Решение № 10377 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7000/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 20058/22.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1928/2026г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което по жалба на "Пробласт" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221422005540-091-001/03.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му потвърдена с Решение № 1017/21.07.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 111 235.27лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на ДК по 6бр. фактури, издадени от „Биоплантс.БГ“ ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се на първо място, че диспозитива на съдебното решение не съдържа яснота относно определените в резултат на отмяна на РА задължения. На второ място се твърди, че не са налице предпоставките за право на ползване на ДК от РЛ по отношение издадените в негова полза фактури, поради липса на доказателства за реалната доставка на фактурираните стоки. Сочи се, че съдът е игнорирал фактите, свързани с възможността на идателя на фактурите да осъществи доставките. Сключения между страните договор е рамков такъв и липсва конкретика относно отношенията между страните. В приемо-предавателните протоколи предмета също е общо уточнен и не позволява обвързване на доставката с данните от тези протоколи. В мотивите си съдът не е коментирал изобщо транспорта на стоките, което е свързано с реалната им доставка, като са налице противоречия в дадените обяснения от РЛ – един път представя фактури за транспорт и сочи, че те са свързани с предмета на доставката, а втори път твърди, че транспорта е извършен за сметка на подоставчиците. Последните дават обяснения, че транспорта е осигурен от тях и за тяхна сметка, но не представят доказателства. Липсата на ясни доказателства за предаване на стоките от доставчика на РЛ водят и до липса на реалност на извършените доставки. Като не е съобразил това първоинстанционния съд е постановил неправилно решение което се моли да бъде отменено. Претендират се разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Пробласт" ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № № Р-22221422005540-091-001/03.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му потвърдена с Решение № 1017/21.07.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 111 235.27лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на ДК по 6бр. фактури, издадени от „Биоплантс.БГ“ ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. Производството е било за втори път за разглеждане пред първата съдебна инстанция, след като с Решение № 142/08.01.2026г., постановено по адм. дело № 5678/2024г. по описа на ВАС, е отменено изцяло Решение № 1955/25.03.2024г., постановено по адм. дело № 8740/2023г. на АССГ, и делото е върнато за ново разглеждане при съблюдаване указанията, дадени от касационната инстанция. В изпълнение при новото разглеждане на делото съставът на АССГ е описал подробно фактическите констатации, установени при ревизията, анализирал е всички представени по делото доказателства, съобразно така заявения пред него предмет на обжалване. За да уважи жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, при съобразяване и задължителното за него тълкуване, дадено с Решение № 142/08.01.2026г., постановено по адм. дело № 5678/2024г. по описа на ВАС, с което е разрешен въпросът за валидността на акта. Въз основа на подробен анализ на събрания доказателствен материал, съставът на АССГ е установил следната фактическа обстановка: През ревизирания период дружеството е извършвало аварийни и възстановителни ремонтни работи. Установено е, че РЛ е ползвало ДК по издадени 6бр. фактури от „Биоплантс.БГ“ ЕООД с предмет „доставка на 2бр. употребявани торкрет машини“ и „доставка на торкрет бетон и мрежи за бетон“. Представен е договор сключен между РЛ и доставчикът му, като по силата на чл. 1 от него „Биоплантс.БГ“ ЕООД продава на „Пробласт“ ЕООД стоки свързани с дейността на фирмата, о последния се задължава да заплати цената на стоките. Към фактура № 100…..12/08.07.2022г. с предмет 2бр. машини са приложени заявка от 05.07.2022г. и приемо-предавателен протокол. По отношение на фактурите касаещи доставката на строителни материали – бетон и мрежи за бетон, към всяка една от фактурите са приложени заявки и приемо-предавателни протоколи. Дадени са обяснения, че транспорта е за сметка на поддоставчиците, като в самите приемо-предавателни протоколи този факт е отбелязан. По отношение произхода на стоките са представени от поддоставчиците „Райзеланд“ ЕООД и „Саните Солюшънс“ ЕООД фактури и приемо-предавателни протоколи. Данъчния орган е преценил, че доставчикът и поддоставчиците са представили само частни документи, в които липсвали информация за точното местонахождение на обекта, до който са доставени материалите, както и документи доказващи транспортирането на стоките. Прието е, че сделката е оформена само документално, без да е налице реално осъществяване на доставка от издателя на фактурите. Посочено е още, че фактура която не документира реално осъществена облагаема доставка е с невярно съдържание, и ползването на право на ДК по нея е данъчна измама. Предвид липсата на реална доставка и липсата на основания по чл. 25 от ЗДДС вр. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано ползване на ДК по тези фактури. За да отмени процесния РА първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателства по отношение на преките доставки, като е обсъдил фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит, техният предмет, както и останалите документи, представени във връзка с доставката (доказателства за разплащане по банков път и ППП), доказателствата за счетоводното отразяване на доставка в счетоводството на РЛ и доказателствата във връзка с осъществяваната от ревизираното дружество икономическа дейност. АССГ е възприел заключението на ССЕ, като е посочил, че през процесния период единственият доставчик на РЛ е „Биоплантс.БГ“ ЕООД, като строителните материали след приемането им са заприходявани по съответните сч. сметки и веднага са изписвани за влагане в дейността на дружеството. Според първоинстанционния съд анализа на доказателствата сочи наличие на предпоставките за упражняване правото на ДК по процесните доставки. Наличието на плащане макар и да не е елемент от фактическия състав на правото на ДК е индиция за осъществяване на доставката. Според съда неправилно са игнорирани представените писчени документи от данъчния орган с твърдение, че дружеството-доставчик и поддоставчиците не са представили документи, удовлетворяващи ги, с оглед практиката на ВАС, че поведението на доставчика не може да се контролира и гарантира от претендента за приспадане на ДК. Според съда данъчния орган не е представил обиктивни и конкретни факти, обуславящи извода му, че са създадени изкуствено условия за претендиране право на ДК от получателя на доставката. АССГ е посочил, че след като е установено, че е възникнал резултата от облигационните отношения между страните, РЛ е издало данъчен документ в който е посочило данъка на отделен ред, включило е размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл. 125 от ЗДДС и е посочил процесните фактури в дневник за продажбите за съответния данъчен период, то няма основание да му бъде отказано право на приспадане на ДК. Решението на АССГ е правилно. Доводите за неяснота в диспозитива на съдебното решение относно отменените задължения е неоснователен, тъй като последния отговаря като съдържание на нормата на чл. 172а, т. 6 от АПК. Диспозитива на съдебния акт кореспондира изцяло с резултата от РА и с дипозитива на решението на директора на дирекция „ОДОП“ София. Не са налице останалите твърдени от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за незаконосъобразност на процесния РА, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на в. л. по ССЕ. Според националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо по категоричен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС или услугата е извършена и резултатът е предаден от доставчика на получателя – чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. В конкретния случай се касае за доставка на 2бр. машини и строителни материали – бетон и мрежи за бетон. Всяка една от спорните фактури, съдържа всички изискуеми реквизити съобразно изискването на чл. 7 от ЗСч, съответно чл. 226 от Директива 2006/112 /което не е спорно по делото/; всяка една е придружена от двустранно разписани ППП, които не са оспорени от процесуалния представител на ответника, респ. ползват се с придадената формална доказателствена сила на частните документи; налице е сключен договор, макар и общ, но регламентиращ облигационни отношения между страните за доставка на стоки необходими за извършваната от РЛ дейност; както правилно е посочил и съставът на АССГ следва да се приеме, че са налице и доказателства за последващата реализация на стоките – влагането им в извършената дейност на РЛ, с оглед заключението по ССЕ; представени са доказателства относно разплащането на данъчната основа и начисления ДДС, предвид отново заключението по ССЕ и проверените от в.л. счетоводни документи при РЛ, както и не е спорно, че доставчикът е отразил процесните фактури в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС, по който начин е начислил дължимия данък като задължение към бюджета. Необосновано се поддържа, че ППП са неясни, както не може да се определи предмета на получената доставка, тъй като видно от тези протоколи точно, ясно и конкретно е посочено, какво се предава и това е обвързано със съответната заявка подадена от РЛ до доставчика, предвид и сключения между страните договор. Според настоящата инстанция представените ППП имат необходимото съдържание, релевантно за установяване на фактите по делото, разписани са от посоченото като техен съставител лице и недвусмислено доказва предаването на фактурираните машини и строителни материали от доставчика на РЛ. Неоснователен е довода в касационната жалба за наличие на нередности при доставчика и неговите доставчици, което рефлектира и върху правото на ползване на ДК. В практиката си ВАС приема, че нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Такива данни не са налични по делото, като в тежест на данъчния орган е да установи наличието на данъчна измама, което не е сторено. Установеното наличие на стоките у доставчиците на прекия доставчик и предаването им от тях в патримониума на последния, установеното прехвърляне на собствеността на вещите от доставчика на РЛ, заприходяването на тези стоки и използването им в икономическата дейност на РЛ води до извод за реалност на извършените фактурирани доставки. Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че като е приел, че в случая са на лице всички кумулативни предпоставки за упражняване на правото на данъчен по спорните първични счетоводни документи, дефинирани в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съставът на АССГ е постановил съдебен акт в пълно съответствие с материалния закон. Решението следва да се остави в сила при правилно приложение на материалния закон, обоснованост и при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не се присъждат разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение