Решение № 12888 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2016 г.

Решение № 12888 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Д. Ц., чрез процесуалния му представител адв. М. М., против решение № 292/25.07.2016 г. постановено по адм. дело № 589/2015 г. на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. изх. № 02-060-6500/676/03.09.2015 г. издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ в частта, с която от оторизираната субсидия по заявлението му за подпомагане е прихваната сума в общ размер на 1474.83 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. По делото е подадена "частна жалба" от изпълнителния директор на ДФЗ чрез процесуалния му представител юрк. Л. Х. срещу горецитираното решение в частта му за разноските. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, за което се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В представено писмено становище оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната и частната жалби са допустими като подадени от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред Административен съд-В. е образувано по жалбата на Ц. Ц., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-060-6500/676/03.09.2015 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е прихваната част от оторизираната сума по СЕПП в размер на 1474.83 лв. От данните по делото се установява, че Ц. Ц. е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2011 г. с уникален идентификационен номер УИН: 06/190611/41879, с което е кандидатствал за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/. В резултат проведеното по заявлението административно производство е издадено оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е одобрена цялата заявена площ и по двете мерки и е оторизирана сума, в размер на 1478,51 лв. по СЕПП и сумата от 198 лв. по СНДП. Видно от Таблица 2 от уведомителното писмо по СЕПП е удържана сума в размер на 1474,83 лв., представляваща наложени на земеделския производител санкции от предходни периоди. В тази връзка от административния орган е представено уведомително писмо изх. № 01-6500/5391/08.05.2013 г. за кампания 2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Ц. Д. Ц. е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП - 866,64 лв. и по СНДП - 403,14 лв. или общо 1269,78 лв. По делото е приложен и акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24869/14.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който се иска възстановяване на недължимо платена сума в размер на 1369,64 лв. във връзка с подаденото заявление за единно плащане на площ за 2009 г. Актът е отменен с решение № 33/22.12.2011 г. по адм. дело № 429/2011 г. на Административен съд-В., потвърдено с решение № 13067/22.10.2012 г. по адм. дело № 1485/2012 г. на ВАС, трето отделение. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е насочено към застъпените площи и площите, излизащи извън допустимия слой за кампания 2009 г., което ирелевантно към настоящия спор, тъй като уведомителното писмо за кампания 2009 г. не е обжалвано от Ц. Ц. и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата против обжалваното уведомително писмо Административен съд-В. е приел, че е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Посочено е, че размерът на сумата е установен с влязъл в сила административен акт - уведомително писмо № 01-6500/5391/08.05.2013 г. за кампания 2009 г. и независимо от отменения АУПДВ, с който се иска връщане на неоснователно получени суми процентът на наддекларираните площи остава непроменен, поради което правилно административният орган е наложил финансови корекции. Така постановеното решение по отношение на прихванатата сума е правилно. Не намират основание доводите на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липсата на мотиви на издадения акт. В пояснението към Таблица № 2 от последния е посочено, че част оторизираната сума с размер на 1478,51 лв. е прихваната за покриване на парично задължение по издаден АУПДВ, като след отмяната му на 13.02.2013 г. на Ц. в възстановена сумата от 205,05 лв. Останалата сума в размер на 1269,78 лв. е удържана за покриване на наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 866,64 лв. и по СНДП - 403,14 лв. за кампания 2009 г. Уведомителното писмо за кампания 2009 г. е връчено на Ц. на 13.06.2013 г., не е обжалвано от него и е влязло в сила. В него под Таблица № 2 изрично е отразено, че наложената санкция ще бъде прихваната от бъдещи плащания на земеделския стопанин, в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията. Анализът на тези доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност сочи, че основанието за удържане на сумата не е застрашило, нито осуетило правото на защита на земеделския производител. Процесното уведомително писмо е достатъчно мотивирано и съдържа всички основания за удържане на сумата, поради което не може да се приеме, че има допуснато нарушение на процесуалните правила и не влече отмяната на административния акт на основание чл. 146, т. 3 АПК. Удържането на суми при прилагането на мерките за подпомагане е уредено в Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията. Според чл. 58 от първия от тях, в случай на наддеклариране с повече от 50%, бенефициерът бива изключен от получаване на бъдеща помощ, до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и определената площ. Начинът на възстановяване е чрез прихващане в съответствие с чл. 5б от втория регламент, като ако сумата не може да бъде прихваната изцяло в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, остатъкът се анулира. Според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г./ държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Т. е. за да бъде извършено прихващане е необходимо наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, както и да има неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство. В конкретния случай, Ц. има наложени санкции за бъдещ период, които са влезли в сила и респективно - подлежат на прихващане. Неоснователно е позоваването на касатора на решение № 4411/03.07.2013 г. по адм. дело № 8602/2012 г. на Административен съд С.-град. С него е отменено уведомително писмо № 02-060-6500/676/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. в частта, с която е удържана сума в размер на 1474,83 лв. В решението е посочено, че уведомителното писмо не съдържа мотиви, а само описание на съдържанието в изготвените в него таблици, от които не могат да се извлекат аргументи за постановяване на отказ от финансиране, което представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. При постановяване на процесното уведомително писмо обаче, административният орган се е мотивирал ясно и точно е приложил материалноправните разпоредби, поради което е прихванал единствено сумата за наложените за кампания 2009 г. санкции за бъдещ период в размер на 866,64 лв. по СЕПП и 403,14 лв. по СНДП. Това не влече претендираната от касатора нищожност на проценото уведомително писмо. Неоснователно е и позоваването от Ц. на изготвената по първоинстанционното дело СТЕ. Видно от заключението й въпросите са били относно двойно заявените площи, площи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2009 г. и процентът на наддекларираните площи. Заключението е ирелевантно за настоящия спор, тъй като уведомителното писмо за кампания 2009 г. не е било обжалвано от Ц. и е влязло в законна сила. Недопустимо е в настоящото производство да се преразглеждат недопустимите за кампания 2009 г. площи. Поради което по изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение в частта му за прихванатата сума и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената частна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ срещу решението в частта, с която не е присъдено юрисконсултско възнаграждение настоящия състав намира следното: Изискването на процесуалния закон за посочване на претендираното възнаграждение за процесуалния представител в списъка по чл. 80 ГПК е необходимо само, когато размерът на това възнаграждение е договорен между страните. По отношение на юрисконсултското възнаграждение обаче не е необходимо да бъдат представени доказателства, че възнаграждението е вече заплатено, тъй като представляващата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор. Юрисконсултското възнаграждение се равнява на адвокатското съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, а размерът се определя от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на изложеното решението на Административен съд-В. е неправилно в тази му част, за което следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ДФЗ и за първоинстанционното дело. С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ДФЗ искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в определен от съда размер общо от 200 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение