Решение № 3663 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2008 г.

Решение № 3663 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по е касационната жалба на Борислав Илиев Борисов от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Петър Тренев, против решение № 625 от 4.06.2008 г., постановено по административно дело № 2363 от 2008 г. на Административния съд - София-град, първо отделение, 13-и състав. Касационните доводи за неправилност на решението се мотивират с доводи за необоснованост, съществено нарушение на процесуални правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед. Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. При преценката й по същество, по наведените касационни доводи, се установи от правна и фактическа страна следното: Касаторът е обжалвал пред административния съд заповед № А3-1169 от 29.02.2008 г. на директора на НС "Полиция" - МВР, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория "Е", полицай II степен - старши полицай в група "ППС-А" на сектор "Охранителна полиция" към РУТП - Пловдив, на отдел "Транспортна полиция" при ГД "ППООРП" - ГД "Полиция". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, приемайки, че обжалваният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, свързани с дисциплинарното производство и материалноправните норми. Доводите, поддържани в касационната жалба против така постановеното решение, са, че съдът не е взел под внимание изтъкнатия от жалбоподателя порок на обжалваната заповед - според него същата била издадена 14 дни след изтичането на преклузивния двумесечен срок на чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Безспорно е установено, че деянието е осъществено на 15.12.2007 г., когато шофирайки личния си автомобил, Борисов е предизвикал ПТП. След извършената проверка е установена концентрация на алкохол в кръвта - 0, 62 промила. Безспорно е и обстоятелството, че действията са в нарушение на заповед № I-з 1161 от 28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят е бил запознат. В жалбата пред първата и пред настоящата инстанция се твърдят обстоятелства, които целят да изключат вината му - алкохолната концентрация в кръвта му се приближавала до нормалната, или имат за цел на докажат, че ПТП е извършено не поради липса на контрол от страна на водача върху МПС на пътя, а заради заледена настилка. Решението е законосъобразно, фактите по делото са правилно установени, правните изводи въз основа на тях са правилни и обосновани. Оплакването за нарушаване на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Съгласно посочената норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от една година от извършване на нарушението и не по-късно от два месеца от откриването му. Процесното дисциплинарно производство е започнало със заповед № К-367 от 18.01.2008 г., от която е видно, че жалбоподателят е бил уведомен за правата си по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР. Анализът на текстовете налага извода, че в конкретния случай извършеното дисциплинарно нарушение от касатора следва да се счита за открито с представянето на наказващия орган на обобщената справка за приключилото дисциплинарно производство. На 29.01.2008 г. директорът на НС "Полиция" е получил обобщената справка от проверката. Следователно двумесечният срок за налагане на наказанието започва да тече от посочената дата. Към датата на издаване на обжалваната заповед - 29.02.2008 г., този срок не е бил изтекъл. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е спазен двумесечният срок от откриване на деянието. В този смисъл е и тълкувателно решение № 2 от 4.07.2002 г. по ТД № 3 от 2001 г. Оспореното решение не е необосновано. Съдът е изложил подробни мотиви, в които е анализирал събраните по делото доказателства, които се споделят и от настоящата инстанция. Управлението на МПС след употреба на алкохол (в случая 0, 62%) е поведение, несъвместимо с морала, и сочи за липса на отговорност от страна на лица, чийто професионален дълг е да служат на обществото. Деянието му е несъвместимо с правилата на поведение на държавен служител от системата на МВР и определено уронва престижа на службата. Подобно поведение основателно е квалифицирано като злоупотреба с доверието, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което е призвана да служи. По изложените съображения следва да се приеме, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуални норми и същото като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на трето отделение