Решение № 12189 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2010 г.

Решение № 12189 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Добринка Събева Гаврилова от гр. Варна, чрез пълномощника й адв. Ташев, против решение № 2171 от 17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2694/2008 г. по описа на Варненския административен съд, първо отделение, V състав, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на Виница, Варна, в частта по отношение имоти № 2885 и № 2570 по ПНИ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба като се отчетат правата на собственост на жалбоподателката. Ответникът - областният управител на Варненска област, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цонев оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Румен Балкански, Станка Кирякова, Янчо Янчев, Атанас Кощиев, Костадинка Иванова, Марула Патрикова, Параскева Михайлова, Илия Милев и Костадин Костадинов, не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Станка Кожухарова, чрез пълномощника си адв. Генова оспорва жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Доводите са развити в писмени бележки. Участващият в касационното производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи че е налице конкуренция на права между двама собственици, притежаващи годни титули за собственост. ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му уреждат конкуренция на права между реституирания собственик и ползвателя, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост. Жалбоподателката е собственик, в конкретния случай, на друго правно основание, различно от § 4 от ЗСПЗЗ. Областният управител, при издаване на заповедта за ПНИ, се е съобразил с изискванията на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като се е съобразил с правото на собственост, придобито по реда на § 4, ал. 7 и условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като е установен правоимащ по посочения ред, органът е длъжен да отрази правото му на собственост, без да се съобразява с права на трети лица, възникнали по друг ред. В конкретния случай конкуренцията на правата на правоимащи по ЗСПЗЗ и на друго основание, следва да се реши по общия исков ред. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна срана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от настоящата касационна жалбоподателка против заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на Виница, Варна, в частта относно новообразувани имоти № 2885 и 2570 по плана. Като порок на заповедта жалбоподателката е посочила, че неправилно в ПНИ не е отразен притежаваният от нея имот по нот. акт № 117, том III, нот. дело № 1728/1977 г. и протокол за съдебна делба, като в регистъра са посочени други лица като собственици. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и правилно е установил фактите по спора. Безспорно се е установило, че с цитирания по-горе нотариален акт е признато правото на собственост върху лозе от 800 кв. м на Кръстю Желев Кателиев, придобит по замяна с решение на ТПС комисия. По силата на съдебна делба - протокол от 16.12.1982 г. по гр. дело № 3857/1982 г., между наследниците на Кателиев, имотът е предоставен в дял и изключителна собственост на Добринка Събева Гаврилова и Румен Стефанов Балкански. За изясняване статута на имота и отразяванията му в кадастралните планове на местността е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключенията на експерта - основно и допълнително, които не са оспорени от страните и са възприети от съда, е установено, че имотът попада в процесната местност, предмет на ПНИ. Налице е частична идентичност между имота, описан в цитираните документи за собственост на жалбоподателката и новообразуваните имоти по плана с № 2885 и 2570. Същите в регистъра са записани, както следва: имот № 2885 с обща площ от 504 кв. м, и записан на наследници на Янчо Маников с площ от 455 кв. м и на наследниците на Димитър Параскевов Атанасов с площ от 49 кв. м, а имот № 2570 с площ от 375 кв. м е записан на наследниците на Янчо Маников с площ от 317 кв. м и на наследниците на Костадин Атанасов Кощиев с площ от 58 кв. м. Имоти № 2570 и № 2885 по ПНИ са частично идентични с имотите, възстановени с цитираните решения на ПК - Варна, за признаване на правото на собственост, тъй като части от тях попадат върху върху стари имоти № 3395, 3396 И 3398, признати за възстановяване, съответно на наследници на Маников, Атанасов и Кощиев. Видно от основното заключение на вещото лице - т. 4 от констативната част, имот № 1570, съответстващ на документите на собственост на жалбоподателката е записан в регистъра към КП на процесната местност на нейно име и на името на Румен Балкански, съответно е съобразен титулът им за собственост. В помощния план към ПНИ тези лица не са записани като собственици, съответно за имот № 1570 с ПНИ не е отреден новообразуван имот. При тези данни, съдът е приел, че е налице конкуренция на права между две групи собственици, легитимиращи се с годни титули за собственост, т. е. налице е спор за материално право, който не може да бъде решен в рамките на административното производство. В ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ е решена конкуренцията на права между бившите собственици, които са реституирали земите си по реда на ЗСПЗЗ и на ползувателите с трансформирано право на собственост, но не е решена конкуренцията между бившите собственици и лицата, легитимиращи се като собственици на друго правно основание. Липсата на законова уредба препятства възможността на административния орган да прецени кое от лицата следва да бъде вписано като собственик. В производството по издаване на цитираната заповед, органът следва да се съобрази само с правилата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и с правото на собственост придобито, съответно възстановено по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. При наличие на тези категория правоимащи, административният орган е длъжен да се съобрази само с техните права, а не и с правата на трети лица, възникнали по друг ред. Въз основа на това е счел, че заповедта в обжалваната й част е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Изводите на съда не могат да бъдат споделени. Категорично е установено от данните по делото, че притежаваният от жалбоподателката имот е придобит от праводателя й по силата на извършена замяна, а от нея и Румен Балкански по силата на съдебна делба. Същият е владян и се владее и понастоящем, което не е спорно, в описаните в документите им за собственост граници. Собствениците му не попадат в двете категория лица, които придобиват собствеността си по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ - бивши собственици с признато право на възстановяване на собствеността и ползуватели с трансформирано право на ползване в право на собственост. Вярно е, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ подробно е уредена конкуренцията на права между тези две категории, но това не означава, че за административните органи, а и за съда не съществува задължение да отчетат и правата на тази, трета категория лица, както е приел съдът. За тази категория собственици, каквато е и жалбоподателката, които са придобили собствеността на друго придобивно основание, с ПНИ също следва да бъдат отредени имоти. За тази цел, изрично е предвидено, че в плана подлежат на заснемане старите имоти, които съществуват по време на колективизацията или след това и не са внасяни във фонда на ТКЗС, ДЗС и др. Това се установява от разпоредбата на чл. 28, ал. 3 и ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ следва да се установят границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. От съдържание на чл. 28, ал. 4, т. 10 от ППЗСПЗЗ може да се направи извод, че областният управител е длъжен да се съобрази с правата, отразени в съществуващи нотариални актове, независимо че те не са издадени по реда на земеделската реституция, и не касаят ползватели с надлежно признато право на трансформация. Имотите на такива собственици не могат да се променят и подлежат на заснемане така, както са заснети в предходните кадастрални или други планове. Едва след това могат да се определят границите на имотите на собствениците по земеделска реституция. В случая е процедирано по обратния ред, определени са границите, съответно имотът е записан на реституираните собственици, без да са отразени правата на собственост на жалбоподателката, които не са били губени. Впрочем жалбоподателката и Румен Балкански са били вписани като собственици в регистрите към предходните кадастрални планове, което релевира порок на ПНИ, тъй като помощният план, въз основа на който е създаден ПНИ, не е съдържал изискуемите данни по § 4к, ал. 2 - данните за старите имоти, съответно по чл. 28, ал. 2, както и ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ. Не може да се приеме, че е налице и приетата от съда конкуренция на права. Собствеността на заинтересованите страни - собственици по реституция им е възстановена с решения на ПК в съществуващи стари реални граници, но изрично е посочено, че те ще се определят с плана на новообразуваните имоти. Следователно не е налице конкуренция на права относно имотът по документите за собственост на жалбоподателката. Фактическият състав по придобиване на правото на собственост в случаите, когато земите попадат в терени по § 4 от ПЗР на ЗСППЗ ще бъде довършен за заинтересованите страни с издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, едва след влизане в сила на ПНИ. Към момента на издаване на оспорената заповедта само жалбоподателката се легитимира като собственик на имот в реални, установени граници, които се и владее от нея и другия собственик. С плана, процесните имоти № 2885 и № 2570 са създадени като новообразувани имоти, чрез комбиниране на части от стари имоти, признати за възстановяване на няколко групи бивши собственици, като същите са отредени и записани в регистъра при условията на съсобственост, без да са съобразени правата на Гаврилова и Балкански. Като не е съобразил правилата, въведени в чл. 28 от ППЗСПЗЗ и е счел заповедта на областния управител в оспорената й част за законосъобразна, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение следва да се отмени и спорът се реши по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Заповедта на областния управител, с която не са съобразени правата на жалбоподателката е незаконосъобразна. Същата ще следва да се отмени в оспорената част и преписката се върне на административния орган за отреждане на имот и вписването му в регистъра на собствениците към ПНИ, като се отчетат правата по нот. акт № 117, том III, нот. дело № 1728/1977 г. и протокол за съдебна делба от 16.12.1982 г. по гр. дело № 3857/1982 г. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение