Решение № 2828 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2009 г.

Решение № 2828 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на община Велико Търново против решение от 25.05.2009 г., постановено по адм. дело № 8/2009 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София в частта й за имот с идентификатор 10447.516.75.1.1. по кадастралната карта и кадастралните регистри на община Велико Търново. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София, чрез пълномощника си е депозирал писмено възражение за неоснователност на жалбата. Ответниците - Никола Тодоров Драгнев, Тодорка Петкова Тодоранова и Стела Николова Божикова, всички от град Велико Търново не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на оспореното решение, което следва да бъде обезсилено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на кмета на община Велико Търново срещу заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, в частта, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор 10447.516.75.1.1 и административен адрес гр. Велико Търново, ул. "Бяла Бона" № 12, вх. А, ет. 1, ап. 1. С решението на комисията по чл. 47, ал. 1 и 2 от ЗКИР, която се произнася по възраженията срещу кадастралната карта, е разпоредено границите на процесния имот да бъдат нанесени в кадастралната карта, като бъде вписан собственика съгласно документите за собственост. Кмета на община Велико Търново не е подал възражения против кадастралната карта и регистър. Със заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. изпълнителният директор на АККК София е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на град Велико Търново, като заповедта е била обнародвана в ДВ бр. 89/14.10.2008 г., и кмета на общината е оспорил същата, като в жалбата е поддържал становище, че имот с идентификатор 516.75.1.1 не е отразен като собственост на общината, макар че за него е издаден акт за общинска собственост № 3178/04.04.2006 г., легитимиращ общината като негов собственик. Съдът е установил, че имот с идентификационен номер 516.75.1.1 представлява апартамент в жилищен блок и съобразно представената скица, имотът е с административен адрес ул. "Бяла Бона" № 12, със собственици Никола Тодоров Драгнев, Тодорка Петкова Тодоранова и Стела Николова Божикова. Съгласно нотариален акт за продажба № 1333/2005 г., Никола Тодоров Драгнев е продал на Стела Николова Божикова 1/2 ид. част от процесния апартамент 1 и прилежащата му изба № 8. Видно от нотариалния акт, апартамент 1 във вх. А е в ЕЖБ 60, като на юг граничи с улица "Райна Княгиня". Представеният от касатора акт за частна общинска собственост № 3178/04.04.2007 г. удостоверява обстоятелството, че апартамент 1 на етаж 1, вх. А от жилищен блок ЕЖБ - 43, заедно с изба № 7, находящ се в град Велико Търново, ул. "Райна Княгиня "12 е собственост на община Велико Търново, по силата на договор за замяна от 17.03.2006 г., сключен между "Строителни изделия -94" ООД и община Велико Търново. При така обсъдените доказателства, АС с решението си е отхвърлил жалбата на кмета на община Велико Търново срещу заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Направен е обоснован правен извод, че жалбата е процесуално допустима. Изложени са съображения, че са касае за два различни имота, които се намират на различни улици и в различни жилищни блокове, поради което община Велико Търново не е собственик на имот с идентификационен номер 516.75.1.1, и жалбата й срещу изготвената кадастрална карта по отношение на този имот е неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за допустимо и правилно. Не се споделя становището на представителят на ВАП, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба, предвид на обстоятелството, че община Велико Търново не е заинтересована страна в производството по обжалване на заповедта, поради липсата на доказателства, които да я легитимират като собственик или носител на ограничено вещно право в имота. Предоставеният АОС, както и договор за замяна се отнасят до друг обект, различен от този, относно който е претенцията. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗКИР заповедта на изпълнителния директор на АГКК подлежи на обжалване, като по смисъла на общата процесуална норма това право се поражда за заинтересованите лица, т. е. чиито права и законни интереси са засегнати от издадения административен акт. Специалният ЗКИР определя заинтересованите лица в § 1, т. 13 от ДР, като дефинира заинтересуваните лица по чл. 54, ал. 1, като собственици и носители на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Жалбоподателят е представил доказателства за собственост на имот, за който твърди, че неправилно е отразен в кадастралната карта, поради което той е активно легитимиран да подаде жалба. Жалбата обаче е неоснователна, поради което правилно АС е отхвърлил същата, като е постановил правилно решение, съответстващо на разпоредбите на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства, представени от страните по делото, като е обосновал правен извод, че имот с идентификатор 10447.516.75.1.1 не е собственост на община Велико Търново и не е налице идентичност между този имот и имотът, актуван като частна общинска собственост. Жалбоподателят пред първоинстационния съд не е поискал допускане на други доказателства /включително и назначаване на експертиза/ за доказване на твърдението си, че е налице идентичност между двата посочени имота. Доводите, които се правят в касационната жалба, че са налице фактически грешки в заповедта на АГКК, както и че община Велико Търново претендира "отразяването на собствеността, а не собственост на имота, посочен в акта за общинска собственост - апартамент 1 на улица "Райна Княгиня" № 12, вх. А, както и че е налице грешна номерация на дадения идентификатор, не са предмет на настоящето производство. Исканията на кмета на община Велико Търново, които са свързани с твърдения за грешки при отразяване на общинския имот с погрешен идентификационен номер, могат да бъдат отстранени по реда на чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър, по молба на заинтересуваното лице до компетентния административен орган. След като не се касае за спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2, изр. второ от закона, процедурата за поправяне на непълноти и грешки в одобрените кадастрални карти се извършва по реда на ал. 3 на чл. 53 от ЗКИР, по инициатива на заинтересувания собственик, в случая - община Велико Търново. Предвид на изложеното, решението на АС следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което такива не се присъждат в настоящето производство. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,