Решение № 167 от 1.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 158/2015 г.

Решение № 167 от 1.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 158/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 36/2014 г. на Апелативен съд гр. Бургас са подадени касационни жалби от подсъдимите С. М. С., П. Я. П. и Е. Р. Г.

В съдебно заседание подсъдимия С. редовно призован не се е явил, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и на трите касационни основания. Подсъдимите Е. Г. и П. П. се явяват лично и със защитници и също поддържат жалбите си, на посочените в тях касационни основания.

Частният обвинител и граждански ищец Д. и повереника му, редовно призовани не са взели участие.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите и на тримата подсъдими неоснователни, а постановеното решение правилно и законосъобразно. Извършения анализ на доказателствата e задълбочен, а наложените наказание справедливи и съответни на обществената опасност на деянията.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и след проверка в пределите на чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 6.11.2014 г. постановено по внохд. № 36/2014 г. на Апелативен съд гр. Бургас е изменена присъда по нохд. № 100/2013 г. на Окръжен съд гр. Бургас, като е намалено наказанието лишаване от свобода наложено на подсъдимия П. Я. П., от десет на осем години. Присъдата е отменена и е прекратено наказателното производство по отношение на подсъдимия С. Д. П. (на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК). В останалата й част присъдата е потвърдена.

С посочената присъда подсъдимите С. М. С., П. Я. П., Ж. Л. Ж., Ж. Г. Н., И. П. П., С. Д. П. и Е. Р. Г. са признати за виновни в това че, за времето от 6.12.2010 г. до 8.01.2011 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление и (опасен рецидив за под. С.), след предварителен сговор, в различни комбинации помежду си, (при условията на повторност за Ст. П.), чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, използване на технически средства и МПС отнели чужди движими вещи на обща стойност за С., П. и за Ж. - 51 148,20 лв. (особено големи размери за под. С. и големи размери на другите двама), за Ст. П., и Г. - 44 320,67 лв. (големи размери), за Н. и за Ил. П. (помагач) - 6828,20 лв., поради което и на основание чл. 196а вр. с чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК вр. с чл. 29, ал. 1 б. "Б" НК вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 НК за С., чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 3 НК за П., чл. 195, ал. 2 вр. с чл. 195, ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 НК вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 3 НК, за Ж., чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 НК вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 3 НК, за Ст. П. - по чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7 НК, за Г. чл. 195, ал. 2 вр. с чл. 195, ал. 1т. 3, т. 4, т. 5 НК, за Н. - по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 НК вр. с чл. 26, ал. 1 и 3 НК, за Ил. П. - по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК вр. с чл. 26, ал. 1 и 3 НК вр. с чл. 20, ал. 4 НК, са осъдени както следва:

• подсъдимия С. М. С. на лишаване от свобода за срок от петнадесет години

• подсъдимия П. Я. П. - на лишаване от свобода за срок от десет години (намалени на осем от въззивния съд)

• подсъдимия Ж. Ж. - на лишаване от свобода за срок от три години

• подсъдимия С. П. - на лишаване от свобода за срок от седем години (подсъдимият е починал, по време на въззивното производство)

• подсъдимия Е. Г. - на лишаване от свобода за срок от шест години, като на основание чл. 68, ал. 1 НК, в изпълнение е приведено наказанието по нохд. № 184/2009 г. на Районен съд [населено място], в размер на четири месеца лишаване от свобода

• подсъдимия Ж. Н. - на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца

• подсъдимия И. П. на лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанията определени на подсъдимите Ж. и Н. е отложено за срок от по четири години, а за под. И. П. за срок от три години.

С присъдата е уважен граждански иск, в полза на А. Д. (като собственик и представляващ [фирма]), за имуществени вреди в размер на 44 320,67 лв., ведно със законната лихва от 8.01.2011 г. дължима от подсъдимите (без Ж. Н. и И. П.) солидарно.

По жалбите на подсъдимите С., П. и Г.:

С жалбите на всеки един от подсъдимите са ангажирани всички касационни основания, като се акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения, при събиране и оценка на доказателствата, неправилен и непълен анализ на същите, неверни изводи за приложимия закон и явна несправедливост на наложените наказания.

Жалбите се разглеждат заедно, тъй като несъгласието изразено в тях е почти идентично и преповтарянето е ненужно.

В трите жалби се спорят изводите по фактите на инстанционните съдилища, базирани единствено на обясненията на подсъдимия Ж., дадени в разпита му пред съдия на 14.01.2011 г., като се твърди, че към момента на провеждане на този разпит Ж. е бил в "тежко психично състояние", че за това му състояние не е назначена психиатрична експертиза, а заключение е дал съдебен лекар (д-р Я.), който е некомпетентен. Твърди се, че следва да се имат предвид обясненията на Ж. дадени пред първоинстанционния съд.

Спори се и, че неправилно инстанционните съдилища са кредитирали показанията на оперативните работници Г. и Д.

Липсвали преки доказателства, за участието на под. Г. в кражбата в [населено място], спори се трасологичната експертиза за маратонките му.

Защитата на под. П. се позовава на противоречие в мотивите на двата съдебни акта, относно ползваните МПС при кражбите. Твърди се, че противоречието е в това, че под. П. и под. С. П., са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 346 НК, но единия от автомобилите, за отнемането на които са оправдани, е ползван за оттегляне от златарския магазин, с отнетите златни изделия.

Спори се вида на златните изделия, грамажа и стойността, като защитата твърди, че липсата на счетоводна документация за магазина, неясните отношения между св. Д. и далия на консигнация златни изделия, свидетел Х. М., възпрепятстват установяването по категоричен начин на вида и стойността на предмета на престъплението, при кражбата от златарския магазин".

Обобщено, твърди се, че неправилно и избирателно са кредитирани обясненията на подсъдимите Ж., Н. и И. П. и то "тези дадени на досъдебното производство", но не е дадена вяра на многобройните свидетели, опровергаващи обвинението.

Доводите са неоснователни и това е така защото:

Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред, необходимия за установяване на фактите (обстоятелства от значение ) и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Последващия задълбочен и обстоен анализ на доказателствата, сочи на стриктно спазване на правилата на чл. 305, ал. 3 НПК. Особено внимание първоинстанционния, а и въззивния съд са отделили на гласните доказателствени средства, и най вече на обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните по делото свидетели, с акцент на съпоставка между тях и останалите доказателства по делото, и с особено прецизна оценка за достоверност. В тази връзка невярно е твърдението в жалбите на тримата подсъдими, че изводите по фактите на инстанционните съдилища са единствено и само на обясненията на подсъдимия Ж., отречени от него още пред първоинстанционния съд. Невярно е и оплакването, че "неправилно не е дадена вяра на свидетелите оневиняващи подсъдимите". Показанията на тези свидетели (С., И., Р. и Н.) са обсъдени, като са посочени основанията, поради които не се кредитират.

Без основание са и доводите на защитата относно неизясненото "тежко психологично и психиатрично" състояние на под. Ж., към момента на разпита му пред съдия на 14.01.2011 г. За отговор на тези доводи първоинстанционния съд се е позовал не само на заключението на "некомпетентното" в. л. д-р Я., който е изследвал и дал заключение за това, че оплакванията на под. Ж. (припадъци, прилошаване, загуба на съзнание и др.) не сочат на неврологичен дефицит... наличните данни не дават основание да се приеме, че при Ж. има някаква степен на нарушение на съзнанието в неговата многокомпонентна същност, но и на копие от книгата за задържани лица в РУП - П., копие от книга за медицински прегледи и справка от ЦСМП - Б. от 13.01.2011 г. от които е видно, че след задържането му и по негово искане е бил посетен на два пъти от Н.Н. - фелдшер, която на същата дата около 13,30 часа, не е констатирала отклонения в здравословното му състояние, а към 19,30 ч. е поставила диагноза невроза (бил напрегнат), за което е даден диазепам. По делото липсват данни, които да поставят под съмнение психическото състояние на подсъдимия Ж., както по време на извършване на деянията, така и към момента на участието му в съдебно заседание, които да налагат съобразно чл.144, ал. 2,т. 3 НПК задължителна съдебно психиатрична или психологична експертиза, а и защитата на под.С. атакува "психичното състояние" на под. Ж. само досежно обясненията му дадени на досъдебното производство, но не държи сметка че е ангажирана наказателната отговорност на същия подсъдим с присъда (влязла в сила за него), т.е. очевидно е вменяем и не е изпадал в състояние, което да му пречи да разбира свойството и значението на извършеното.

По фактите основното оплакване е за неустановен размер на предмета на престъплението при кражбата от златарския магазин в [населено място], като тука са твърди, че изводите на съда са изградени на предположения, защото липсват счетоводни документи, защото на св. Д. не следва да се дава вяра, и защото св. М. (дал на консигнация златните бижута) е във влошени отношение с последния, между двамата има съдебен спор за тези накити и др.

И този довод е изцяло неоснователен. За установяване на предмета на кражбата от златарския магазин в [населено място], освен обясненията на подсъдимия Ж., са съобразени показанията на свидетелите Д., св. К., св. М. и св. И. Г. Вида и стойността на бижутата е установена и със заключение на счетоводно оценителната експертиза на в. л. Х. и в. л. Ц., не оспорено от страните по делото. Горното сочи, че извода за предмета на престъплението кражба от 8.01.2011 г. извършена в [населено място], е след внимателен анализ на събрани по делото доказателства, а не произволен както твърди защитата на подсъдимите. Отношенията на св. Д. и св. М., правилно са преценени от инстанционните съдилища, като такива без отношение към предмета на доказване .

Изложеното по горе дава основание на извода за липса на допуснати от инстанционните съдилища на правилата за събиране и оценка на доказателствата по делото, за игнориране или надценяване на доказателства или доказателствени средства. В мотивите съда ясно е посочил, кои обстоятелства от значение приема за установени и на коя доказателствена основа.

Основателен е довода за вътрешна противоречивост на мотивите на присъда относно престъплението по чл. 346 НК. Съда е приел, че липсват категорични доказателства подсъдимите П. и С. П. да са направили опит да отнемат лек автомобил "Фолксваген пасат" собственост на св. А. (в контактния ключ на който автомобил е намерена част от счупен къртач от под. П.) и да са отнели лекия автомобил "Фолксваген пасат" собственост на св. Ш., и за това двамата подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили на същата дата и място престъпление по чл. 346, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК, но за извършване на кражбата на златни бижута, за която и двамата подсъдими са признати за виновни, автомобила собственост на св. Ш. е "използвано МПС" и в него са намерени стъкла идентични с тези от счупената витрина на златарския магазин. Така посоченото противоречие, не е атакувано нито от частното нито от държавното обвинение, изцяло е в полза на двамата подсъдими и този порок няма как да бъде поправен.

При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. За времето от 6.12.2010 г. до 8.01.2011 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление за под. С. С., П. П., Ж. Ж., Ж. Н. и И. П., само в кражбата на 8.01.2011 г. за под. Ст. П. и Е. Г., извършили квалифицирани кражби на вещи и пари на обща стойност посочена по горе, и по този закон са осъдени, т. е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. По отношение квалификацията на деянието извършено от подсъдимия С., Върховният касационен съд на РБ изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд в мотивите на присъдата (л. 584-585), поради което не ги преповтаря.

Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания.

При определяне размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия С. С., съда е взел предвид всички обстоятелства от значение. Отчетена е водещата му роля (разпределял ролите за всеки от другите участници, разпределял и парите, посочвал местата, които следва да се "ударят"), отчетена е и изключително високата степен на обществена опасност на извършените взломни кражби, и личната му завишена обществена опасност. Законосъобразен е извода за наличието на квалифициращия признак особено големи размери, представляващ особено тежък случай. Наказанието на С. е определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и не е явно несправедливо, по смисъла на чл. 354, ал. 5 НПК.

За подсъдимия П. П., при определяне размера на наказанието, което следва да изтърпи за извършеното съда е взел предвид, предишните му осъждания не оказващи влияние на квалификацията за извършеното, личния му принос за осъществяване на всяка от трите кражби и високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на самия П. Наказанието с изменението от въззивния съд е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо.

За подсъдимия Е. Г. съда е съобразил личното му участие в кражбата от 8.01.2011 г., личната му обществена опасност и тази на извършеното престъпление и всички други обстоятелства от значение. Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства и с изтърпяването му могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 НК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, наказанията на подсъдимите справедливи, а жалбите изцяло неоснователни.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение