Решение № 6126 от 22.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Балканка" гр. София, против Решение 5075/04.08.2021 г., постановено по адм. дело 10642/2020 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу разрешително за ползване на повърхностен воден обект 12170799/02.10.2020г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", чрез процесуален представител, с писмен отговор, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - "Булгартрансгаз" ЕАД, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Балканка" срещу разрешително за ползване на повърхностен воде обект 12170799/02.10.2020г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район". За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗВ разрешително за ползване на воден обект се издава за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи. В приложението към разрешителното изрично са посочени условията, при които се предоставя правото на ползване. Сред тях е и това да не се допуска намаляване на напречния профил на водния обект, намаляване проводимостта на водния обект, както и промяна на котите на дъното. Нарушението на някое от тези изисквания не е предпоставка за неиздаване на разрешително, а за неговото отнемане по чл. 79а от ЗВ. Изложени са подробни съображения, че не са налице нарушения на Плана за управление на речните басейни в Дунавски район. Посочено е, че въпреки издаденото разрешително процесният газопровод не е изграден по траншейния метод в участъка км. 338.7 до км. 339.5, а видно от представените доказателства пресичането на реката е изпълнено по метода на наклоненото насочено сондиране. При тези данни се налага извода, че издаденото разрешително не е употребено, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1, т. 7 от ЗВ, разрешително не се изисква, а е необходимо само 30 - дневно предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция за извършване на подземно преминаване през повърхностен воден обект без нарушаване на естественото състояние на дъното и бреговете. Такова уведомление е направено с писмо от 29.08.2018 г., по което е издадено становище от басейнова дирекция "Дунавски район". По подробно изложени съображения съдът е приел подадената от сдружението жалба за неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи , като правилно е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на обжалвания административен акт. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект 12170799/02.10.2020 г. на Директор на Басейнова дирекция Дунавски район Плевен, с което е дадена възможност за пресичане на река Вит при 338,7 км до 339,5 км с оглед изграждане на газопровод. Съдът е приел, че разрешителното за ползване на повърхностен воден обект е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 52, ал. 1 т. 4, вр. с чл. 67, 1 от Закона за водите, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила спазена е процедурата по чл. 60 и сл. ЗВ, приложено е решението на министъра на околната среда и водите за оценка на въздействието на околната среда , или оценка за съвместимост, т.е. не е необходим нов ОВОС. Процесният акт е в съответствие с материалния закон и е в предвидената от закона форма. С оглед доказателствата по делото съдът е приел, че обжалвания акт не страда от пороци, валиден е и поражда правни последици. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответниците "Булгартрансгаз" ЕАД и Басейнова дирекция"Дунавски район" - Плевен, следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на по 200.00 лв. за всеки от тях. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение