Решение № 4301 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7063/2017 г.

Решение № 4301 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7063/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "С. В. Б." ЕООД, чрез пълномощниците адв. С. и адв. Д., срещу решение № 96 от 24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1616/2014 г. на Административен съд - П.. В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, като се е позовал на писмени доказателства, които не е събрал в производството, допуснал е нарушение на материалноправните разпоредби, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Твърденията в касационната жалба съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира решението за незаконосъобразно и иска от Върховния административен съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата му претенция. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Претендират се разноски. От "С. В. Б." ЕООД, чрез адв. С. и адв. Д., е подадена и частна жалба срещу постановеното от административния съд по същото дело определение № 863 от 03.05.2017 г., с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за изменение на постановеното по делото решение, в частта на разноските. Отправя се искане атакуваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на първостепенния съд за произнасяне по същество по искането за изменение на решение № 96 от 24.01.17 г. Ответникът - Държавна инспекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез адвокат Б. Б., оспорва касационната жалба. В депозирания писмен отговор и по съображения, поддържани в съдебно заседание, обосновава тезата за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция, като прилага списък по чл. 80 ГПК. Депозирано е и писмено възражение от адв. Б., в качеството му на пълномощник на "С. В. Б." ЕООД, срещу подадената частна жалба. В така подаденото възражение се релевира становище за правилност на обжалваното определение, като се отправя искане същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационна жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Пред административния съд "С. В. Б." ЕООД е предявил иск против ДНСК, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 375 000, 00 евро, претърпени в резултат на издаден от началника на РО "НСК" Я. към РДНСК ЮИР при осъществяваната от него административна дейност незаконосъобразен административен акт - Заповед № ДК-07- Я-100/29.06.2012 г., с която е издадено оттегленото по-рано разрешение за ползване № ДК-07-Я-85 от 28.06.2012 г., като "С. В. Б." ЕООД е осъдено да заплати на ДНСК и сумата в размер на 42 000 лв., представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат. Първоначалните твърдения са за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ответника по издаване на Заповед № ДК-07- Я-100/29.06.2012 г., с която е издадено оттегленото по-рано разрешение за ползване № ДК-07-Я-85 от 28.06.2012 г., обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. За да отхвърли предявената искова претенция, административният съд е приел, че предварителен договор от 20.06.2012 г. (л. 19- 49 от делото) е антидатиран. В тази връзка е приел, че след като датата на сключване на предварителния договор, посочена в него е 20.06.12 г., след като тя предхожда датата на издаване на отменения административен акт - 29.06.12 г., а в същото време в Таблица с приложения (л. 49) към договора- Приложение В е посочено, че неразделна част от договора се явява Акт 16, то не е възможно предварителният договор да е сключен на посочената в него дата, т. е. същият е антидатиран, изготвен за нуждите на съдебното производство. Първоинстанционният съд е приел още, че не следва да се кредитира размера на пропуснатата полза, установен със заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителска експертиза, тъй като вещото лице при изготвянето му се е съобразило с уговорената нетна цена по предварителния договор, а съобразно горепосоченото, следва да се приеме, че истинността и достоверността на датата на този договор е останала недоказана в процеса. Административният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които да ангажират отговорността на ответника. Решението е неправилно. При разглеждане на делото съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне на нов състав на АС-П. за ново разглеждане. Първостепенният съд, без да е оспорен при условията на чл. 193 ГПК, предварителния договор от 20.06.12 г. е приел, че този документ съставлява неистински документ. В нарушение на съдопроизводствените правила - ал. 2 на визираната разпоредба, съдът не е извършил необходимите процесуални действия, като не е протоколирал изрично обстоятелството дали ищецът, като страна, представила документа, желае да се ползва от него, след което и да постанови извършването на проверка на истинността на предварителния договор. Не е разпределена съответно и тежестта за доказване неистинността на документа: Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. (ал. 3 на чл. 193 ГПК). След като предварителния договор от 20.06.12 г. не е бил оспорен по надлежния процесуален ред съгласно чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, то съдът е следвало да оцени доказателствената сила, с която той се ползва, която макар да не е материалната доказателствена сила, с каквато се характеризират официалните свидетелстващи документи, е формална доказателствена сила, каквато частните диспозитивни документи притежават. Като не е направил това, съставът на АС-П. е допуснал нарушение при оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи, които се явяват и в противоречие на материалния закон. В този смисъл нужно е било буквално и логическо обсъждане на отделните разпоредби на договора, в каквато насока са били релевирани доводи от страна на ищеца- касатор още в рамките на първоинстанционното производство, но такова тълкуване не е предприето от страна на съда. Така например, съдът немотивирано е счел, че предвид по- късната дата на Акт 16, то невъзможно било сключването на предварителен договор с дата 20.06.2012 г. В този контекст съдът не е дал отговор на съществения за изхода на спора въпрос какво приема по отношение на поддържаната от ищеца теза, че документите, посочени като приложение, са условие за сключване на окончателния договор, несбъдването на което страните обвързват с определени права, задължения и отговорности, а не само приложения, чието фактическо съществуване е било необходимо към датата на подписване на договор. Още повече, че в чл. 4.3.б. "а" от договора е предвидено, че продавачът се задължава "... (а не представя) (iii) да предаде или осигури предаването на купувача на всички документи, които удостоверяват наличието на условията за сключване на окончателния договор по т. 4.2.1. на всички тези, а и на редица други аргументи поддържани от ищеца все във връзка с буквалното и логическото тълкуване на предварителния договор първостепенният съд не е дал отговор. Всички тези доводи не са обсъдени от първоинстанционния съд, в противоречие с процесуалните правила. Обсъждането на един документ като неистински при липса на надлежно предприето оспорване на същия по реда на ГПК, ненадлежното разпределяне на доказателствената тежест и необсъждането на доводите на ищеца-жалбоподател в настоящото производство, са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, които налагат отмяна на решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-П., при което да се съобрази изложеното по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. При този изход на спора неправилно се явява и постановеното определение № 863 от 03.05.2017 г. по делото. Същото следва да бъде отменено, като при новото разглеждане на делото съдът дължи ново произнасяне по въпроса за сторените разноски. По направените искания за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение