Решение № 8065 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13287/2019 г.

Решение № 8065 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13287/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Т. Цонева, против решение № 369/20.09.2019 г. по адм. д. № 326/2018 г. на Административен съд - Велико Търново в осъдителната му част. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира заплащане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – И. Балканджиев, редовно призован, се явява лично и с адвокат Йорданов. Моли да се отхвърли касационната жалба и претендира заплащане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Въз основа на доказателствата по делото, обосновано съдът е приел, че са установени и доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отменената заповед № К-5919 от 30.05.2012 г. на министъра на вътрешните работи, представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законосъобразно съдът е приел, че са доказани причинените психически болки, страдания и неудобства на Балканджиев, които са в причинно–следствена връзка с прилагането на незаконосъобразната заповед за дисциплинарно наказание. Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от И. Балканджиев срещу МВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се иска да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 5000 лв. от незаконосъобразен административен акт - заповед № К-5919/30.05.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Съдът е осъдил Министерство на вътрешните работи да заплати на Балканджиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лв. и е отхвърлил иска в останалата му част. В полза на ищеца са присъдени разноски по делото в размер от 590 лв. Съдът е посочил в мотивите си, че е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, както и че по делото са доказани неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразната заповед. Съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са установили, че ищецът е изпаднал в депресивно състояние и е изпитвал душевен и психически дискомфорт, причинен му от отменената заповед. Съдът е посочил, че събраните по делото гласни доказателства не установяват други причини, които да са обусловили посочените вече психически страдания, стрес и неудобство. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № К-5919 от 30.05.2012 г. министърът на вътрешните работи е наложил на ищеца в качеството му на полицейски инспектор, V степен в група "Териториална полиция", сектор "ОП" в РУП - Горна Оряховица, дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". С решение № 1185/24.01.2013 г. на тричленен състав на ВАС тази заповед на министъра е отменена като незаконосъобразна и решението е оставено в сила с решение № 6141/08.05.2013 г. по АД № 3287/2013 г. по описа на ВАС, петчленен състав. По делото са изслушани показанията на свидетелите П. Петров и И. Илиев, колеги на ищеца. От показанията им става ясно, че Балканджиев е изпаднал в тежка [диагноза] след наложеното наказание, най-вече поради това че след това наказание е следвало наказанието уволнение. Бил сринат психически, останал сам, поради това че колегите му започнали да странят от него и авторитетът му намалял. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за основателността на претенцията. Доказани са по делото предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинените на ищеца неимуществени вреди от отменената заповед на министъра на вътрешните работи за налагане на наказание на Балканджиев. Свидетелските показания са установили настъпилите за ищеца неимуществени вреди и те безспорно са в пряка причинно-следствена връзка от отменената като незаконосъобразна заповед на министъра на вътрешните работи. Възраженията в касационната жалба се основават на недопустимост на исканото обезщетение, когато то е причинено от дисциплинарно наказание "уволнение". В конкретния случай се претендират вреди не от отменено наказание "дисциплинарно уволнение", за което специалният ЗМВР предвижда обезщетение в глава единадесет. В настоящото производство се претендират вреди от отменена заповед за дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". В случая намира приложение общата отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 369/20.09.2019 г. по адм. д. № 326/2018 г. на Административен съд - Велико Търново в частта, с която е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплати на И. Балканджиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 300 лв. В останалата част решението е влязло в сила. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на адвокат Й. Йорданов – АК - Велико Търново адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 400 (четиристотин) лева за касационната инстанция. Решението е окончателно.