Решение № 12584 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Чаев чрез процесуален представител срещу решение 2945 от 07.05.2021 г. по административно дело 8300/2020 г. Административен съд София град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед 513з-11299/30.07.2020 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебно правоотношение на държавния служител в Министерство на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд София - град е била заповед 513з-11299/30.07.2020 г. на Директора на СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение в Министерство на вътрешните работи на държавен служител-младши инспектор Й. Чаев, старши полицай в група 01 на сектор С 4 към Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред при СДВР, на основание чл. 204, т. 3, чл.194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 , чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Неоснователни са наведените касационни доводи, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка на извършеното от жалбодателя деяние, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Изложената от процесуалния му представител такава отразява субективното отношение на жалбодателя, което обаче не се установява от събраните по делото доказателства. От същите показанията на очевидците на случилото се, на лицата, които впоследствие са установили Чаев, както и от направения запис от охранителната камера на магазина се установява, че възприетата от дисциплинарнонаказващия орган фактическа обстановка е установена правилно, въз основа на събраните доказателства. Противно на твърденията в касационната жалба дисциплинарно наказващият орган е установил релевантните за постановяване на акта факти въз основа на събраните в хода на дисциплинарното разследване доказателства, а не въз основа на медийни публикации. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за възможност за манипулация на записите от охранителните камери чрез наслагване на кадри, от заключението на експерти от СДВР и това на назначената техническа експертиза има съответствие за ненарушена цялост на кадрите. Неоснователни са наведените доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила материалите от проведеното дисциплинарно разследване са надлежно предоставени на Чаев, същият е имал възможност да дава обяснения и да прави възражения в хода на производството, а обстоятелството, че органът е приел същите за неоснователни не обосновава извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила или на ограничаване правото на защита на служителя в дисциплинарното производство. Предоставена му е възможност да се запознае с резултатите от проведеното дисциплинарно производство. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение, изразено в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместими с тях и е уронващо престижа на службата, като същият е бил надлежно запознат с тези правила. При така установените факти обоснован и правилен е изводът на първоинстанционният съд, че с извършеното служителят е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание уволнение е съразмерно на установеното нарушение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е законосъобразно. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, при постановяване на обжалваното решение, а и такива конкретно не се и твърдят от касационния жалбодател. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК касационният жалбоподател Й. Чаев следва да бъде осъден да заплати на ответника Столична дирекция на вътрешните работи деловодни разноски в размер на по 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение