Решение № 6614 от 20.6.2023 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение20.06.2023 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 16/06.01.2023г. по адм.дело 948/2022г. на Административен съд София - област.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати 1000 (хиляда) лева разноски по делото на Б. Тодоров [ЕГН] от гр. Костинброд, [улица].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител Р. Михайлова, срещу решение 16/06.01.2023г. по адм.дело 948/2022г. на Административен съд София - област, с което е отменена негова заповед 8121К-10622/02.09.2022 г.по жалба на Б. Тодоров, жив. в гр. Костинброд. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба Б. Тодоров, жив. в гр. Костинброд, чрез адвокат В. Пенчев, в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е било образувано по жалба на Б. Тодоров против Заповед 8121К-10622/02.09.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, ал. 4 и чл. 108 от ЗДСл., считано от 15.09.2022 г., е прекратено служебното му правоотношение за длъжността Главен експерт /снабдяване/ в сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР, считано от 15.09.2022 г. За да отмени процесната заповед, съдът е приел, че не е налице реално съкращаване в щата на длъжността Главен експерт /снабдяване/ в сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР. Посочено е, че прекратяването на служебното правоотношение на Тодоров е обосновано с утвърждаването на ново длъжностно разписание на администрацията на дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР. При направено сравнение между старото и новото длъжностни разписания на дирекцията, според съда не се установява промяна в общата численост на персонала в сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности и по-конкретно за длъжността главен експерт /снабдяване/. При липсата на промяна на чл. 85а от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, не следва да се прави преценка за промяна на функциите на посочената дирекция преди прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител и след прекратяването на служебното му правоотношение. Съдът е стигнал до извод, че функциите на всяка една от дирекциите в МВР са нормативно определени с посочения правилник и не биха могли да бъдат променени с функционални, респективно с длъжностни характеристики. Посочено е, че не налице реално съкращаване на щата за длъжността главен експерт /снабдяване/ в сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности. Посочените обстоятелства несъмнено обуславят извода, че е налице пълно запазване на функциите на процесната длъжност в цитирания сектор. Решението е правилно. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Според дефиницията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (в сила от 01.07.2012 г., Приета с ПМС 129 от 26.06.2012 г., Обн. ДВ. бр. 49 от 29 юни 2012 г.) длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От това следва, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. С оглед на така дефинираните белези, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или тези функции и задължения да са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Правилно съдът е приел, че към датата на издаването на оспорената заповед 8121К-10622/02.09.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, не е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като от доказателствата по делото се установява, че длъжността Главен експерт /снабдяване/ в сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности при МВР, продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. При така установеното, обоснован е извода, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Това е така, тъй като видно от приетите по делото доказателства се установява, че с утвърдено със заповед 8121к-10395 от 30.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи щатно разписание на ДУССД, сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности, в който се намира длъжността на Тодоров се запазва. Както правилно е установил и АССО, при сравнението на длъжностните характеристики от 06.06.2022 г. и 11.10.2022 г. се установява, че основаните задължения на длъжността главен експерт /снабдяване/ в сектора се запазват. Този извод се подкрепя и от приетите поименни разписания на длъжностите преди и след издаване на оспорената заповед, от които се установява, че лицата, заемащи длъжността Главен експерт /снабдяване/ в отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР са идентични и че е определена една щатна бройка за заемането й. Длъжността Главен експерт /снабдяване/ като система от функции, задължения и изисквания, дори и наименование е запазена в новото длъжностно и поименно щатно разписание представено по делото и носеща дата след освобождаване от длъжност на жалбоподателя. В новото поименно щатно разписание към 30.09.2022 г., длъжността Главен експерт /снабдяване/ в сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР продължава да съществува Нещо повече, посочено е, че същата е вакантна, но не е закрита, което сочи на липса на реално съкращаване в щата на длъжността Главен експерт /снабдяване/ в сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности МВР. Предвид липсата на твърдените от касатора касационни основания, решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1000 ( хиляда) лева заплатено за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правно сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,