Решение № 1161 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2012 г.

Решение № 1161 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез процесуалния си представител адвокат Милан Пандев, против решение № ТЕ-021/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията/, в частта му по т. 7 и т. 8, в които са определени количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители, съответно за второто полугодие на 2012 г. - 4076430 MWh и за първото полугодие на 2013 г. - 4194898 MWh. Наведени са доводи, че решението на ДКЕВР, в оспорените части, не е издадено в съответната форма, постановено е при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, по които се претендира отмяната им и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за разглеждане на заявлението на дружеството за утвърждаване количества на електрическата енергия и произнасяне с решение, с което именно тези количества да бъдат утвърдени. Жалбоподателят претендира направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в писмено становище и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат Петьо Славов, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, както и за присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирани лица в законоустановения срок и поради това е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното: С решение № ТЕ-021 от 28.06.2012 г., на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя считано от 01.07.2012 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с крайните снабдители и/или обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г.; количествата електрическа енергия, които обществения доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители за второто полугодие на 2012 г. и първото полугодие на 2013 г.; количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2012 г. и за първото полугодие на 2013 г. Във връзка с необходимостта от определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, т. е. количествата, които следва да бъдат осигурени от производителите на електрическа енергия и обществения доставчик за покриване на нуждите на регулирания пазар за второто полугодие на 2012 г. и първото полугодие на 2013 г., административният орган в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в приложимата редакция на закона/ и в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 1 от Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени, приета с негово протоколно решение № 31/09.03.2009 г., отправя писма, с които иска от електроразпределителните дружества информация за количествата електрическа енергия, необходими за покриване на технологичните им разходи по разпределителните мрежи за периода 01.07.2012 г. - 01.07.2013 г., съответно от крайните снабдители - информация относно количествата електрическа енергия, необходима им за покриване на потреблението за същия период. Всички адресати са предоставили поисканите данни, в т. ч. с писмо вх. № Е-13-47-20/23.04.2012 г. "ЧЕЗ Електро България" АД определя прогнозни количествата електрическа енергия за закупуване от обществения доставчик, необходими за покриване на потреблението на крайните снабдители за второто полугодие на 2012 г. възлизащи на 4263751 MWh, а за първото полугодие на 2013 г. - на 4387662 MWh или общо 8651413 MWh. Постъпилите в Комисията писма, изпратени от крайните снабдители, електроразпределителните дружества и обществения доставчик са обсъдени от дирекции "Регулиране и контрол - електроенергетика и топлоенергетика", "Икономически анализи и регулаторен одит" и "Правна" на ДКЕВР, при което е направен обстоен анализ на база данните за общото количество електрическа енергия, което ще бъде произведено в страната за ценовия период след определяне на нетната разполагаемост на електрическите централи, предложен е размер на квотите за регулирания пазар за разглеждания период за крайните снабдители, и размер на количествата електрическа енергия, необходими за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества. Докладът на експертите вх. № Е-Дк-335/21.05.2012 г., е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 23.05.2012 г., за което е съставен протокол № 76 от същата дата. На 28.06.2012 г. ДКЕВР провежда закрито заседание, на което е разгледан посочения доклад от 21.05.2011 г. и е обсъден проект на решение относно определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик за периода 01.07.2012 г. - 01.07.2013 г. и е взето решение № ТЕ-021/28.06.2012 г., с което по т. 7 и т. 8, предмет на оспорването, са определени количествата електрическа енергия, които обществения доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители, в т. ч. за жалбоподателя "ЧЕЗ Електро България" АД за второто полугодие на 2012 г. - 4076430 MWh и за първото полугодие на 2013 г. - 4194898 MWh. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице дава следното заключение: Количествата електрическа енергия, които общественият доставчик следва да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители, посочени в т. 7 и т. 8 от решение № ТЕ - 021/2012 и конкретно за "ЧЕЗ Електро България" АД, са определени от ДКЕВР като разлика между общото необходимо количество на крайния снабдител за петия ценови период - 01.07.2012 г. - 30.06.2013 г., изчислено като утвърденото количество за предходния ценови период е коригирано с еднакъв за всички крайни снабдители процент увеличение и прогнозираното от крайния снабдител индивидуално количество, което очаква да закупи от присъединени към съответната разпределителна мрежа производители. От записаното в решение ТЕ - 021 от 28.06.2012 г. вещото лице констатира, че ДКЕВР е взела предвид предоставената от крайните снабдители и електроразпределителните дружества информация, но не е приела техните прогнози. ДКЕВР не е приела заявеното от "ЧЕЗ Електро България" АД увеличение на количествата електрическа енергия за крайните потребители и прогнозите му за очакван ръст на продажбите през предстоящия пети ценови период 01.07.2012 - 30.06.2013 г. Предоставената от "НЕК" ЕАД информация по отношение на прогнозните продажби на крайните снабдители от обществения доставчик не е призната от ДКЕВР в същия размер и е намалена до размера записан в решение ТЕ - 021 от 28.06.2012 г. Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, с изключение на частите, съставляващи отговор на правни въпроси, които са от компетентността на съда. Установената по делото фактическа обстановка налага извода, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в редакцията по ДВ бр. 35/2011 г./ по определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик и в изпълнение на функциите на комисията за регулиране на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия /чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕ/. В този смисъл, решението включително в атакуваните части е постановено от оправомощения за това орган, в рамките на предоставената му със закон компетентност, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Решението на регулаторния орган е постановено в предвидената от закона форма, като съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава са неоснователни. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи властническо-разпоредителното волеизявление на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт, като следва да се има предвид, че такива се съдържат и в съпровождащите го документи /доклад, протоколни решения/, обсъдени са прогнозите на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи изводите на Комисията относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители и технологичните разходи на електроразпределителните дружества, в т. ч. конкретно за жалбоподателя "ЧЕЗ Електро България" АД. Ето защо доводът на жалбоподателя, че решението не съдържа мотиви, е неоснователен. Решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила. Същото е прието в закрито заседание на Комисията, проведено в присъствието на шестима нейни членове, четирима от които със стаж в областта на енергетиката - в съответствие с всички изисквания за кворум и мнозинство, въведени с чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ. Решението в обжалваните части е постановено и при спазване на процедурните изисквания, установени с приетата от Комисията, Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие, с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Според изискванията на чл. 14 от Методиката, разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик, е определена въз основа на получената от Комисията информация от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, данните от електроразпределителните дружества относно количествата електрическа енергия за технологични разходи и информацията от обществения доставчик относно количествата енергия за изтеклия период и такава от електроенергийния системен оператор за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Решението е прието въз основа съвкупната преценка на горепосочените данни, в изпълнение на регулаторните функции на Комисията и правомощието й по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /действаща норма в приложимата редакция на закона/, според която само ДКЕВР разполага с компетентността да определи разполагаемостта за производство на електрическа енергия, по която всеки производител е длъжен да сключва сделки с крайния снабдител. Докладът на специалистите от дирекции "Регулиране и контрол - електроенергетика и топлоенергетика", "Икономически анализи и регулаторен одит" и "Правна", подпомага Комисията при вземането на решение в тази насока, без да е задължителен за регулаторния орган, още повече, че в случая утвърдените количества електроенергия изцяло кореспондират с посочените в доклада. Предвид изложеното съдът приема, че в случая не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР. Не намира правно основание и наведеното с жалбата възражение, че разполагаемостта се определя от енергийните дружества, а Комисията ги регулира със задължителни указания, но без да ги променя. Действително ДКЕВР дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да определи разполагаемост съобразно нормативноустановените методи и изисквания. Решението в оспорените части е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. По смисъла на. § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ, "разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Съгласно посоченото правно основание за издаване на процесното решение - чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в приложимата в случая законова редакция преди изм. по ДВ бр. 54/2012 г./, ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 ЗЕ. Целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи. Поради това и при определянето на разполагаемостта се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата и конкретно от жалбоподателя, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. При съпоставка на представените данни са констатирани съществени различия в количествата електрическа енергия, които дружеството заявява като необходими за покриване на потреблението му като краен снабдител в подадените до ДКЕВР писма и заявлението относно процесния, пети ценови период, предхождащи издаването на процесното решение, с което са предложени за утвърждаване цените за пренос на електрическа енергия. Поради това, правилно Комисията е определила количествата електрическа енергия, предназначени и необходими за покриване на потреблението на крайните снабдители съобразно правомощията си на регулатор, в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата за това Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. Решението на ДКЕВР в оспорените части, в които са определени, считано от 01.07.2012 г. количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители, е съобразено с изискванията на чл. 14 от Методиката, доколкото е взето след анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, съответно от електроразпределителните дружества - относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, от обществения доставчик - относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор - за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Спазени са и изискванията и на чл. 15 от Методиката, като освен прогнозните количества, заявени от дружеството, са съобразени и количествата енергия, посочени в предложението му за утвърждаване на цени за същия период. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че правилно при приемане на решението е отчетена разликата в информацията, обективирана в писмата и заявленията, подадени от дружеството относно количествата енергия, необходими за покриване на технологичните му разходи за обсъждания период. Още повече, че чл. 15 от Методиката налага предоставяната от крайните снабдители информация за необходимите им количества електрическа енергия да съответства на тази, съдържаща се в заявленията им за утвърждаване на цени за същия ценови период. Поради това, не би могло да се приеме застъпеното от жалбоподателя схващане, че несъобразяването му с горепосоченото императивно правило, влече изгодни за него правни последици, а не дава възможност на регулаторния орган сам да определи различни от прогнозираните от електроразпределителното дружество, количества енергия за покриване на технологичните му разходи по преноса. По този начин са спазени и принципите на чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗЕ. Разполагаемостта за производство на електрическа енергия се определя за да се осигури определено количество на пазара, което да се предостави по регулирани цени на определени групи потребители - на битови потребители и на предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и оборот до 19.5 млн. лв. Квотите са формирани в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, тъй като са съобразени с данните за общото количество, произведена енергия в страната за периода, с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар, при отчитане на енергията, необходима за технологични разходи, както и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за нуждите на потребителите. Отчетено е участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на техните индивидуални квоти върху регулираната цена, по която обществения доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители. Ето защо доводите на жалбоподателя за нарушение на принципите, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЕ са неоснователни. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решение № ТЕ-021 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР с което на дружеството-жалбоподател след регулиране, са определени количества електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да му осигури за покриване на потреблението за второто полугодие на 2012 г. и първото полугодие на 2013 г., са определени при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Следователно, доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваните части с целта на закона също са неоснователни. Водим от горното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт в атакуваните части. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание на горното и на чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Съдът констатира, че в приложения по делото списък за разноските на ДКЕВР е вписана претендирана сума, възлизаща на 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на комисията. Към списъка е приложен Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2012 г., с който ДКЕВР е възложила на адв. Славов да осъществи правна защита по общо 9 броя административни дела, под № 9 от които е вписано настоящото адм. д. № 9620/2012 г. и е приложен платежен банков документ за извършено плащане в общ размер 9000 лв. Оттук може да се извлече заключение, че по горепосочените 9 броя дела е договорена и съответно заплатена равна сума, тоест по настоящото дело действително направените разноски са в размер на 1000 лв. - внесено адвокатско възнаграждение, която сума следва да се заплати на ДКЕВР от жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение