Решение № 1342 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12085/2015 г.

Решение № 1342 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12085/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. против решение № 1660/28.08.2015 г., постановено по адм. дело № 73/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът навежда доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по същество на спора, с което да се отмени административния акт и се уважи първоначално предявената жалба. Ответната в производството страна - началник сектор Сектор "Патрулно-постова дейност и масови мероприятия" на Зонално жандармерийско управление - П., към Дирекция "Жандармерия" при Г. Д. "Охранителна полиция" на МВР не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното решението което намира, че следва да се отмени. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. Д. К. срещу Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител с Рег. № 296 от 15.12.2014 г., издадена от Н. С. "Патрулно постова дейност и масови мероприятия" в Зонално жандармерийско управление - П., към Дирекция "Жандармерия" при Г. Д. "Охранителна полиция" на Министерство на вътрешните работи, с която на С. Д. К.. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месец, в качеството му на Началник група "Специални операции" от Сектор "Патрулно-постова дейност и масови мероприятия" на Зонално жандармерийско управление - П., към Дирекция "Жандармерия" при Г. Д. "Охранителна полиция" на МВР, като същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното му наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Върховният административен съд - Пето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно и законосъобразно. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд възприема фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и излага подробни мотиви по релевантните за спора факти. Предвид датата - 10.12.2013 г. на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана отговорността на служителя, която е преди влизане в сила на действащият към настоящия момент ЗМВР /обн. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./, първоинстанционният съд анализира приложимото право. Правилен е извода, съгласно който наличието на дисциплинарно нарушение и съответното за него наказание се преценява съобразно действащият към момента на извършването му материален закон, а реда за налагане на наказанието - при спазване нормите на действащите към момента на протичане на дисциплинарното производство нормативни актове, ако в тях не е предвидено друго. Законосъобразни са констатациите на съда, че с приемането на сега действащия ЗМВР, законодателят не е предвидил различен ред за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавните служители, от този уреден в ЗМВР (отм.), действащ до 01.07.2014 г. По същество е запазена и регламентацията на различните видове дисциплинарни нарушения и следващите се за тях наказания. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно установената компетентност на органа, издател на акта и формата му. Възражението, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не е посочен издател е неоснователно. Същото се преповтаря от първоинстанционната жалба. Длъжността и името на субекта на дисциплинарна власт са посочени изрично в акта - Началник сектор ППДММ в ЗЖУ П.. Първоинстанционният съд детайлно изследва правната уредба и правилно приема, че със Заповед № Iз-3097 от 29.12.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г., е утвърден Класификатор на длъжностните в МВР съобразно който, в конкретния казус, именно Началника на Сектор "ППДММ" в ЗЖУ-П. е компетентен да наложи дисциплинарното наказание "писмено предупреждение", с оглед на заеманата от Костадинов длъжност - държавен служител - полицейски инспектор V степен в Специализирано тактическо звено за бързи действия от Специализирано полицейско подразделение към "Охранителна дейност и специални операции" на Специализирано полицейско управление - П. към Дирекция "Специализирани полицейски сили" при Главна дирекция "Национална полиция". Решаващият съд правилно установява приложението на хипотезата на чл. 208 от ЗМВР, според която норма при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В същият смисъл е била и разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР (отм.). Предвид гореизложеното, правилен е извода, че заповед № 289/05.12.2014 г. на началника на ЗЖУ-П. касае извършване на проверка на факти и обстоятелства във връзка с постъпила докладна записка, а не за образуване на дисциплинарно производство. С оглед на горното, настоящият състав споделя извода, че производството по издаване на оспорената заповед се явява проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд правилно прилага и материалния закон. Съгласно чл. 34 от Инструкция № Iз-633 от 25.03.2013 г. за патрулно-постова дейност (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 9.04.2013 г., в сила от 10.05.2013 г., отм., бр. 102 от 12.12.2014 г.), резултатите от работата на нарядите и полицейските органи, изпълняващи ППД, се отчитат за всяка смяна. Формите на отчетност на ППД са: 1. информационна карта за дейността на наряда (образец - приложение № 5) с приложен доклад за установен факт и предприети действия (образец - приложение № 6); 2. справка за дейността на структурата/звеното (образец - приложение № 7); 3. справка за индивидуалната дейност на полицейските органи (образец - приложение № 8). Неоснователни са възраженията на касатора досежно приложението на чл. 35 от Инструкцията. Деянието, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност е, че е нарушил изискванията на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Инструкция за ППД № Iз-633/25.03.2013 г. - "Информационната карта с приложения доклад за установен факт и взето отношение по чл. 34, ал. 2, т. 1 се изготвя от старшия на отряда, съставен от двама или повече полицейски органи", което по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1, предложение второ от ЗМВР (отменен) - "неизпълнение на .. .... издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове.... " е дисциплинарно нарушение, съставомерно на чл. 226, ал. 1, т. 5 пр. II-ро от ППЗМВР (отм. с ПМС № 207 от 18.07.2014 г.) - "пропуски в .... прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение"....... ". В нормата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Инструкцията изрично е предвидено, че информационната карта с приложения доклад за установен факт и взето отношение по чл. 34, ал. 2, т. 1 се изготвя от старшия на наряда, съставен от двама или повече полицейски органи. Водим от горното, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд досежно задължението старшият на наряда да отчита всяка смяна със съставянето на информационна карта за дейността на наряда и приложен към него доклад за установен факт и предприети действия - ако такива са били установени по време на наряда. Това задължение възниква след приключване на наряда, доколкото задължението е за отчитане на всяка смяна и се отнася до настъпили по време на наряда факти и извършени действия. Неоснователни са възраженията на касатора за необсъждане размера и вида на наложеното наказание. Изложени са подробни мотиви, обосновани с тежестта на нарушението и настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Съгласно нормата на чл. 226, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) и чл. 226, ал. 1, т. 5, пр. второ от ППЗМВР (отм), както и действащата норма на чл. 199, ал. 1, т. 5, предложение второто от ЗМВР дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Дисциплинарното производство е проведено, съгласно правилата посочени в разпоредбите на ЗМВР, действали към дата на издаването на заповедта, като правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в съответствие с целта на закона, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител с Рег. № 296 от 15.12.2014 г., издадена от Н. С. "Патрулно постова дейност и масови мероприятия" в Зонално жандармерийско управление - П., към Дирекция "Жандармерия" при Г. Д. "Охранителна полиция" на Министерство на вътрешните работи. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,