Решение № 367 от 13.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1397/2014 г.

Решение № 367 от 13.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1397/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Ц. А. А. за възобновяване на ВЧНД № 256/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 125/10.05.2014 г. Със същото, в производство по чл. 436, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК, е било потвърдено определение № 258/23.05.2014 г. на Пазарджишкия районен съд по ЧНД № 631/2014 г., с което е била оставена без уважение молбата на Ц. А. за съдебна реабилитация по влезли в сила присъди, между които и тази по НОХД № 1952/2004 г. по описа на Пазарджишкия РС (в сила от 19.01.2007 г.) В искането се излагат доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Пазарджишкия окръжен съд. Осъденият и упълномощеният му защитник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е било депозирано в 6 месечния преклузивен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. Предмет на искането за съдебна реабилитация по реда на чл. 87, ал. 1 от НК са били постановени и влезли в сила общо 4 присъди, касаещи осъдения А. По една от тях - присъдата по НОХД № 1952/2004 г., влязла в сила на 19.01.2007 г., той е бил осъден да заплати на гражданския ищец З. К. общо 13 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произхождащи от извършени престъпления по чл. 142а и по чл. 152 от НК, платими солидарно с останалите подсъдими по същото дело. Тази сума не е била заплатена от А., респ. той не е изпълнил доброволно задължението си да поправи причинените вреди. Същевременно обаче и пострадалата, в чиято полза е било присъдено обезщетението, не е поискала принудителното му събиране в 5 годишен срок от влизане на присъдата в сила. Според защитата това довело до погасяване на вземането й с оглед изтичане на предвидения 5 годишен давностен срок и в контекста на подадената молба за реабилитация следва да се отчете като уважителна причина съгласно чл. 87, ал. 2 от НК. За да откаже съдебна реабилитация на осъдения А., основното съображение, изтъкнато в мотивите на първата и на въззивната инстанции е, че той не е възстановил причинените от престъпленията вреди (чл. 87, ал. 1, т. 2 от НК) и не е имал уважителни причини за това (чл. 87, ал. 2 от НК). За такава причина не е отчетено нито изтичането на давностния срок за предявяване на вземането, нито други като ниски доходи на осъдения и невъзможност да осигури плащане. ВКС не споделя отразената в мотивите на въззивния съд позиция за отсъствие на уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК. Възстановяването на вредите, резултат от престъпната дейност, действително е условие за допускане на съдебна реабилитация, като това важи както за съставомерните имуществени вреди, така и за неимуществените. То обаче не е абсолютно, като в текста на чл. 87, ал. 2 от НК изрично е предвидена възможност за реабилитиране на осъдения "и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителна причина". В конкретния случай защитата е твърдяла, а и въззивната инстанция явно не е имала основание да не се съгласи (макар да не е изложи конкретни съображения), че вземането, произхождащо от осъдителната присъда, е било погасено по давност с изтичането на 5 годишен срок, считано от влизането й в сила, т. е. на 19.01.2012 г., тъй като пострадалата от престъплението не е предприела действия за принудителното събиране на сумата. Вярно е, че осъденият би могъл да плати задължението си и след изтичане на погасителната давност и това би било свидетелство за добросъвестно поведение, което той не е сторил и през следващите две години. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от НК обаче не изисква такова поведение, а уважителна причина. Бездействието на носителя на вземането, признато със съдебен акт (вж. чл. 117 от ЗЗД), което е довело до изтичане на 5 годишния давностен срок и невъзможност същото да бъде събрано по принудителен ред при направено от осъдения възражение за това, е причина, която следва да се отчита за уважителна. Обратното би означавало при наличие на останалите предпоставки за съдебна реабилитация такава да не може да бъде допусната никога, ако не е налице възстановяване на вредите, макар и събирането на признатото вземане да е станало невъзможно поради изтичане на предвидената погасителна давност. С оглед това разрешение ВКС намира, че възивното решение следва да се отмени по реда на възобновяването и делото да се върне за ново разглеждане на Пазарджишкия окръжен съд. Същият следва подробно да обсъди дали са налице всички останали условия за допускане на реабилитация, вкл. за 3 годишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК "от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание". В случая по НОХД № 1952/2004 г. осъденият е бил условно предсрочно освободен на 19.06.2008 г. с остатък - 1 г. и 11 м., като изпитателният срок е 2 г., а пробационните мерки - 1 г., което налага уточняване на датата, от която тече 3-годишният срок. Доколкото се разбира от въззивното решение този срок е отчитан от 22.07.2009 г., когато е изтекъл срока на пробацията, а не от изтичане на изпитателния срок (по аргумент от чл. 70, ал. 9 от НК). С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение