Решение № 10051 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15955/2008 г.

Решение № 10051 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15955/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Велин Андреев Димитров, от с. Долни Окол, общ. Самоков, Софийска област, против решение № 117/1.07.2008 г., постановено от Софийски окръжен съд по адм. дело № 63/2007 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № А-02-140/19.12.2006 г. на Началника на Софийска РДНСК. Решението се счита неправилно, като противоречащо на закона, несъобразено с доказателствата и заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, иска се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Павел Иванов Илиев, се явява лично, оспорва жалбата, решението счита за правилно. Началникът на СРДНСК, представляван от юрк. Радованова, моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна и да се остави в сила решението на Софийски окръжен съд, което е обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. С цитираната заповед, Началникът на СРДНСК е отхвърлил, като процесуално недопустима, жалбата на настоящия касатор, на основание чл. 216, ал. 5, вр. чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, приемайки, че като собственик на съседен имот, той не е активно легитимиран да оспори издаденото от Главния архитект на община Самоков разрешение за строеж на прозирна ограда, разположена изцяло в УПИ ХII-191, който, съгласно нот. акт № 99/1987 г. е собствен на Павел Иванов Илиев и възложител на строежа. Този индивидуален административен акт, съдът с основание е потвърдил, отхвърляйки жалбата подадена от лице, което не попада в кръга на лицата посочени в чл. 149, ал. 2, т. 1-ва от ЗУТ. Разпоредбата, приложима в обсъждания случай предвижда, че когато се касае за нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересувани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот, по силата на специален закон. Жалбоподателят, като собственик на съседен поземлен имот, не е от кръга на изчерпателно изброените лица, поради което законосъобразно началникът на СРДНСК е отхвърлил като недопустима жалбата му, произнасяйки се съобразно задължението си по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. Изложените в касационната жалба оплаквания са неотносими към предмета на спора, ограничен само до това - допустимост на жалбата пред СРДНСК, поради което не следва да бъдат обсъждани. Верни имотни граници, приложен регулационен план и пр. касаят съществото на спора, а данни за заведен и решен исков спор по делото няма. Административният орган приема фактите такива, каквито са към датата на постановяване на акта му. Всичко това което е от значение за спорното право е съобразено и в решението на СОС, приложен е правилно материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Затова, при липсата на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,