Решение № 4354 от 9.5.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение09.05.2022 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 346/29.10.2021 г. по адм. д. 262/2021 г. на Адмнистративен съд Враца.
ОСЪЖДА П. Димитрова ,[ЕГН] да заплати на "Имекс Трейд"ООД, [ЕИК] направените пред касационната инстанция разноски в размер на на 600 /шестстотин/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Димитрова чрез нейния пълномощник-съпруг срещу решение 346/29.10.2021 г. по адм. д. 262/2021 г. на Адмнистративен съд Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба главният архитект на община Враца и "Имекс Трейд"ООД в писмени становища намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците "Млечен рай" АД, А. Якимова-Бонева, "Авто Елит - 2009" ЕООД, Англеланд" ЕООД, Е. Етугов и В. Лалчева не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу разрешение за строеж 62/19.04.2021 г. на главния архитект на община Враца, с което на "Имекс Трейд" ООД се разрешава да извърши строителство на "сградна газова инсталация" в УПИ II-234, кв. 200, ж.к "Околчица" по плана на гр. Враца с идентификатор 12259.1023.234.2.10 по кадастралната карта на гр. Враца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореното Разрешение за строеж 62 от 19.04.2021 г. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Извършването на вътрешна газова инсталация представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, като обектът е пета категория. Спазено е било изискването на разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗУТ, според която инсталация за централно отопление или газоснабдяване в сграда етажна собственост, се прокарва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че разрешението за строеж е издадено въз основа на съгласуван и одобрен от главния архитект на община Враца инвестиционен проект. Проектът е съгласуван без забележки, като е извършено съответствие с изискванията за строежите с комплексен доклад от ЕТ "Л. Георгиев" гр. Враца. В този аспект неоснователни са възраженията в касационната жалба за разглеждане и оценка на инвестиционния проект по същество с мотива, че предишно разрешение за строеж на сградна газова инсталация е било отменено с влязло в сила решение 312/16.07.2019 г. на Административен съд Враца по адм. дело 615/2018 г. Мотивите на отменителното решение са не по отношение на качествата на инвестиционния проект, а поради нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗУТ. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая към проекта е представен протокол от общо събрание на собствениците в етажната собственост, проведено на 22.03.2021 г., от който е видно, че решението е прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. В случая присъстващите на събранието собственици, които са дали съгласие за изграждане на сградна газова инсталация, притежават 68,12 кв.м. идеални части от общите части на сградата, а неприсъстващите притежават 29,48 кв.м., поради което е спазена разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗУТ, според която инсталация за централно отопление или газоснабдяване в сграда етажна собственост, се прокарва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Оплакванията на жалбоподателката, че поканата на общото събрание на собствениците в етажната собственост не е поставена и на двата входа на сградата, а само на единия вход, поради което същата не е била надлежно уведомена, не могат да се разглеждат в производството по оспорване на процесното разрешение за строеж, а биха могли да бъдат релевирани чрез оспорване в срок на решенията на общото събрание на собствениците в етажната собственост. Но дори касаторката да не е била уведомена надлежно за общото събрание, то на него присъстващите собственици, дали своето съгласие за изграждане на сградната газова инсталация представляват повече от 50 на сто идеални части от общите части на сградата, с което е удовлетворено изискването на чл. 186, ал. 2 ЗУТ. Следователно, съгласието на етажните собственици, изразено в решение на общото събрание с предвиденото в нормата мнозинство, е било било дадено за издаването на строителното разрешително. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника "Имекс Трейд"ООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,