Решение № 12918 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 620/2016 г.

Решение № 12918 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 620/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. - град против решение № 6836/09.11.2015 г. по адм. дело № 7886/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал.3 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - М. Д. Р., от гр. С. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 6836/09.11.2015 г. по адм. дело № 7886/2015 г. Административен съд С. - град е отменил решение № РО - 412 / 16.06.2015 г. на директор ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № 8408157150 / 22.04.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Изпратил е административната преписка на пенсионните органи за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Административният съд е приел, че актовете на органите на ТП на НОИ са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби - основания за отмяната им като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Посочил е, че липсата на доказателствата досежно датата на влизане в сила на решението на НЕЛК не може да доведе до извод, че оспорващата е пропуснала предвиденият едномесечен срок по чл. 94, ал. 3 КСО за подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, респ. , че е пропуснала предвидения по чл. 94, ал. 1 КСО 6-месечен срок. Решението е правилно по своя резултат. По делото е установено, че със заявление № МП - 40712/26.03.2015 г. М. Д. Р. е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е декларирала съгласие за ползване на данните от Персоналния регистър на НОИ. Приложила е ЕР № 0539/128 от 13.10.2014 г. на НЕЛК, с което й е определен нов процент ТНР - 66 %. С разпореждане № 8408157150/22.04.2015 г. ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ е отпуснал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. Д. Р., считано от датата на подаване на заявлението 26.03.2015 г. Разпореждането е потвърдено с решение № РО - 412/16.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град. С. между страните касае началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията. Видно от данните в пенсионното досие, до отпускането на новата пенсия за инвалидност поради общо заболяване Р. е получавала само социална пенсия за инвалидност. Режимът на последната е уреден в чл. 90а КСО, съгласно който право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. При последното преосвидетелстване установения функционален дефицит сочи 66% ТНР, който факт изключва правото за получаване на социална пенсия за инвалидност. Затова подаденото заявление за отпускане на пенсия е разгледано в благоприятната хипотеза за заявителката, а именно като искане за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Законосъобразно и обосновано органите на ТП на НОИ са посочили в мотивите на своите актове, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване е свързана с трудова дейност и отчитайки, че заявителката Русенова е изработила минимално необходимия осигурителен стаж за придобиване правото на пенсиониране по чл. 72 и сл. КСО още през 2007 г., 6-месечния срок за неговото заявяване отдавна е изтекъл. За приложението на чл. 94, ал. 1 КСО изводите на административния съд са неточни. Съгласно чл. 94, ал. 3 КСО пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). От материалите по делото е видно, че не е било подадено писмено заявление за освидетелстване, защото М. Р. е служебно извикана за преосвидетелстване. Фактът довел до промяна в правната сфера на освидетелстваното лице е ЕР № 0539/128 от 13.10.2014 г. на НЕЛК, с което е определен нов процент ТНР - 66 %. Този факт има правоизключващо действие досежно наличното до този момент право на социална пенсия за инвалидност и законосъобразно пенсионните органи не са продължили изплащането на последната, нито са я трансформирали в лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Експертното решение на НЕЛК, от момента на пораждане на правните му последици обаче има значение за началния момент на отпускане на заявената на 26.03.2015 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тежест на административния орган е било да докаже кога акта на медицинската експертиза е влязъл в сила. Хипотетичните твърдения на страната за вероятно уведомяване за решението на НЕЛК законосъобразно не са ценени от административния съд. Пенсионните органи нямат законово основание да работят с вероятни дати на влизане в сила на акта на медицинската експертиза за оценка на работоспособността и е следвало да изяснят точният момент когато това се е случило. След като пропуски в работата на отделни структури на администрацията са довели до визираните пороци изводите на АССГ за спазване срока по чл. 94, ал.3 КСО следва да бъдат подкрепени. Позоваването на чл. 22 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е несъставомерно при наличието на разпоредба със съдържанието на чл. 94, ал.3 КСО. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение