Решение № 473 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2008 г.

ВАСII отделение12.01.2009 г.докладчик т Веселина Тенева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 15.04.2008 г. по адм. д. № 201/2007 г. на Софийски градски съд, административна колегия. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 473 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Борисова Белинска от гр. София срещу решението от 15.04.2008 г. по адм. д. № 201/2007 г. на Софийски градски съд, административна колегия, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба Кмета на Столична община Район Оборище чрез своя пълномощник по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото даказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Лиляна Борисова Белинска от гр. София срещу заповед № РД-09-211 от 20.12.2006 г., с която е наредено на собственицата на имота Лиляна Борисова Белинска, придобила го по реституция на основание чл. 179, ал. 1 и на основание чл. 179, ал. 2 от ЗУТ (отм.), да извърши за своя сметка необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността и др. и да премахне - демонтира опасните падащи елементи от фасадата на сградата на ул. "Мария Луиза" № 30, гр. София. Заповедта е издадена на основание констативен протокол № 24 от 24.11.2006 г. Обсъдени са относимите за спора факти и са наложени изводите, че адресата на заповедта е съсобственик на процесната сграда. Обсъдена е от съда приложимостта на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ (отм.), но действаща към момента на издаването на оспорената заповед, като задълженията на Лилия Белинска като съсобственик на процесната сграда произтичат от установена рушаща се мазилка от фасадата на сградата, падащи декоративни елементи от нея и напукани балкони, които застрашават сигурността и безопасността на гражданите. При тези констатации, които не са опровергани от жалбоподателката са налице основанията за издаването на оспорената заповед. Законовата норма не разграничава задълженията на ползувателите - собственици на имота и тези които не го ползват, каквито доводи се излагат от касаторката, тъй като задължение на всички съсобственици е да поддържат сградата в изискващия се вид по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ЗУТ. Средствата за ремонта платени от някои от съсобствениците са за сметка на всички останали, поради което решаването на тези въпроси е предмет на облигационни отношения, а не следва да се реши в настоящото производство, какъвто е основният довод за жалбоподателката както в първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. В този смисъл са изложени обосновани мотиви от съда, постановил обжалваното решение, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Касаторката твърди, че не е във владение на процесния имот, тъй като има висящи спорове за собственост, но не сочи какви са тези спорове, както и не представя доказателства във връзка с това твърдение. Заповед № РД-57-82 от 19.03.2004 г. на кмета на Столична община, издадена по молба на Лилия Белинска за деактуването на имота на бул. "Мария Луиза" № 30, представляващ хотел на три етажа с магазини, издадена на основание цитирано влязло в сила съдебно решение и договор за доброволна делба, с който имотът е предоставен в дял и изключителна собственост на Лилия Борисова Белинска е предпоставка при наличието на установената фактическа обстановка да се издаде на оспорената заповед, на посоченото в нея правно основание, с адресат Лилия Белинска. Всички относими за спора факти са обсъдени от първоинстанционния съд и са наложени обосновани изводи, които се възприемат от настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което

Цитирани разпоредби

1