Решение № 5751 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния представител адвокат Дилова срещу решение №7722 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело №7233 по описа за 2025 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 11856/14.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да се предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Поддържат се изложените оплаквания и в съдебното заседание. Иска отмяна на съдебното решение, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Поддържат се всички основания за правилност на съдебния акт, на административния акт и се представят актуални справки - за държавата Сирия и за информация за подлежащите на военна служба лица. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е за втори път пред настоящата инстанция. Предмет на контрол пред административния съд, за втори път, е било решение № 11856 от 14.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, при настоящето разглеждане на оплакванията и преписката, и при събраните доказателства, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на лични притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката – политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и ново разглеждане на делото при условията на чл.227 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК, както и дадените от предишната касационна инстанция указания. Съдебният акт е изключително подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Неоснователна са отново направените оплаквания, свързани с изслушване на звукозаписа от интервюто, проведено с кандидата от страна на административния орган. Налице са само и единствено твърдения за евентуална неточност, но не и как същите се отразяват върху цялостната преценка за наличие на лично е непосредствено посегателство към кандидата. Никъде и в допълнителните му твърдения не се сочи такова, само се твърди, че е имало възможност да бъде взет в армията, с което той не бил съгласен, както и наличие на период на въоръжени сблъсъци на части от територията на страна. В конкретната история на кандидата за представяне на статут, правилно е отбелязано, че неговото желание е да живее далече от проблемите не може да бъде подведено под изискванията на закона за относима към него лична бежанска история. Чужденецът не е бил застрашен лично и към него няма данни за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз. Изразените от него притеснения не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. Общата обстановка в Сирия не се характеризира с изключително насилие по чл.9 ал.1 т.3 от Закона за убежището и бежанците – безогледно насилие, както и не са представени данни, че ще бъде подложен на посегателствата по т.1 и т.2 от чл.9 ЗУБ. – смъртно наказание или екзекуция. Следва да бъде отбелязано, че постоянното пребиваване на членовете на семейството му – баща му и брат, е на територията на държавата му по произход. Следователно близките му са в Сирия и изразените му притеснения не могат да бъдат възприети съобразно с действителното му фактическо семейно положение. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение на административния съд, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение