Решение № 14598 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2012 г.

Решение № 14598 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на началника на Митница Лом против решение от 14.12.2011 г., постановено по адм. д. 491/2011 г. по описа на Административен съд- Монтана, с което е обявено за нищожно Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 5/06.06.2011 г. на Началника на Митница - Лом, потвърдено с Решение № 531/25.07.2011 г. на Директора на Агенция Митници. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ППСПДВ. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба "М и М Милицер и Мюнх БГ " ООД, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение от 14.12.2011 г., постановено по адм. д. 491/2011 г. по описа на АС-Монтана е обявено за нищожно ППСПДВ № 5/06.06.2011 г. на Началника на Митница-Лом, потвърдено с Решение № 531/25.07.2011 г. на Директора на Агенция Митници. Административният съд е приел, че атакуваният административен акт е нищожен, защото е издаден от некомпетентен орган и в нарушение на процесуалните правила за възобновяване на производството по възобновяване на производството по издаване на административни актове. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При формиране на правните си изводи АС-Монтана се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд относно компетентността на органа и реда по който следва да бъдат издавани административни актове за възобновяване на производството, по което е издаден влязъл в сила административен акт на митнически орган. В конкретния случай АС-Монтана не е съобразил обстоятелството, че ППСПДВ е издадено въз основа на Решение № 19/08.06.2009 г. на началник Митница-Видин. ППСПДВ не представлява административният акт, с който се възобновява производството по издаване на решение № 11/23.05.2007 г., с което е разпоредено възстановяване на "М и М Милицер и Мюнх БГ " ООД на мито в размер на 179 лв. и ДДС в размер на 471 лв. С решение № 19/08.06.2009 г. на началник Митница-Видин се разпорежда отново да се вземат под отчет същите суми, респективно първоначалното задължение по ЕАД № 4105/Тв-5129/07.01.2005 г. да стане отново изискуемо. Тази разлика между фактите по настоящото дело и цитираната от първоинстанционният съд съдебна практика не е отчетена, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът не е взел предвид и анализирал въобще Решение № 19/08.06.2009 г. на началник Митница-Видин. АС-Монтана неправилно е приел, че известие за доставяне на писмо с обратна разписка № 9370000055725 ( л. 23 от адм. д. 491/2011 г.) установява връчване на ППСПДВ № 7706/27.11.2006 г., вместо както е отразено в него, че се съобщава решение № 19/03.06.2009 г. ( което е най-близо до решение № 19/08.06.2009 г., но не и до ППСПДВ№ 7706/27.11.06 г.). Необсъждането на всички доказателства по делото представлява процесуално нарушение, което се е отразило при правилно установяване на относимите към спора факти, а в случая и до несъбиране на доказателства за всички релевантни факти. Решаващият съд, поради игнориране на част от доказателствата по делото, въобще не е обсъдил твърденията, че сумите по ППСПДВ№ 7706/27.11.06 г. са заплатени, но не са възстановени изцяло, независимо от решение № 11/23.05.2007 г. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, но поради допуснатите процесуални нарушения и необходимостта от събиране на доказателства делото следва да бъде върнато на основание чл. 222, ал. 222, ал. 2 от АПК за ново разглеждане от друг състав на АС-Монтана. Съдът не се произнася по въпроса за разноските пред настоящата инстанция, поради това че страните не са направили искания за присъждането им. По изложените съображения и на основания чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение