Решение № 10 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2010 г.

Решение № 10 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. Н. и Я. П. Н., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат М. К., срещу въззивно решение № 1384 от 06.11.2009 г. по гр. дело № 1109/2009 г. на Варненския окръжен съд. С определение от 9.08.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите относно приложението института на придобивната давност по чл. 79 ЗС по отношение на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ, находящ се в терен по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, в хипотезата когато ползувател се позовава на този придобивен способ. Касаторите излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация Н. М. Г., [населено място], оспорва жалбата като неоснователна. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение е отменено решение № 1263 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 6645/2008 г. на Варненския районен съд и е признато за установено по отношение на касаторите, че Н. М. Г. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], находящ се в [населено място], землището на[жк], м. "Б. юг", представляващ ПИ № 1084 по ПНИ, на основание придобивна давност от 21.11.1997 г. до август 2008 г. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът Н. Г. е бил ползвател на процесния имот по реда на ПМС № 26/1987 г. Искането му от 30.01.1998 г. за закупуване на имота е отхвърлено поради липса на предпоставките по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, като отказът на кмета на [община] е потвърден вкл. с решение на ВАС от 19.02.2004 г. по адм. д. № 8690/2003 г. Със заповед от 19.05.2005 г. на кмета на Район "А." на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ е наредено на наследници на И. Т. да бъде възстановено правото на собственост върху поземлен имот, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия - м., селищно образувание по § 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, землище на кв. Г., идентификационен № 1084, кад. район 403 по ПНИ на "Б. - юг", с площ 694 кв. м с посочени граници. Със заповед от 06.07.2005 г. на кмета на Район "А." е извършена оценка на подобренията в имот № 1084 с бивш ползувател Н. Г. като определената цена е внесена от правоимащите по сметка на общината. Заповедта е била обжалвана от Г. пред Варненския окръжен съд и образуваното адм. дело е прекратено с влязло в сила определение от 15.07.2009 г. С протокол от 16.11.2005 г. наследниците на И. Т. са въведени в имота. С нотариален акт № 151/2005 г. последните са прехвърлили имота на Л. Л. Д., тя го е продала с нотариален акт № 24/2007 г. на П. П., а последният го е прехвърлил на ответниците по иска с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 89/2008 г. Въззивният съд е приел по наведеното от ищеца придобивно основание - давностно владение, че от 1991 г. до месец август 2008 г. ищецът е владял имота. С влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ въведената забрана за придобиване по давност на имотите, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, е отпаднала от 21.11.1997 г./ДВ, бр. 108/97 г./, поради което след посочената дата не са били налице законови пречки за придобиване правото на собственост по давност. Ищецът е придобил имота, тъй като е упражнявал фактическа власт за себе си в периода 21.11.1997 г. - м. август 2008 г. необезпокоявано върху него и съседите му са знаели, че е негов собственик. Извършваните от него действия по подаване молба за изкупуване на имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и обжалването на оценката на извършените от него подобрения, не изключват нито осъществяваното фактическо владение, нито намерението да го свои и занапред. Тези изявления не са признание по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. "а" ЗЗД. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението настоящият състав възприема становището, застъпено в редица решения на ВКС, в т. ч. решение № 496/2009 г. по гр. д. № 905/2008 г., ВКС, I г. о., че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя. Действително съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 107/1997 г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност - решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: № 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г., II г. о., № 584/2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г., I г. о. По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно поради това, че е постановено в противоречие с материалния - касационно основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като е признал права на ищеца върху имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност за период 21.11.1997 г. - м. август 2008 г., въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Ищецът е бивш ползувател, а ответниците са правоприемници на възстановени по реда на ЗСПЗЗ собственици на имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Не е спорно по делото, а е видно от писмените доказателства и техническата експертиза, че собствеността на имота е била възстановена с решение на ПК от 23.03.1999 г. като със заповед на смета на район "А." от 19.05.2005 г. на основание § 4б ПЗР ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Т. върху процесния имот идентификационен номер № 1084, кад. район 403 по ПНИ. При това положение приетото от въззивния съд, че за начален момент на придобивната давност следва да се счита 21.11.1997 г. /влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ/ не съответства с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в хипотеза на земеделска реституция и приетото по-горе по основния за спора правен въпрос. Освен това по делото не е установено наличието на владение в изискуемия от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок, осъществено от бившия ползувател. Самият той е участвал в административната процедура по изкупуване на имота и по оценка на подобренията в него и се е позовал на владение едва след отричане правата му на бивш ползувател по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. В цитираната разпоредба е уредена възможността бившите ползуватели да станат собственици на предоставения им за ползване имот чрез трансформиране в право на собственост при наличие на определени от закона предпоставки. Придобивната давност, на която се позовава ищецът, е оригинерен способ за придобиване право на собственост и е отделно придобивно основание от това по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ. При това положение презумпцията на чл. 69 ЗС за наличие на намерение за своене /animus/ у ищеца, докато той е участвал в процедурата по изкупуване на имота и административния спор по контрол на заповедта на кмета, имаща за предмет предпоставките за придобиване право на собственост от ползувателя, както и в административния спор по обжалване на оценката по реда на З., е оборена. Следователно и след момента, когато самата вещ вече не е била изключена от приложното поле на придобивната давност, упражняваната фактическа власт до месец август 2008 г. няма юридическите белези на владение. Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора и направеното искане на ответниците по иска следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции в размер на 1210 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.