Решение № 16585 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2018 г.

Решение № 16585 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Издирване" към отдел "Криминална полиция" при ГДНП-МВР, против решение № 5514 от 28.09.2018 г. по адм. дело № 3998/2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът В. Горунова, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага във писмено възражение и писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 3268 з-1111/14.03.2018 г. на Началник сектор "Издирване" към 01 "Криминална полиция" при ГДНП-МВР, с която на инспектор В. Горунова- разузнавач I степен в сектор "Издирване" към отдел 01 КП при ГДНП-МВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 4 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Решението на Административен съд София-град е правилно като краен резултат. В процесния случая не се касае за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1 ЗМВР, поради което неправилно съдът е обсъждал и съответно е приел за нарушена разпоредбата на чл. 207 ЗМВР. В противоречие с фактите по делото и приложимата правна уредба е заключението на АССГ за допуснато нарушение на чл. 205 ЗМВР, поради разлика в образуващия дисциплинарното производство/установяващия нарушението орган/ и дисциплинарнонаказващия орган. Не се установява от приетите по делото доказателства процесното дисциплинарно производство да е образувано от комисар И. Илиев-началник отдел КП-ГДНП- в качеството му на орган, установяващ нарушението. В случая с докладна записка рег. № 3286 р-9465/26.02.2018 г., изготвена от началник сектор издирване, отдел 01 КП, ГДНП, началника на отдел 01 КП-ГДНП комисар И. Илиев е уведомен за наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Съгласно чл. 205, ал. 1 и ал. 2 предл. първо ЗМВР, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарнонаказващият орган може да разпореди извършването на проверка, определяйки срок за нейното приключване. В разпоредбата на чл. 205 ЗМВР, в частта касаеща образуване на дисциплинарно производство извън хипотезата на чл. 207 от ЗМВР, липсва забрана дисциплинарното разследване да се извърши пълно или частично от дисциплинарнонаказващия орган, както това е сторено в настоящия казус от началник сектор "Издирване" към отдел "Криминална полиция" при ГДНП-МВР И. Димитров. Споделят се изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР в проведеното дисциплинарно производство. В оспорената заповед бланкетно е посочено, че същата е издадена след като органа е събрал и оценил всички доказателства, след като е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици- "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност", обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Липсват обаче каквито и да са конкретни мотиви относно възприетото от ДНО. Следва да се отбележи, че "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност" не може да е последица от извършеното нарушение, а евентуално би могло да е една от причините за извършването му. Не може да се установи защо ДНО е приел, че деянието е извършено виновно, че в резултат на извършването му са настъпили вредни последици и в какво конкретно се изразяват. Липсват мотиви защо е наказан служителя именно с възприетото от ДНО дисциплинарно наказание като вид и размер, предвид факта, че от приетата по делото служебна справка за награди и наказания по време на службата на инспектор Горунова е видно, че същата няма наложени предходни дисциплинарни наказания. Правилен е крайният извод на АССГ за противоречие на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с материалния закон, но по различни от изложените от съда съображения. Правното основание за издаване на акта е чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР-пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а в мотивната част на заповедта е посочено, че служителя не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от специфичната си длъжностна характеристика, и нарушаване изискванията на чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В процесния случай не са представени доказателства, че наказаното лице е запознато с посочената инструкция, за да възникнат задължения за същото относно спазването й. Независимо от горното посоченият текст на чл. 18, ал. 1 от Инструкцията регламентира основание за изпълнение на служебните задължения на служителите в МВР извън работното им време, което според текста се извършва въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от определено в Инструкцията длъжностно лице, но текста не вменява задължение на служителя, за да бъде ангажирана отговорността му при евентуално неизпълнение. На следващо място визираните от органа задължения по специфична длъжностна характеристика за изпълняваната от нея длъжност, в частност посоченото в Раздел II задължение "да извършва анализи и прогнози на базата на натрупаните данни, сведения и сигнали за издирващите се обекти и предлага на ръководството на сектора, отдела, ГДНП и МВР, мерки за развитие на стратегията и тактиката в оперативно-издирвателната дейност", са неотносими към извършеното от Горунова, защото в случая безспорно лицето е действало в извън работно време, поради което в този интервал не е изпълнявало задължения по служба, вменени му по процесната дл. характеристика. Основателен е довода на ответната страна, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена и в противоречие с целта на закона. Дисциплинарното наказание не може да произведе възпитателно или превантивно въздействие върху служител, който в извън работно време е проявил инициативност по извършване на дейност в интерес на обществото, макар да е имал възможност да прояви пасивно поведение, тъй като в момента на извършване на деянието не се е намирал на служба. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и при липса на направено възражение от касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК, на В. Горунова следва да се присъдят разноски по делото в размер на 720 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.11.2018 г. с адвокат В. Стойчев. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение