Решение № 21 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2014 г.

Решение № 21 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Драгомиров Дойчинов, действащ като ЕТ "Пума 4 - Петър Дойчинов", против решение № 266/13.01.2014 г., постановено по адм. д. № 7788/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ против ревизионен акт (РА) № 2141112679/9.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1325/4.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София (понастоящем дирекция "ОДОП"), с който на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 47 300 лв. и са начислени лихви за данъчен период м. 05.2011 г. по фактури, издадени от "Евро Експорт Импорт 05" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция, чрез пълномощника юрк. Василев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Петър Драгомиров Дойчинов, действащ като ЕТ "Пума 4 - Петър Дойчинов", против ревизионен акт (РА) № 2141112679/9.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 1325/4.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София (понастоящем дирекция "ОДОП"), с която на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 47 300 лв. и са начислени лихви за данъчен период м. 05.2011 г. по фактури, издадени от "Евро Експорт Импорт 05" ЕООД. Административният съд е приел, че РА е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е намерил за незаконосъобразен извода на органите по приходите, че считано от 12.05.2011 г. доставчикът на ревизираното лице е с прекратена регистрация по ЗДДС, доколкото от страна на органите по приходите не са ангажирани доказателства, установяващи датата, на която "Евро Експорт Импорт 05" ЕООД е връчен акт за дерегистрация, съгласно изискването на чл. 110, ал. 2 изр. посл. ЗДДС. Независимо от това обаче, е счел за правилни и законосъобразни изводите на приходната администрация за липса на реални доставки, материализирани с процесните фактури. Установил е, че представените три договора с посочения доставчик са с предмет доставка и продажба на метални профили, изработка на метална конструкция, студено поцинковане, инженерингово обслужване, заскладяване и спедиция на метална конструкция, като за доказване реалността на доставките жалбоподателят е представил единствено приемо- предавателни протоколи, без да ангажира доказателства за квалифициран персонал и техника, съобразно спецификата на процесните доставки. Приел е още, че от съдържанието на приемо- предавателните протоколи не може да бъде установено към коя фактура се отнасят, как е формирана стойността на всяка доставка, какви разходи са направени във връзка с нея, как е осъществен транспортът и т.н. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно - обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Всички описани по-горе изводи на административния съд почиват на доказателствата по делото и се споделят от настоящия състав. Във връзка с изрично дадените указания от административният съд на основание чл. 171 АПК, жалбоподателят е имал възможност да ангажира всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на факти от значение за установяване осъществяването на спорните доставки, което не е сторил. Доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. В обобщение, анализът на всички представени доказателства обосновано и правилно е довел административния съд до извода, че визираните по- горе фактури не удостоверяват реално осъществени доставки на стоки. Анализът на доказателствата е довел съда до обоснования извод, че извън договорите между ЕТ "Пума - 4 Петър Дойчинов" с горепосочения предмет и приемо-предавателните протоколи не са представени доказателства за реална ресурсна и материална обезпеченост за осъществяване на процесните доставк; не са установени разходи от "Евро Експорт Импорт 05" ЕООД за изпълнение на изработката на металните конструкции, студено поцинковане с българска ZIGA, инженерингово обслужване, заскладяване и спедиция на метална конструкция от метални профили, шини и ламарини. Макар непредставянето на договори, сключени с предходни доставчици да съставлява ирелевантен факт, противно на приетото от съда, то действително от съществено значение в случая е, че не може да бъде извършена конкретна преценка на това какви разходи за материали, възнаграждения, консумативи и др. е направил доставчика, за да може да реализира спорните доставки, респективно да образува тяхната стойност. Не са представени и доказателства за транспорт, което, макар и косвено, би могло да бъде индиция за реалното извършване на фактурираните доставки, предвид обема и многобройността на материализираните във фактурите стоки. Следва да бъде споделен и извода на административния съд, че макар според констатациите на съдебно-техническата експертиза фотоволтаичната станция, предмет на договор за строителство № В1010714/14.05.2012 г., сключен между ревизираното лице, и "Пин Консулт" ООД, да е действително изпълнена, това не налага и извод, че доставката на метални конструкции е изпълнена именно от "Евро Експорт Импорт 05" ЕООД. Правилен е изводът на съда, че не са ангажирани каквито и да било относими писмени доказателства, сред които стокови или складови разписки или транспортни документи, от които да бъде установено на кой обект са доставяни и вложени строителните материали. На тази база действително правилно не е дадена вяра и на констатацията на вещото лице, че получените материали са вложени при строителството на фотоволтаичните съоръжения, изградени от жалбоподателя на обект "Фотоволтаична централа", гр. Дряново, местност "Матея". Механизмът на начисляване на ДДС и съответно - на възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловен от реализирането на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В случай на липса на реално осъществена доставка на стока, начисляването на ДДС е без правно основание и респективно - не възниква и право на данъчен кредит за "получател" на такава доставка, която съществува само документално, но не е реална. При тези данни правилно е прието от приходните органи и от съда, че е налице издаване на фактури, по които обаче не се удостоверява реално прехвърляне на стоката и извършване на услугата. Доставката не е реална, не е настъпило данъчно събитие. Данъкът по фактурите е начислен неправомерно, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не се следва приспадане на данъчен кредит. При това положение, правилен се явява и изводът на съда, че в разглеждания случай не следва да намери приложение приетото с постановеното от СЕС решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Следва да бъде споделено и извършеното от административния съд позоваване на т. 63 от горепосоченото решение на СЕС, където се сочи, че според практиката на съда, държавите-членки следва да проверят декларациите на данъчно задължените лица, отчетите на същите и другите относими документи /вж. Решение от 17 юли 2008 г. по дело № С-132/06, т. 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело № С-188/09, т. 21/, а така също и на т. 64, според която за тази цел Директива 2006/112 и по-конкретно чл. 242 от нея задължава всяко данъчно задължено лице да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Въз основа на извършените позовавания на относимата към спора практика на СЕС, обосновано решаващият съд е приел, че в разглеждания случай ревизиращите органи са осъществили необходимите проверки на счетоводните документи и другите относими към спора доказателства, представени от доставчика и не е вменено в тежест на ревизираното дружество да извършва такива проверки и да доказва, че неговият доставчик е разполагал със стоките, предмет на доставките. Административният съд законосъобразно е съобразил, че в случая не се касае и за проследяване произход на стоката от предходни доставчици, каквито твърдения има в касационната жалба, а за установяване на правнорелевантните за спора факти, а именно, че доставчикът е разполагал със съответния вид и количество стока и я е предал на получателя, като по този начин е прехвърлил собствеността върху нея. Тези факти по отношение на фактурите, издадени от "Евро Експорт Импорт 05" ЕООД, не са установени и правилно първоинстанционният съд е приел, че след като доставчикът не разполага със стоката няма как да я достави на жалбоподателя. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като такова е присъдено в размера, визиран в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение