Решение № 7568 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2018 г.

Решение № 7568 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на И. И. от [населено място] и М. И. от [населено място]срещу решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус, участък от км. 310+940 (пътен възел Б. при пресичане с път III - 5102) до км. 327+260 (начало на пътен възел "Б."), участък от км. 310+940 до 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+260, въз основа на одобрен и влезнал в сила подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД – 02 – 15 – 17 от 26.02.2018 г. на зам. - Министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно вида и размера на определеното обезщетение за отчуждените части от имот № 17573.7.15, начин на трайно ползване – нива (орна земя), намиращ се в землището на с. Г., общ. Ш., обл. Ш.. В жалбата си жалбоподателят оспорва посоченото по – горе решение, както по отношение на вида на определеното обезщетение – парично, така и в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение, и не я оспорват в останалите й части. Твърдят, че е следвало да им бъде определено обезщетение по реда на чл. 42а от ЗДС с равностоен имот частна държавна собственост от държавния поземлен фонд. Твърдят и, че определеното парично обезщетение не съответства на пазарните цени в района за такъв вид имоти, тъй като и те са сключили предварителен договор за продажба на нивата си на цена от 2050 лв. на дка, а размера определен с оспореното решение на МС е много по-нисък. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на МС на РБ – законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Министъра на финансите и Агенция пътна инфраструктура, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение на МС на РБ. Жалбата е подадена в срок, от лица – адресати на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Воден от горното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима. Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че жалбоподателите в настоящото производство са съсобственици на имот идентификатор № 17573.7.15, с обща площ 11, 998 дка с начин на трайно ползване – нива (орна земя), намиращ се в землището на с. Г., общ. Ш., обл. Ш.. Жалбоподателите са придобили имота в резултат на наследство и договор за доброволна делба от 1997 г. По делото е представен предварителен договор за покупко – продажба между жалбоподателите и трето лица от 08.01.2018 г. за продажба на нивата с договорена цена от 2050 лв. за декар или общо 24 600 лв. От имота на жалбоподателите с оспореното решение се отчуждават част от 4, 354 дка, за който е определено обезщетение в размер на общо 1 189 лв. за засегната площ. Въз основа на влезнал в сила ПУП – парцеларен план и за изграждането на обект "Автомагистрала Хемус, участък от км. 310+940 (пътен възел Б. при пресичане с път III - 5102) до км. 327+260 (начало на пътен възел "Б."), участък от км. 310+940 до 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+260" е взето решение за стартиране на процедура по отчуждаване на имоти. Въз основа на това решение е издадено и оспореното в това производство решение, след приета експертна оценка за стойността на отчуждаваните части от имоти по пазарни цени съобразно правилата на ЗДС. Решението по същество жалбата е неоснователна по съображенията, изложени по-долу. С оспореното решение е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част на имота на жалбоподателите в размерите, посочени по – горе, като цените са определени по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а именно по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, поради липса на наличните пазарни аналози – реално извършени сделки с имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти. От приетата по делото СТЕ се установява, че е налице само една единствена сделка отговаряща на критериите, но съгласно законът тя е недостатъчна и поради това при липса на поне две сделки с имоти със сходни характеристики, се прилагат правилата на Наредбата. Относно наведеното възражение от жалбоподателите, че самите те са сключили предварителен договор за покупко – продажба на нивата на цена много по-висока от определеното обезщетение, същото е неоснователно, тъй като не отговаря на критериите заложени в закона, за да бъда взето предвид при определяне на обезщетението, а именно да е налице реална сделка, вписана в службата по вписване, по която поне една от страните да е търговец по смисъла на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а т. 2 от ДР на ЗДС. Предвид това, че не са установени т. нар. валидни пазарни аналози, т. е. не са установени сделки относими към определяне на обезщетението по § 1а т. 2 от ДР на ЗДС, правилно е извършена оценка по Наредбата за определяне на цени на земеделски земи. Със заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, представена в законоустановения срок по делото, вещото лице определя пазарна цена, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на предпоставките за приложение на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а ал. 1, т. 1, 2, 2 а и 4 от ДР на ЗДС, а именно липса на установени за територията, в която се намират имотите на жалбоподателите, реално извършени сделки от категорията по § 1а т. 2 от ДР на ЗДС със сходни характеристики на имота им. В тази връзка и вещото лице е извършило оценката на имотите по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. По представената СТЕ се установява, че вещото лице потвърждава напълно оценката извършена в административното производство, като за отчуждаваната част от имота определя дължимо общо обезщетение по този метод в размер на 1 189 лв. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС "В случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по - малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: т. 2. А именно по наредбата за реда за определяне на цени за земеделски земи". Видно от цитираното при липса на извършени сделки в районната служба по вписванията, какъвто е настоящия случай, тъй като не са установени пазарни аналози, оценката се определя по реда на посочените по – горе Наредби. Т. е. оценката е извършена законосъобразно и при наличието на предпоставките за извършване на такава оценка. Самият размер на оценката се потвърждава и от приетата съдебно-техническа експертиза. На второ място неоснователно е възражението на жалбоподателите, че е следвало да им бъде определено обезщетение по реда на чл. 42а от ЗДС с друг равностоен на отчуждавания имот – държавна собственост от държавния поземлен фонд. Съгласно посочената разпоредба ал. 1 на същата "Когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост". Видно от цитирания текст това е само възможност за административния орган, а не задължение. Т. е. в рамките на ал. 1 на чл. 42а от ЗДС е предоставено в избор на административния орган дали да определи обезщетението да бъда парично или с друг равностоен имот, като в настоящия случай органът в рамките на оперативната си самостоятелност е избрал паричното обезщетение. Т. е. взетото решение за определяне на парично обезщетение е в рамките на предоставеното от закона правомощие на органа и е законосъобразно. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора е основателно направеното искане за присъждане на разноски от ответника Министерски съвет на РБългария, като следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като настоящият състав намира, че разноските следва да са в минималния размер по Наредбата, а именно 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът