Решение № 58 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2012 г.

Решение № 58 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Илиев Манолчев против решение № 4 от 25.01.2012 г., постановено по адм. дело № 521/2011 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на група "ОДПКПД" при Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлил жалбата против заповед № 69301/19.10.2011 г. на началника на група "ОДПКПД" при Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, с която на Кирил Илиев Манолчев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Установено е, че дисциплинарно наказващия орган, на основание чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР е разпоредил извършване на проверка и е определил комисия за извършването й. В резултат на проверката е изготвена справка, от държавния служител са поискани обяснения и същият е дал такива, които са приети с изрична резолюция от дисциплинарно наказващият орган, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението съгласно нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР и с оглед на събраните по делото доказателства правилно е приел, че дисциплинарното наказание е установено на 08.09.2011 г., когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващият орган, видно от поставената резолюция. Доводите в касационната жалба, че дисциплинарното наказание е установено на 18.08.2011 г., когато е входирана изготвената справка за извършената проверка, са неоснователни. Справката е адресирана до директора на областната дирекция, който в случая не е наложил дисциплинарното наказание, а видно от положената върху същата резолюция е, че директорът е запознат със справката на 19.08.2011 г. Оспорената заповед е издадена на 19.10.2011 г., а материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган на 08.09.2011 г. Фактът, че в заповедта са цитирани становища, изготвени по други дисциплинарни производства, срещу други служители на ОД на МВР не обосновава извод, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, тъй като същите са част от материалите по образуваното срещу Манолчев дисциплинарно производство, а дисциплинарното наказание е установено съгласно правилото на чл. 223, ал. 2 вр. ал. 1 от ППЗМВР на 08.09.2011 г. Ето защо изводът на съда, че заповедта е издадена в преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразно и с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норми на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 24.04.2011 г. жалбоподателят е въздействал на полицейски служители, посетили ПТП да нарушат служебните си задължения и прикрият извършено нарушение, с което е нарушил чл. 4 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е допуснал нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 12 вр. чл. 226, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. Следователно изводите на съда, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" е законосъобразен и обоснован. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е извършил нарушение на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, което е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията, че съдът е отложил делото, за да събере доказателства в полза на твърденията на наказващият орган, но не е приложил служебното начало, за да разпита полицай Илиев, с който Манолчев е разговарял по телефона в деня на ПТП, са неоснователни. В изпълнение на задължението си по чл. 152, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК съдът е задължил административният орган да окомплектова и приложи по делото административната преписка в нейната цялост, в т. ч. и всички цитирани в заповедта писмени обяснения, становища, сведения на служители и копия от документи, приложени към изготвената справка. В тази насока са били и доказателствените искания, направени в жалбата. Фактите в административното производство са установени по реда на чл. 37, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от АПК. Правилото на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда, като съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В случая доказателствата са събрани редовно в административното производство и същите не са оспорени от жалбоподателя, в т. ч. не са оспорени и писмените обяснения на полицай Илиев, дадени на 07.07.2011 г. и на 12.07.2011 г., поради което в случая съдът дори не е следвало да преценява дали да разпита като свидетел Илиев. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,