Решение № 255 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 587/2010 г.

Решение № 255 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 587/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 715 от 24.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 442 от 10.12.2009 г. по гр. д. № 906/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, предявен от К. Д. Д. от [населено място] против Основно училище "Т. К.", [населено място] за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 268, ал. 1 ГПК относно съдържанието на доклада на въззивния съд и в частност следва ли въззивният съд да даде на страната указания съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК, когато счита, че определени твърдяни от нея факти не са били доказани в първоинстанционното производство. По приложението на чл. 268, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК, въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите. Съдът докладва основното съдържание на въззивната жалба, включващо какъв е предмета на делото пред въззивната инстанция: в коя част е обжалвано първоинстанционното решение, в какво се изразяват сочените от страната пороци на решението; в какво се състои искането и; кои са новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаване на делото от въззивната инстанция и какви причини е посочила страната, попречили и да посочи своевременно новооткритите факти; кои са новите доказателства и какви са причините, попречили на страната да ги посочи и представи своевременно. Въззивният съд не докладва делото - съгласно чл. 145, ал. 3 ГПК докладът на делото е задължение на първоинстанционния съд. Докладът на въззивния съд се изчерпва със съдържанието на въззивните жалби и отговорите по тях. Законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, но само когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция или когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила или доказателства, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им - чл. 260, т. 6 ГПК, но няма задължение да указва на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства. Указание за това е дадено на страните в първоинстанционното производство, а когато това указание е непълно или неточно, въззивния съд следва да допусне поисканите от страната доказателства поради пропуск на първоинстанционния съд само при изрично искане. С обжалваното решение на Русенски окръжен съд е отхвърлен като неоснователен иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от К. Д. Д. от [населено място] против Основно училище "Т. К.", [населено място]. Прието е, че не е установен фактът на оставане на уволнената служителка без работа в шестмесечен период след незаконното уволнение, извършено от работодателя със заповед № 15 от 25.09.2008 г. Прието е, че обстоятелство дали служителят е останал без работа следва да бъде доказано с писмено доказателство - справка от НАП, каквато не е представена по делото, поради което искът за присъждане на обезщетение е отхвърлен като неоснователен. В касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд, постъпила К. Д. Д. от [населено място] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е дал указание на страната за обстоятелствата, които счита за недоказани; не е зачел представените в първоинстанционното производство доказателства - трудова книжка, установяваща факта, че след уволнението ищцата не е постъпвала на работа по трудово правоотношение, както и обстоятелството, че ответникът е оспорил предявеният иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1 ГПК само по отношение на претендирания размер. Ответникът по касационната жалба Основно училище "Т. К.", [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационното оплакване за нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК е неоснователно. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 268, ал. 1 ГПК, въззивният съд няма задължение да указва на страните, за кои от твърдяните факти не сочат доказателства. Касационните оплаквания за допуснати нарушения на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е приел, че фактът на оставане без работа след незаконното уволнение може да бъде установяван само с писмени доказателства и в частност само със справка от Националната агенция по заетостта, поради което не е съобразил обстоятелствата, отразени в представеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата. Фактът на оставане без работа може да бъде установен с всички допустими в закона доказателствени средства, в т. ч. чрез констатация по трудовата книжка на работника или със свидетелски показания, за които няма ограничение по чл. 164 ГПК. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 132 от 11.03.2011 г. по гр. д. № 1513/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на безработицата. Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила, поради което възникнало вземане по чл. 225, ал. 1 от КТ може да бъде установено с представяне на трудовата книжка за констатация или на копие от документа. Основателно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 269 ГПК, съгласно който текст въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение. Във въззивната жалба, постъпила от работодателя Основно училище "Т. К. ", [населено място] срещу първоинстанционното решение на Русенски районен съд в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е въведено оплакване, че при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ съдът не е отчел и приспаднал изплатеното вече от работодателя обезщетение в размер на 624,36 лева. Няма въведено от жалбоподателя оплакване относно допустимостта на доказателствените средства, въз основа на които първоинстанционния съд е приел, че служителката е останала без работа в шестмесечен период след незаконното уволнение, нито оплакване за необоснованост на този извод. Приемайки, че фактът на оставане на уволнената служителка без работа не е установен поради липса на справка от НАП, въззивният съд е надхвърлил правомощията си по чл. 269 ГПК и е формирал неправилен извод за неоснователност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в тази му част на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се уважи като основателен. С оглед представените по делото доказателства за размера на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението и доказателствата за реализирани от ищцата доходи в шестмесечния период след уволнението, искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен в размер на 2573,09 лева. За разликата до предявения размер от 3746,16 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Доводите за изчислено и изплатено трудово възнаграждение в по-нисък размер от полагаемото се нямат отношение към претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като размерът на обезщетението се изчислява съобразно чл. 228 КТ въз основа на последното реално получено брутно трудово възнаграждение. Неоснователно е и въведеното от ответника възражение за приспадане на получено от ищцата обезщетение въз основа на заповед № 54 от 20.10.2008 г. в размер на 624,36 лева, каквато не е представена по делото, нито са събрани доказателства за изплатено обезщетение поради уволнението, извършено с отменената като незаконна заповед № 15 от 25.09.2008 г. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора, ищец в инстанционното производство следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски съобразно уважената част от иска общо в размер на 320 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 09.11.2009 г. с адвокат Е. К. от Р. адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение