Решение № 35 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 663/2008 г.

Решение № 35 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 663/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветанка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Б, депозирана чрез упълномощения му защитник, срещу въззивен съдебен акт от 10.11.2008 г. на Разградски окръжен съд, постановен по в.н.о.х.д. № 216/2008 г. с който е отменена оправдателна присъда № 24/04.02.2008 г. на Районен съд - Разград и ангажирана неговата наказателна отговорност за престъпление по. чл. 206, ал. 1НК. С посочената осъдителна присъда Б. С. А. е признат за виновен в това, че на 14.09.2004 г., в гр. Р. е присвоил чужда движима вещ - лекотоварен автомобил (микробус "Фолксваген Каравел" с ДК №....), на стойност 5 600 лева, собственост на З. Х. М. и М. Н. М., като подсъдимото лице е осъдено при условията на чл. 55 НК на пробация, с мерки за контрол и въздействие задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, всички за срок от една година. В касационната жалба се релевират оплаквания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК - на съблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, в подкрепа на които се излагат фрагментарни доводи за пороци в доказателствената дейност на въззивната инстанция, индициращи на съществени процесуални нарушения. Декларира се неправилност на постановения осъдителен съдебен акт, базиращ се на свидетелските показания на пострадалите лица и игнориращ депозираното от Б. А. и неговите братя. В подробности и детайли се описва фактология на инкриминираното деяние, различна от очертаната в атакуваната присъда, като с поставен акцент на обстоятелствата че подсъдимият не е упражнявал фактическа власт върху процесната вещ и не е знаел за оттеглянето на пълномощно № 4991/30.06.2004 г., действувайки със съзнанието за правомерно разпореждане, се обосновава обективна и субективна престъпна несъставомерност. Предлага се настоящата инстанция да отмени съдебния акт и оправдае подсъдимия А, с произтичащите от това правни последици, или наказателното дело бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предявяват се допълнително искания и за упражняване на регламентираните в чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 НПК касационни правомощия, чрез ревизия на присъдата в санкционната част и замяна на наложената на основание чл. 55 НК, пробация с глоба. В съдебно заседание на 22.01.2009 г. пред касационната инстанция, редовно призован Б. А. не се явява и същият се представлява от договорен адвокат. Защитата пледира за алтернативно правоприлагане процесуалните норми на чл. 354, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, като възпроизвежда подробно и обстоятелствено словноматериализираните в жалбата съображения. Частните обвинители З. М. и М. М., уведомени не участвуват лично в настоящото производство, като охраняват процесуалните си права и законни интереси чрез представени писмени бележки, аргументиращи неоснователност на касационната жалба. Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен, доказателствено обоснован и справедлив в санкционната част. При осъществения инстанционен контрол, ВКС, трето наказателно отделение не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл. чл. 13 и 14 НПК в реализираната от Разградски ОС дейност по анализ и оценка на доказателствата, довело до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. В рамките на предоставените от процесуалното законодателство, правомощия и съгласно установения от разпоредбите на чл. 313 - 340 НПК регламент, въззивният състав е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда и след всеобхватна интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал, формирал своето вътрешно убеждение, обективирано в мотивационно-съобразителната част на постановения съдебен акт. Обсъждайки описаната от РС - Разград фактическа обстановка по делото, въззивната инстанция обосновано е заключила, че същата не е прецизно изследвана и не корелира на съдържанието на приобщените доказателствени източници. След осъществени допълнителни процесуално-следствени действия (разпити на свидетелите И), Разградски ОС задълбочено анализирал доказателствената съвкупност и с последваща преоценка на лимитираните от същата фактически данни, правно значими за престъпната съставомерност на неправомерния акт, очертал нова фактология. Изложени са убедителни съображения от въззивния съдебен състав относно хронологията на извършените упълномощавания и сключени сделки, предхождащи престъплението, предмет на настоящото наказателно дело, в обсега на които е предложена компетентна оценка за техния характер и значение при регулиране на обществените отношения в правен аспект. Аргументирана е очертаната позиция на контролираната съдебна инстанция, че действията на подсъдимото лице от 30.06.2004 г., на която дата З. М. и М. М. го упълномощили с всички права върху микробус "Фолксваген Каравел" до инкриминираната дата - 14.09.2004 г., обективирани в договор за заем с В. П. (Нермин П.) и преупълномощаването на последния да управлява и стопанисва процесния автомобил са ирелевантни за обвинението. Лишена от юридическа стойност и нищожна по своите правни последици е и изповяданата на 7.09.2004 г., покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на която П. "прехвърлил" собствеността на микробус "Фолксваген Каравел" сам на себе си, без да има право на това и следователно без изискуемия се вещно-транслативен ефект, още повече че след визираната сделка, подсъдимият поради незаплащане от свидетеля на претендираната сума, си взел обратно автомобила и установил фактически власт върху него. Професионално, с демонстриран юридически усет са коментирани и значимите за претендираната наказателна отговорност обстоятелства - отказ да се върне предадения въз основа на пълномощно от 30.06.2004 г. микробус "Фолксваген Каравел"; и извършеното от подсъдимия А разпореждане с процесната вещ чрез сключения на 14.09.2004 г. договор за покупко-продажба с Н. Н., при ясното съзнание че е съконтрахент по сделката в качеството на пълномощник на собствениците З. М. и М. М. М., с изрична декларация оттеглили предоставените му върху автомобила, права. Фактическите констатации на Разградски ОС са направени след обстойно и задълбочено обсъждане на надлежно събраните и проверени по делото гласни и писмени доказателства, и са логическа последица от обективна и съобразена с изискванията на процесуалния закон, юридическа преценка на същите. В тази насока, неоснователен е бланкетно релевираният довод в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е основал възприетата фактология за инкриминираното деяние и изградил заключение за неговата престъпна съставомерност, базирайки се на разказа на пострадалите лица и пренебрегвайки обясненията на подсъдимия и неговите роднини, предпоставило постановяване на осъдителна присъда, при недоказаност на обвинителната теза по безспорен и категоричен начин. Интерпретацията на приобщената доказателствена маса, обуславя неаргументираност и голословност на така заявената позиция. Гласните доказателствени източници, представени от словесните волеизявления на З. М. и М. М., обсъдени при съблюдаване на констатираната корелация на тяхното съдържание и оценени в контекста на останалата доказателствена съвкупност, обосновават безусловно заключение за неправомерна дейност на подсъдимия А с насоченост - обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите, при проявена форма - обсебване. Правилно въззивният съд е приел свидетелските показания на пострадалите за убедителни и житейски правдиви. Същите пресъздават коректно и в детайли обстоятелствата, сочещи на възникнали облигационни правоотношения с Б. А. като са категорични и досежно последвалото лично уведомяване за оттегленото на 6.07.2004 г., пълномощно - акт инициирал конфликти и скандали, довели до намесата на органите на реда. Достоверността на коментираните гласни доказателствени средства относно визирания факт е проверена и чрез анализ на съдържимите се данни в заявеното от полицейския инспектор И. Станев. Проследявайки извършените оперативни действия по преписката, образувана по повод подадената жалба от пострадалите лица, и пресъздавайки развитието на възникналия конфликт във връзка с отказа на подсъдимия да върне процесния автомобил, той твърди че Б. А. е бил информиран за декларацията от 6.07.2004 г. за оттегляне на пълномощно № 4991/30.06.2004 г. по време, предхождащо отправените към семейство М. заплахи и предприетите спрямо тях саморазправи, предпоставили намесата на съответните длъжностни лица и изготвянето на протокол от 26.08.2004 г. за предупреждение на подсъдимия А. Изводи в посочения смисъл аргументират и словно обективираните обстоятелства в писмения доказателствен материал-декларация рег. № 5132/2004 г., жалба до РП - Разград от 13.07.2004 г. и протокол за предупреждение от 26.08.2004 г.. Те удостоверяват в хронологична последователност предприетите от пострадалите лица действия, насочени към охрана на законните им интереси чрез намеса на оторизираните органи и отразяват неправомерни проявни форми на поведение на подсъдимия А, провокирани от демонстрираното желание на собствениците да си върнат процесния автомобил, като индицират на предхождащ разпоредителната сделка от 14.09.2004 г., времеви период. Установеното от коментираните гласни и писмени доказателствени средства мотивира доказаност на обвинителната теза. Същата не може да бъде разколебана и подложена на съмнение от депозираните обяснения на Б. А. и свидетелските показания на неговите братя, правилно и обосновано интерпретирани предвид процесуалния статут на подсъдимото лице, с оглед роднинските им взаимоотношения и при съблюдаване несъответността на съдържимите се в тях фактически данни на останалия доказателствен материал, като форма на защита, и проява на предубеденост и заинтересованост. Контролираната съдебна инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните правила, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Същата е извършила следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в процеса, в изпълнение на възложените й от закона задължения и изведените от нея фактически констатации, са в съответствие с принципите на чл. чл. 13 и 14 НПК, и изискванията на чл. 107 НПК, като се базират на всеобхватен анализ на доказателствените източници. Подобно заключение мотивира ВКС да приеме, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обосноваващи отмяна на атакуваната въззивна присъда и оправдаването на подсъдимия А, или връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Разград. Логическа последица от реализираната процесуална и доказателствена дейност, и съответни на установената фактология, са и съображенията на въззивната инстанция по приложимия материален закон. Настоящият касационен състав намира, че правилно въззивният съд е лимитирал правната квалификация на престъпното деяние, приемайки, че проявните форми на неправомерно поведение на Б. А. се субсумират от правната норма на чл. 206, ал. 1 НК. Подсъдимият противозаконно присвоил чужда движима вещ - микробус "Фолксваген Каравел" с ДК №...., на стойност 5 600 лева, собственост на З. Х. М. и М. Н. М., която владеел на правно основание - пълномощно, рег. № 4991/30.06.2004 г. Изпълнителното деяние на престъпното посегателство е обективирано в отказ да се върне вещта и последвалата на 14.09.2004 г. сделка- покупко-продажба, след депозиране на декларация с нотариална заверка на подписите, словно- материализираща волята на собствениците на процесния автомобил за оттегляне на предоставените права по неговото управление, стопанисване и разпореждане, сведена до знанието на упълномощения чрез неформален акт - устно, лично от подписалите писмения документ и от трети лица. В този смисъл е и константната практика на ВС и ВКС на РБ - Р 608/91 г. на I н.о., Р 82/99 г. на I н.о., Р 327/99 г. на II н.о., Р 419/2000 г. на III н.о. и Р 231/2001 г. на I н.о. Доказани са и субективните измерения на престъпното посегателство. Изследваните фактически положения относно инкриминираното поведение на б. А. с акцент на разпоредителните действия с предмета на посегателство на 14.09.2004 г., при знанието за оттеглените пълномощия и с ясното съзнание, че собствениците не са съгласни с отчуждителната сделка, обосновават по категоричен начин съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност, индицираща на съдържанието на пряк умисъл, като форма на вина. В пределите на инстанционната проверка, ВКС констатира обаче незаконосъобразност на диференцираната, при условията на чл. 55 НК, наказателна отговорност на подсъдимото лице. Сравнителният анализ на приложимата при индивидуализиране на наказателната санкция на Б. А., материалноправна норма на чл. 55, ал. 1, т. 2, б "Б" НК при съпоставяне със съдържанието на тази, обективирана в редакцията към датата на инкриминираното престъпление (14.09.2004 г.), последната от които предвиждаща при замяна на наказанието лишаване от свобода - поправителен труд, пробация или глоба, сочи на необходимост от преценка правоприлагането на чл. 2, ал. 2 НК. Подобни обстоятелства, интерпретирани в аспекта на законодателните промени, установяващи влизане в сила на нововъведената в системата от наказания-пробация от 1.01.2005 г. и последваща отмяна на наказателната санкция - поправителен труд (ДВ, бр. 103/2004 г.) мотивират позиция за относимост на действуващата към момента на инкриминираната дейност, по-благоприятна материалноправна разпоредба на чл. 55, ал. 1, т. 2, б "Б" НК, при единствено възможната предвидена алтернатива - глоба. Визираният недостатък следва да бъде преодолян в рамките на регламентираните в чл. 354 НПК правомощия на ВКС, чрез ревизия на атакуваната въззивна присъда в санкционната й част, като същата следва да бъде отменена досежно наложеното наказание - пробация и на подсъдимото лице бъде определена наказателна санкция глоба, която при съблюдаване обществената опасност на инкриминираното деяние и личността на извършителя, настоящият състав индивидуализира в размер на 1000 (хиляда) лева. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, вр. чл. 2, ал. 2 НК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение