадастрална карта само за нейния имот по реда на чл. 35а ЗКИР, след което да си поиска скица от АГКК. В случая със заявлението жалбоподателката в първата инстанция е поискала издаване на скица от одобрения със заповед 1003 от 14.12.2009г., строителен полигон, за нейния имот, а не е поискала издаването на скица от кадастрален или регулационен план. Съгласно чл. 105 ППЗТСУ (отм.) околовръстният /строителният/ полигон се одобрява за определяне строителните граници на населени места, за които няма одобрен общ градоустройствен и застроителен и регулационен план и има предназначение за разрешаване на строителство в дворните места въз основа на частично застроително решение. Съгласно чл. 105 ал. 4 ППЗТСУ /отм./ Недвижимите имоти, включени в околовръстния полигон в границите на строителната част на населеното място, се смятат за дворни места. Застрояването им с малкоетажни сгради се допуска въз основа на частично застроително решение, одобрено от кмета на общината или от упълномощено от него лице, при спазване на строителните правила, норми и нормативи . Предвид цитираните разпоредби действително строителният полигон не може да се отъждестви с кадастрален план, а се отъждествява по скоро с общ градоустройствен план или с регулационен план, тъй като въз основа на него нанесените имоти се считат за дворни место съобразно изричината законова разпоредба, както и поради това, че въз основа на строителния полигон може да бъде одобрявано и допускано застрояване на такива имоти, какъвто е случая и с имота на жалбоподателката. Строителния полигон, в който е нанесе и имота на жалбоподателката в този смисъл представлява своеобразен регулационен план, съответно съгласно § 4 ал. 1 т. 1 ПЗР на ЗКИР при липса на одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър, както и поради това, че този строителен полигон е одобрен със заповед от кмета на община Ихтиман, то е в неговата компетентност да издава скици по досегашния ред от него. Недопустимо е общинската администрация да прехвърля свои задължения в тежест на гражданите, включително като ги подтиква да инициарат ненужни производство в случая такова по чл. 35а ЗКИР за което биха направили и допълнителни разходи. Във връзка с изложеното по горе административният съд правилно приема, че кметът на община Ихтиман е компетентният да се произнесе по заявлението орган съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР, който следва да извърши поисканата административна услуга (§ 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията (ЗА). Скицата е копие от действащата кадастрална карта, а до одобряването й - от действащия кадастрален план, респ. ПУП, респ. в случая от одобрения околовръстен /строителен/ полигон, който е действащия план при липса на други и удостоверява фактическото положение и характеристиките на имота. За да издаде исканата скица административният орган следва да установи нанасянето на имота в план или карта, съхранявани в общината, в случая в одобрения със заповед 1003 от 14.12.2009г. на кмета на община Ихтиман околовръстен полигон, като по делото са налице доказателства за наличието на това нанасяне, а именно предходна издадена скица. Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания органът да откаже издаване на скица и формираният отказ подлежи на отмяна. Оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, като същите следва да бъдат уважени в претендирания размер от 930 лева, за който размер са представени доказателства, че са платени в брой. Неоснователно е възражението на касатора за това, че договорено то адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като договореното и заплатено такова е под предвидения в чл. 8 ал. 3 от Наредба 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер за представителство по административни дела без определен материален интерес. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,