Решение № 10383 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез ст.юрк. Б.Момчилов против Решение 891 от 09.02.2024 г., постановено по адм. д. 7536/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено негово Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. 02-220-6500/577 от 10.03.2022 г., в частта, в която на С. П. И. от гр.София е отказано подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ - СЗ-КЛЧ в размер на 10 331,92 лв. и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, в посочения размер и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по прилагането на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда, че обжалваното УП е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като правните и фактическите основания се съдържат в Доклад за проверка на площи за заявка на ПнМ # 414950, както и в уведомително писмо изх. 01-222-6500/166 от 27.07.2020 г. връчени на И.. Излага подробни съображения за неправилност и на изводите на съда за материалната незаконосъобразност на оспорения акт и счита че решението е постановено при съществено вътрешно противоречие и необоснованост на решаващите мотиви. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на административния акт в оспорената му част. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - С. П. И. от гр.София, чрез процесуалния си представител адв. М.Стоянова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на решението по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. 02-220-6500/577 от 10.03.2022 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която на С. П. И. от гр.София е отказано подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ - СЗ-КЛЧ в размер на 10 331,92 лв. и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, в посочения размер. За да отмени УП в оспорената част и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви - в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След подробен анализ на съдържанието на оспорения акт, съдът е обосновал извода, че административния орган не е посочил въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства е счел, че по отношение на заявените от И. за подпомагане площи за 2020 г., по СЗ-КЛЧ следва да бъде оторизирана сума в размер на 0 лв., съответно да бъде наложена санкция в размер на 10 331,92 лв. Посочил е, че поради липсата на препращане или позоваване в процесното УП на извършената проверка на място по заявлението на И. и изготвения във връзка със същата доклад, не може да се направи извода, че административния орган е възприел изцяло или от части направените констатации от проверката. Констатирал е и че издаденото във връзка с проверката УП изх. 01-222-6500/166 от 27.07.2020 г., подписано от Началника на отдел РТИ София не съдържа разяснения, от които по ясен и разбираем начин да се установи защо и на какво основание е направен извод за недопустимост на подпомагането за парцела. Първоинстанционният съд, наред с изложените съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е посочил и такива относно несъответствието му с материалния закон. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От отразеното в таблица 1 на УП и поясненията под нея не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е постановено 100 % намаление на исканите от заявителя суми по СЗ-КЛЧ. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблицата пет хипотези. Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове не съставлява и установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт. Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон. Действително съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи. Отразеното в оспореното УП, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършените намаления. За такива документи не могат да се приема и представените, от административния орган в съдебното производство, доклад за проверка на площи на заявка за ПнМ # 414950 и УП изх. 01-222-6500/166 от 27.07.2020 г., подписано от Началника на отдел РТИ София, като настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, че същото не съдържа изводи във връзка с извършената проверка на място. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай - със становище изх. 02-220- 6500/577#3 от 29.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ и позоваването на представените по делото на 01.12.2022 г. доказателства за извършената на 16.07.2020 г. проверка на място, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Недопустимо е в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт. Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика. Разсъжденията на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на УП, във връзка с представените по делото доказателства за извършената проверка на място и предполагаемото от съда основание за постановеното намаление по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, не променят този извод и не водят до вътрешно противоречие на мотивите на първоинстанционния съд. Несъстоятелни са и оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.41 от делото на ВАС/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "първо" от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение