Решение № 1119 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2013 г.

Решение № 1119 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ангел Моренов -пълномощник на Джангис Люфтиев Назифов от гр. Търговище срещу решение № 2587 от 18.04.2013 г., постановено по адм. д. № 11306 по описа за 2012 г. (вероятно годината е изписана погрешно като 2011) на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомителното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане за 2011 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в три пункта се моли, решението да се отмени, а вместо него постанови друго, по съществото на спора и се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФЗ не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че при постановяване на съдебния си акт съдът се е позовал на отразеното в колона 3 от таблицата в уведомителното писмо, в която е било посочено, че не е било представено доказателство за номера на животновъдния обект, както и на колона 7 от същата таблица, в която е било посочено, че селскостопанските животни не са били регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 34, ал. 2 ЗПЗП. Според прокурора, уведомителното писмо-административният акт е фактически необоснован, защото по делото е представен контролен лист за извършена проверка на място. При проверката е било установено, че само 5 броя от всичките 147 животните не са имали ушни марки съответни на заявените. От доказателствата е установено, че за земеделския производител са били налице предпоставките по чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 2 и ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. На последно място прокурорът сочи, че административният акт е постановен в нарушение на чл. 34, чл. 35 и 36 ЗПЗП доколкото органите на ДФЗ са могли по служебен ред да съберат информация относно регистрацията на животновъдния обект на земеделския производител. Прокурорът предлага да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденият индивидуален административен акт при наличие на основанията, посочени в чл. 146, т. 2, т. 3 и 4 АПК. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. От данните по делото се установява, че Джангис Лютфиев Назифов е подал общо заявление за подпомагане по одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за глава животно по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, наричана само "Наредба № 2", за 2011 г. Земеделският производител е подал едно заявление с дата 22.03.2011 г., в което е завил подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство (НДЖ 3). Към заявлението си е приложил таблица за отглежданите животни, в която са посочени 147 броя овце с описани ушни марки. На 17.05.2011 г. същият земеделски производител е подал още едно заявление за подпомагане, в което е посочил и искане за подпомагане по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП). Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели за 2011 г. и картите им. По подаденото заявление за подпомагане земеделският производител е получил уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/4886 от 23.08.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в което е посочено, че оторизираната сума по подаденото заявление е в размер на 0. Това писмо е било обжалвано пред Административния съд София-град, който като е приел жалбата за процесуално допустима я е разгледал по същество. На първо място съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, без да са допуснати нарушения на административно производствените правила, на материалния закон и в съответствие с неговата цел. На следващо място съдът е приел, че от описаните 147 броя овце с описаните ушни марки на страница 3 от уведомителното писмо е посочено, че те не са регистрирани в системата за идентификация и регистрация на животните. В графа 3 от таблицата на първата страница от писмото е било изрично посочено, че жалбоподателят не е представил данни за регистриран животновъден обект съгласно СИЖРЖО на БАБХ. На трето място съдът е обсъдил и представения контролен лист за извършена проверка на място в изпълнение на издадената заповед № 200122 от 24.10.2011 г. От него е установил, че земеделският производител е бил уведомен за извършената проверка на място, на която е присъствал и е подписал контролния лист. При проверката на място е било установено, че пет от декларираните животни не са с ушните марки, съответни на тези от подаденото заявление. При тези фактически установявания съдът се е позовал на чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, наричана само "Наредба № 21", според който текст животни с нередности по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки са овце майки и кози майки, които не са идентифицирани поне с една ушна марка - т. 1 и т. 2 - не са регистрирани в животновъден обект, който е регистриран на името на кандидата за подпомагане- в съответната редакция, действала към момента на извършване на проверката. Въз основа на това съдът е направил правен извод, че процентът на животните с нередности спрямо заявените за подпомагане е над 20%, поради което са налице основанията по чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба № 21 за отказ за подпомагане за съответната година. Съдът е направил правен извод и че административният акт е издаден при спазване на материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба срещу уведомителното писмо и е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФЗ държавна такса от 150 лв. Постановеното решение е неправилно, защото е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. На първо място съдът неправилно е възприел използваното съкращение "Непр." от административния орган в съответните графи на таблицата в уведомителното писмо. Съдът е приел, че то съответства на думата непредставяне. Прави впечатление, че същото съкращение е използвано и в графи 5, 6 и 8, които се отнасят за други изисквания по други мерки за подпомагане, различни от НДЖ 3. Възможно е съкращението да е съответно на думата неприложимо, каквито съкращения са използвани от административния орган при други представяни от него актове и документи. В случай на съмнение съдът би могъл да изиска от административния орган разяснения, защото несъмнено използваното съкращение би следвало да е за една и съща дума, за всичките графи в таблицата. Не е логично съкращението само в графа 3 да се идентифицира с думата непредставено, а в останалите графи - с думата неприложимо. Независимо от това неправилно възприемане съдът в нарушение на принципа на служебното начало - чл. 9, ал. 3 АПК не е указал на страните, че относно животновъдния обект на жалбоподателя, не са посочени никакви доказателства, за да може въз основа на тях да се прецени и нарушението по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 21. Нарушение на този принцип е допуснато и от административния орган, защото никъде в уведомителното писмо или в контролния лист не е посочено наличието на регистрация или липсата на такава за животновъдния обект, в който са отглеждани животните. На последно място уведомителното писмо е без посочване на фактическото основание за липсата на оторизация в частта му на страница 3, там където са описани номерата на ушните марки. В изречението преди описанието на номерата на ушните марки са посочени три алтернативни хипотези, при наличието на която и да било от тях животните са включени в оторизацията като недопустими за подпомагане. Никоя от тези три хипотези не е подчертана за приложима или по някакъв начин идентифицирана, а при наличието на контролен лист за извършена проверка на място безспорно е установено, че само пет броя животни от общо 147 заявени за подпомагане са били с различни ушни марки от описаните в таблицата, приложена към заявлението. Тази констатация не е била оспорена и от жалбоподателя. При съпоставянето на първата хипотеза с контролния лист би следвало да намери приложение чл. 14, ал. 2 от Наредба № 21. В зависимост от получения резултат следва и приложението на ал. 3 от същия член, като липсата на 5 броя животни от общо 147 заявени за подпомагане в никакъв случай не може да се приеме, че е повече от 20%, за да се приложи чл. 14, ал. 3, т. 3. Самият индивидуален административен акт съдържа фактически констатации, които са противоречиви и неясни. Няма как коментираното съдържание на стр. 3 от уведомителното писмо да не се съпостави с контролния лист от извършената проверка на място на 10.11.2011 г., а всъщност самата проверка не е част от фактическите констатации в индивидуалния административен акт, защото никъде не е описана и няма позоваване на нея. Поставя се въпросът защо е извършена, след като не е взета предвид при издаването на акта. При това несъответствие на уведомителното писмо с фактите по делото и липсата на данни за регистрацията на обекта, в който се отглеждат животните, заявени за подпомагане по реда на чл. 1, ал. 2, т. 6 от Наредба № 2 и наличието на изпълнение на изискването на чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 2 от Наредба № 2 следва, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на материалния закон, което налага отмяна на решението на съда и постановяване на решение по съществото на спора при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Уведомителното писмо ще следва да се отмени, а делото върне като преписка на административния орган. При новото произнасяне административният орган ще следва да събере доказателства за регистрацията на животновъдния обект на земеделския производител, както и да съобрази броя на намерените животни с ушни марки различни от заявените, посочени в таблицата при подаване на заявлението за подпомагане. Едва след съобразяването на тези обстоятелства административният орган да издаде индивидуалния си административен акт. Направеното възражение в касационната жалба за първи път за нищожност на уведомителното писмо, поради това, че не е подписано от издателя му е неоснователно. Приложеното уведомително писмо е в препис, а електронният подпис на изпълнителният директор на ДФЗ е указано къде се намира в сайта на ДФЗ. Отделно от това следва да се посочи, че в резултат на многобройните дела срещу актове на ДФЗ на съда е служебно известен електронния подпис на изпълнителния директор. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Ответната страна ще следва да му заплати направените по делото разноски общо в размер на 411 лв., от които 15 лв. представляващи държавна такса и за двете инстанции и 396 лв. - внесена сума по договора за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ, и във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение