Решение № 3337 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2011 г.

Решение № 3337 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Симеоново Резиденшъл" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Акад. Ив. Гешов" 2Е, Бизнес Център Сердика, ет. 2, представлявано от Елефтериос Вениамис, против Решение № 1132 от 14.03.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4757 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 20000905690/17.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 747/25.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 293 374,50 лв. по фактура № 000000000014 от 30.05.2008 г., издадена от "Т груп България" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод за недоказаност на реалността на доставката на довършителни работи по процесната фактура; не е взет предвид издадения от ревизиращия екип след оглед на обекта Протокол сер. АА 0055874/ № 902640/04.06.2009 г. /стр. 39-41/, с който е установена степента на изграждане на различни довършителни работи по видове на сградите и изрично е констатирано инсталирането на секционни кухненски шкафове, поставянето на гаражни врати и асансьори. Непредставянето на доказателства от страна на предходни доставчици не е основание за отказ на данъчен кредит. Приетите по делото експертизи неправилно са кредитирани от съда, при липса на проверки на подизпълнителите на "Т груп България" ЕООД и оглед на обекта. Поддържа се, че съдебното решение противоречи на трайна практика на Съда на Европейския съюз. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на касатора с посочения по-горе предмет, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните с процесната фактура "довършителни работи" в закупени от РЛ жилищни сгради с части за обществено обслужване, описани подробно в РД. Приел е, че не е доказано извършването на услугите от страна на подизпълнителите "Алтех Дизайн" ЕООД с предмет "изработка и монтаж на кухни"; "Еуро Дорс" ООД за "изработка и монтаж на 27 броя гаражни махови врати бели с ръчно задвижване" и "К. В. Монтажи-97" ЕООД за "проектиране, окомплектовка, доставка и монтаж на 7 броя хидравлични асансьора". Относно първите две доставки е констатирана липса на уговорка между РЛ и прекия доставчик в График на работата по договора от 09.05.2007 г. за доставка на мебели и за доставка и монтаж на врати. Третият посочен подизпълнител е декларирал, че не е имал търговски отношения с "Т груп България" ЕООД, липсват документи за извършени плащания, както и за въвеждане в експлоатация на договорената техника. Съдът е кредитирал приетите без оспорване заключения на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, съгласно първото от които на процесните обекти са изпълнявани строително-монтажни работи, които са недовършени, некомплектовани и има опасност от бъдещото им ползване, при липса на техническа документация и проекти. Констатирано е и несъответствие в датите на процесната фактура и тези на посочените подизпълнители. Действително, както твърди касационният жалбоподател, съгласно Протокол сер. АА 0055874/ № 902640/04.06.2009 г., изготвен в хода на ревизионното производство, е констатирано наличието на монтирани асансьори, гаражни врати и кухненско оборудване от вида на процесните, но тази констатация, съпоставена със заключението на икономическата експертиза за липса на основание за издаване на процесните фактури /липса на уговорка между РЛ и прекия доставчик в График на работата по договора от 09.05.2007 г. за доставка на мебели и за доставка и монтаж на врати/ и с това на техническата експертиза, че изпълнените работи са недовършени, некомплектовани, има опасност от бъдещото им ползване, при липса на техническа документация и проекти и не е ясно от кого са извършени, не доказват тезата на касатора, че процесната фактура с предмет посочените довършителни работи материализира реална доставка на издателя й в полза на ревизираното лице. Решението следва да остане в сила като на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 317,49 лв. по чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение