Решение № 2900 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9474/2009 г.

Решение № 2900 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9474/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, по касационна жалба на Мирослав Атанасов Малеев от град София, чрез пълномощника му адв. Траянова от САК против решение от 6.04.2009 г., постановено по адм. дело № 7571/2008 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Мирослав Атанасов Малеев срещу заповед № З-14307/13.10.2008 г. на директора на СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на страната", на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС. От доказателствата по делото е установено, че за прилагането на тази административна мярка, административният орган се е позовал на данните от представеното свидетелство за съдимост на Малеев, от което се установява, че последният е осъждан четири пъти за умишлени престъпления от общ характер, като последното му осъждане е с влязла в сила присъда по нохд № 548/2002 г. на Софийски окръжен съд, за умишлени престъпления от общ характер по чл. 143, ал. 1 и по чл. 214 от НК, с която му е наложено общо наказание лишаване от свобода от шест години и шест месеца и глоба в размер на 300 лева. Присъдата е влязла в сила на 19.04.2005 г. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на заповедта. Според АС, преценката на административният орган дали да наложи посочената принудителна марка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, е по целесъобразност, като е достатъчно да се посочат само материалноправните основания в закона. По тези съображения първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено при спазване на материалния закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателят е осъждан за престъпления от общ характер и не е реабилитиран. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС е с диспозитивен характер. Следователно административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в т. 2 на текста, с оглед на което настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. След като са налице предпоставките на тази норма, и административният орган е извършил преценка, че следва да наложи предвидената принудителна административна мярка, друг контрол върху неговите действия съдът не е компетентен да извършва. Не е необходимо органът да излага мотиви защо налага принудителната административна мярка по чл. 76 от ЗБДС, тъй като дори да изложи такива мотиви, те не подлежат на съдебен контрол. Достатъчно е да посочи дали са налице законовите предпоставки на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, а в конкретния случай те са налице - лицето е осъдено за престъпление от общ характер и не е реабилитирано. При наличието на основанията, визирани в диспозитивната разпоредба на чл. 76, т. 2 от ЗБДС - органът преценява дали да наложи или не тази мярка. Поради това доводите в касационната жалба, че съдът следва да преценява защо органът е наложил ПАМ, без да е длъжен винаги да налага такава мярка при осъждане за умишлено престъпление от общ характер са неоснователни. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, досежно настъпването на реабилитация по чл. 88а, ал. 4 от НК. Тези доводи не се споделят от касационната инстанция. Правилни са изводите на АС, че по делото не са представени доказателства за съдебна реабилитация. По отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за настъпване на реабилитация по право по смисъла на чл. 86 от НК, както и не е налице реабилитация по реда на чл. 88а, ал. 4 от НК, поради факта, че не са изтекли сроковете за заличаване на последиците от извършените от него престъпления за всички осъждания. По изложените съображения решението на Административен съд София - град като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение