Решение № 14731 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2014 г.

Решение № 14731 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП") - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 2809 от 11.12.2013 г., постановено по адм. дело № 931 по описа на Административен съд - Пловдив (АСП) за 2012 г., 17 състав. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт № 241104117 от 05.12.2011 г. (РА), издаден от орган по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив, който с Решение № 213 от 24.02.2012 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), сега Д "ОДОП" - гр. Пловдив при Централното управление на (ЦУ) на НАП, е потвърден, в частта, с която на "Мирекъл" ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 66215,67 лв., ведно със законните лихви и допълнително е установен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 13483,39 лв., ведно със законните лихви в размер на 962,68 лв., и е изменен, в частта, относно установения корпоративен данък за 2009 г., като същият е намален от 19627,90 лв. на 19625,34 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика, и ответникът е осъден да заплати на "Мирекъл" ЕООД сума в размер на 4259,00 лв. - направени по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, предмет на контрол, е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за наличие на реално осъществяване на процесните доставки. Неправилно съдът е приел, че от заключенията на приетите по делото две съдебносчетоводни експертизи (ССЕ) се установява фактурирането на реално осъществени доставки, доколкото такъв извод не следва от отразяването на първичните счетоводни документи (фактурите) във вторичните счетоводни регистри. Твърди, че необосновано съставът на АСП се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). При липсата на доказателства за реалността на доставките, съдът неправилно е пренебрегнал това, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои извършването на облагаеми сделки. Не са налице доказателства за предаване и приемане на стоката, за нейното получаване и осчетоводяване чрез заприходяване при получателя, за начина и мястото на съхранението й. Предвид това при недоказаната реалност на доставките като материалноправна предпоставка за признаване на претендираното право, съдът е следвало да отхвърли жалбата. Относно задълженията по ЗКПО се твърди, че издадените първични счетоводни документи не отразяват вярно стопанските операции. Иска се отмяната на съдебното решение, предмет на контрол, като неправилно и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред касационния съд касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът "Мирекъл" ЕООД представя подробно писмено възражение срещу касационната жалба. В съдебното заседание пред касационния съд се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли да бъде отхвърлена. Представя списък на разноските и доказателства към него. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение (ВАС), като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 241104117 от 05.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 213 от 24.02.2012 г., издадено от директора на Д "ОУИ", сега Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Мирекъл" ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 66215,67 лв., ведно със съответната лихва; допълнително е установен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 13483,39 лв., ведно с лихви в размер на 962,68 лв. и е изменен в частта относно дължимата сума за корпоративен данък за 2009 г. като същата е намалена от 19627,90 лв. на 19625,34 лв., а лихвите са намалени от 3420,00 лв. на 3419,56 лв. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, констатираното от ревизиращия екип въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства във връзка със спорните доставки, формираните от органа по приходите изводи въз основа на тези доказателства и е възпроизвел буквално заключенията на приетите съдебносчетоводни експертизи (ССЕ). На следващо място съдът е посочил, че съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че по отношение на доставките, извършени от "Пламинвест" ЕООД, "Веселина - Бис" ООД, "Берьозка" ООД и "Строй Снаб 09" ЕООД констатациите на органите по приходите не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Съдът е отправил упрек към ревизиращите органи за необсъждане на приобщените в хода на ревизионното производство доказателства. Приел е за безспорно, че преките доставчици са били регистрирани по ЗДДС лица към датата на издаване на процесните фактури, отразили са същите в справка - декларация и дневника за продажби през съответния данъчен период и е установено извършеното разплащане на цената на стоката, предмет на процесните доставки. До това се свеждат конкретните фактически установявания, направени от съда. Без позоваване на конкретни доказателства съдът е посочил, че "Мирекъл" ЕООД е ангажирал такива за фактическото получаване на спорните количества стоки и за транспортирането на същите, поради което изводите на приходната администрация за липса на реалност били фактически и правно необосновани. По отношение на фактурата, издадена от "Строй снаб 09" ЕООД, която обективира доставка на "транспортна услуга по договор" в решението не са изложени никакви мотиви. В частта по ЗКПО съдът е направил също извод за незаконосъобразност на РА, който според съда следва от възприетото по отношение на задълженията по ЗДДС. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост и противоречие с материалния закон. Съдът не е формирал никакви фактически изводи на база многобройните приети по делото доказателства. Възпроизвеждането на извършените в хода на ревизионното производство процесуални действия, на съдържанието на някои от събраните в хода му документи и това на заключенията на ССЕ не представлява изясняване на фактическата страна на спора. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Бланкетното посочване, че от съвкупната преценка на доказателствата се налага извод за наличие на основния правопораждащ юридически факт - прехвърляне правото на собственост върху стоката, като съдът се е позовал общо и без никаква конкретизация на ППП, товарителници и свидетелства за регистрация, както и на приетите заключения на ССЕ, предвид установеното от вещото лице получаване на цялото количество стока по процесните фактури и последващата реализация на същото, не представлява мотиви, въз основа на които да се извърши валидна касационна проверка на правилността на съдебното решение. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. Обжалваното решение не съдържа собствените на съда констатации относно спорните факти. В мотивите на решението, предмет на контрол, не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях във връзка със спорните доставки (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Не се установява въз основа на кои доказателства съдът е приел за установено фактическото предаване на стоките, респективно реалността на доставките, тъй като не са обсъдени представените в пет тома приложения по делото доказателства за всеки доставчик и доставка поотделно, а съдът обобщено е посочил, че са представени ППП, товарителници и свидетелства за регистрация на МПС. Относно доставките от "Пламинвест" ЕООД съдът е следвало да обсъди представените ППП, свързани със спорните доставки от този доставчик (л. 258 - л. 264 от първоинстанционното дело) като изложи мотиви защо приема за установено от фактическа страна въз основа на тях предаването на стоката и на коя дата, предвид направените в тях вписвания, както и всички останали доказателства, на които се позовава ревизираното лице, включително тези за транспортиране на стоката (пътни листи). Относно доставките от "Берьозка" ЕООД, обективирани във фактурите, с предмет "Строителни материали по опис" (л. 283 и л. 286 от първоинстанционното дело, том 2) съдът е следвало да съобрази необходимостта от обсъждане на фактурите ведно с описа и ППП към тях (относно наличните) с оглед индивидуализиране на техния предмет. За доставките от "Строй снаб 09" ЕООД съдът е следвало да конкретизира кои от представените по делото ППП счита за относими към спорните доставки, предвид отразените в тях дати и тези на спорните фактури, а предвид посочените различни мерни единици в някои от фактурите и ППП - да изложи съображения досежно идентичност на количествата стоки от даден вид, вписани в тях. Съдът не е изложил никакви мотиви относно доставката по фактурата, издадена от този доставчик с предмет "Транспортни услуги по договор". Следвало е да извърши и преценка на заключенията на ССЕ по реда на чл. 202 ГПК като ги обсъди ведно с представените доказателства по делото, а относно непредставените и описани в него да даде указания за представянето им, както и да посочи какви фактически установявания прави въз основа на експертизите и защо ги кредитира. Предвид изложеното и по причина несъответствие на обжалваното решение с изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 от ДР ДОПК и чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК, то следва да бъде отменено изцяло (както в частта по ЗДДС, така и по ЗКПО предвид основанието за преобразуване на ФР) като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АСП, предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция. При новото разглеждане съдът следва да изясни твърденията на страните във връзка със спорните доставки, а при постановяване на решението да изложи самостоятелни фактически изводи като извърши анализ на всички относими към тях доказателства. При това съдът следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата, а на други не, и да направи съответните правни изводи. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,