Решение № 12760 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез процесуалния представител юрк. Алексиева, срещу Решение 525 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело 1260/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед ДК-11-Б-2/26.05.2022 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Бургас, и е върната преписката на органа за произнасяне, както и е осъдена РДНСК да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е игнорирал наличието на защрихована ивица с различен цвят, с фиксирана дълбочина от 20 м., в одобрения със заповед РД-01-954/17.09.2005 г. на кмета на Община Царево подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, тъй като в текстовата част не се съдържа ограничение. Възразява се, че съдът, позовавайки се изцяло на мнението на вещото лице е достигнал до неверни изводи. Според касатора неправилно съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 139, ал. 3 от Закона да устройство на територията /ЗУТ/, въз основа на представен от жалбоподателя проект, както и че нарушаването на изискването по чл. 29, ал. 2 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/2003 г./ не е самостоятелно основание за отмяна на инвестиционния проект. Твърди се още, че неправилно съдът връща административната преписка на органа, който не издава заповеди за потвърждаване на разрешенията за строеж. Излагат се доводи и относно законосъобразността на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата, алтернативно обезсилване на решението в частта, с която преписката е върната на органа за ново произнасяне, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът главен архитект на Община Царево, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Б. Иванов, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В приложена по делото писмена молба, чрез пълномощника адв. Стойков, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, както и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. Иванов срещу заповед ДК-11-Б-2/26.05.2022 г. на началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ е отменено разрешение за строеж 74/12.05.2022 г., издадено от главния архитект на Община Царево, ведно с одобрените на 12.05.2022 г. инвестиционни проекти. В мотивите на заповедта е посочено, че одобреният инвестиционнен проект не съответства на действащия ПУП ПРЗ за имот с пл. 002223, тъй като вилната сграда е разположена на отстояние 3 м. от северната част на имота, която попада изцяло в защрихована в зелено площ с фиксирана дълбочина от 20 м., както и е налице нарушение на чл. 139, ал. 3 от ЗУТ, тъй като одобрените проекти по части Архитектура , Конструкции , Електро , Водоснабдяване и канализация , Геодезия , ОВК и енергийна ефективност , Пожарна безопасност и Паркоустройство и благоустрояване , не са съгласувани с подпис на всички части на проекта от проектанта на част Паркоустройство и благоустрояване . Констатирано е от административния орган също така, че в одобрения проект по част Паркоустройство и благоустрояване , част ВиК и част Вертикална планировка , в чертежи ситуация , е показан басейн, който липсва в част Архитектура и в наименованието на строежа, както и е предвидено озеленяването да е изцяло храстовидно, с което се нарушава чл. 29, ал. 1, т. 3 от Наредба 7/2003 г. Посочено е още, че към приложената административна преписка по издаване на разрешението за строеж липсва изискуемото по чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ становище на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/. С разрешение за строеж 74/12.05.2022 г., издадено от главния архитект на Община Царево, се разрешава на Б. Иванов да извърши строителство на Вилна сграда в имот с идентификатор 66528.2.257 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Царево /УПИ III, кв. 2 [населено място], м. [наименование]/. За да отмени оспорената заповед Административен съд Бургас е приел, че изводите на административния орган за незаконосъобразност на разрешението за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти, са неправилни и необосновани спрямо установената по делото фактическа обстановка във връзка със съответствието на инвестиционния проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж с разпоредбите на чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 4 от ЗУТ, както и чл. 144, ал. 9 и ал. 10 от ЗУТ. Позовайки се на Решение за възлагане на проект за изменение на ПУП ПРЗ за неурегелиран поземлен имот пл. 002223, находящ се в м. [наименование], землището на [населено място], и на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е обосновал извод, че одобреният инвестиционен проект не противоречи на действащия за имота ПУП. Прието е от съда, че видно от графичната и текстовата част на действащия ПУП е било одобрено обособяването на крайбрежна алея, но не и на зелена зона, за която собственикът също да е прехвърлил част от имота си до 25 %, като отразеното в неправилен цвят ограничение, касаещо имота на жалбоподателя, неподкрепено с текстова част, не означава нищо, като в хтази връзка е съобразено и обстоятелството, че целият процесен имот в ПУП е отразен с гъста мрежа от точки, които съгласно нормативната уредба са приложими при означения по общите устройствени планове. Според съда липсва предвидена нормативна възможност с одобрен ПУП да се поставят ограничения върху частен имот, различни от тези, които законът установява с цел защита интересите на съседи, като в тази връзка не почива на правна норма твърдението на ответния орган, че е налице установено ограничение в правото на застрояване вътре в имота на жалбоподателя, което засяга ивицата от 15 метра в северната част на процесния парцел, поради и което е налице пълно съобразяване на инвестиционен проект с предвижданията на действащия ПУП, което обстоятелство правилно е било взето предвид при извършеното съгласуване, в съответствие с изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 4 от ЗУТ, чл. 145, ал. 2 от ЗУТ и с императивната норма на чл. 108, ал. 1 от ЗУТ. Съдът приема също така, въз основа на констатациите на вещото лице, че не е налице и несъответствие на издадената виза за проектиране с действащия ПУП ПРЗ. Прието е от съда още, че действително в екземплярът на строителната документация, съхранявана от страна на Община Царево, липсва съгласуване на останалите части от проекта от страна на ландшафтния архитект, но доколкото такова е налице в екземпляра, съхраняван от страна на жалбоподателя, като автентичността на положените подписи не е била оспорена от страна на ответника, и доколкото двата екземпляра са равностойни и е налице такъв, удостоверяващ съгласуването на останалите части от проекта от страна на ландшафтния експерт, то това е достатъчно основание да се приеме, че това е било волеизявлението му в крайна сметка и соченото нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ не се установява налично както от фактическа, така и от правна страна. Позовавайки се на заключението на вещото лице по дендрологична експертиза, че сред предвидената растителност са посочени три вида, които могат да бъдат причислени както към храстовидните, така и към дървесните видове растителност, и доколкото предвиждането е само проект, който разделя растителността на тревна и дървесна, безспорно тези видове следва да бъдат причислени към дървесната такава, наред с останалите храстови представители, съдът приема, че изискванията на на чл. 29, ал. 1, т. 3 от Наредба 7/2003 г. са изцяло спазени, като дори и да се приеме теоретично наличието на несъответствие между предвиждането и нормативните изисквания, доколкото същите са вторични по отношение на техническите параметри по застрояването, те не могат да бъдат основание за отказ инвестиционният проект да бъде одобрен, а за изискване на допълнителни гаранции, свързани с дендрологичните предвиждания за процесното УПИ. По отношение на установеното по делото включване на байсейн в частта на проекта, касаещ вертикалната планировка и предвиждането му в обяснителната записка, съдът приема, че доколкото басейна отговаря на изискванията на на чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, то разрешението за такъв по вида си басейн може да бъде поискано и съответно издадено на по-късен етап, без одобрение на нарочен инвестиционен проект, поради и което не е налице нарушение на материалния закон. Според съда не се установява по делото и нарушение на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, тъй като тази норма касае обекти по Закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за здравето, докато видно от процесния инвестиционен проект строежът е в категорията за обитаване с до 15 души от една страна и липсват данни, че ще развива дейност, която да го превръща в място за настаняване. В тази връзка съдът приема също така що се отнася до предвидения басейн, че дори теоретично да е налице намерение за ползването му като обществен, за него инвестиционен проект не е необходим, като попадащ в показателите по чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, а разрешение за строежът му е допустимо да бъде издадено и на по-късен етап, т. е. самостоятелно и независимо от съгласувания инвестиционен проект, поради което на сегашния етап липсата му не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която се отменя процесната заповед и се осъжда административният орган да заплати разноски по делото, а в частта, с която е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, решението е недопустимо. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, обосноваващо извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е отменено процесното разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти. Основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на действащия ПУП. Противоречието с предвижданията на ПУП на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж е основание за незаконосъобразност на строителните книжа, като едва в случаите на констатирани съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице и основания за прогласяване нищожност на строителните книжа. С позоваване на изводите на вещите лица по приетата комплексна съдебно-техническа експертиза, както и при съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, правилно административният съд е отбелязал съответствие на процесното разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти с предвижданията на действащия за имота ПУП ПРЗ и липсата на нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид също така, че предвид на това, че в конкретния случай по делото се установява, че след одобряване на ПУП ПРЗ за процесния имот е била издадена, в хипотезата на чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ, виза за проучване и проектиране на вилна сграда, то административният орган е следвало да извърши преценката за съответствие на инвестиционния проект с градоустройствените показатели въз основа на предвижданията на така издадената виза, по отношение на която се установява по делото, че е налице съответствие на одобрения инвестиционен проект. Това е така, тъй като с визата за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която е различна от тази по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, предвижданията на плана се допълват или изменят, като се предвижда различно застрояване в случаите, в които законът допуска това, т. е. тази виза замества предвижданията на подробния устройствен план и става част от него, поради което инвестиционният проект се съгласува за съответствие с предвиденото по визата, съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. В този случай само при установена разлика в параметрите на допустимото застрояване, както и разположението на сградата във внесения за одобряване инвестиционен проект спрямо тези по издадената виза за проектиране, ще е налице основание да се приеме, че разрешението за строеж, ведно с одобрените проекти не съответства на предвижданията на действащия ПУП. Следва да се има предвид също така, че дали визита за проектиране е законосъобразна е въпрос, който може да бъде предмет на спор само в производството по оспорване на тази виза, подлежаща на самостоятелен съдебен контрол, но не и в производството по чл. 156 от ЗУТ. В тази връзка неправилно от административния орган е обсъждано основанието по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ за издаване на визата за проучване и проектиране от 07.08.2018 г. и е извършен недопустим контрол в хипотезата на чл. 156, ал. 5 от ЗУТ. Правилни са и изводите на първоинстанационния съд, позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства, включително и комплексна съдебно-техническа експертиза, че в конкретния случай не се констатират и останалите сочени от административния орган по отношение на одобрените инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж нарушения на разпоредбите на чл. 139, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 4, във вр. с ал. 9, т. 1 от ЗУТ, чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ и чл. 29, ал. 1, т. 3 от Наредба 7/2003 г., като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд в тази насока и не следва да преповтаря същите. При така обективираните факти, като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а липсата на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно производство. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда в частта, с която се отменя заповед ДК-11-Б-2/26.05.2022 г. на началника на РДНСК Бургас и се осъжда РДНСК да заплати разноски по делото, е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция намира обаче, както и основателно е направеното оплакването на касатора и възражението на ответника Б. Иванов, че съдебното решение в частта, с която преписката се връща на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт, е недопустимо и следва да се обезсили в тази му част. В случаите когато административното производство е служебно, каквото безспорно е процесното, и е констатирана незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти, и когато при съдебен контрол се отмени постановения в тази връзка административен акт, административната преписка не следва да се връща на административния орган за ново произнасянето с указания по прилагане на закона, тъй като съдебната отмяна на заповедта по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ има за последица потвърждаване на разрешението за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Б. Иванов за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 1250 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,