Решение № 13481 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2012 г.

Решение № 13481 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Индустриалкомплект" АД - гр. Пловдив срещу решение № 2617/09.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2885/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение от 27.04.2011 г. на началника на МП "Пристанище Леспорт", потвърдено с решение № И47-143/22.07.2011 г. на началника на Митница - Варна за извършена корекция на декларираната тарифна позиция и са преизчислени държавните вземания на дружеството по ЕАД № 08BG002006Н000570420080604 и са определени мито в размер на 789,57 лв. и ДДС в размер на 157,91 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е извършил тълкуване на чл. 78, § 3 от Регламент № 2913/92 г. и се твърди от касатора, че тази разпоредба е неприложима, тъй като се отнася за хипотези, когато проверката се извършва заради непълни или неверни данни. Според касатора продуктът безводен сулфат с производител "Кючук Сульфат", внасян от дружеството досега се е считал като стока, допусната за свободно обращение поради природния характер на солта. Твърди, че стоката правилно е декларирана с код 2530 90 98 0 "минерални продукти, невключени другаде". Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на митническия акт. Ответникът по касационната жалба началникът на МП "Пристанище Леспорт", редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е представено писмено становище от главния юрисконсулт на митницата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на "Индустриалкомплект" АД е очертал спорния предмет между страните по делото, а именно: правилното тарифно класиране на стоките, приемайки че неправилно при декларирането им дружеството е посочило тарифен код 2530 90 98 0 "минерални продукти, невключени другаде", а не този, възприет от митническия орган 2833 11 00 00 "динатриев сулфат". Съдът е приел за приложим чл. 78, § 3 от Регламент № 2913/92 г., позовавайки се на тълкуването, направено в решения по дела С-430/08 г. и С-431/08 г., че изразът "неверни или непълни данни" трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки и пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право. Затова е прието от съда, че при приемането на митническата декларация не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да извършат проверка впоследствие на верността на тези данни. Относно естеството на стоката съдът е приел, че продуктът, предмет на процесния внос се добива в резултат на отделянето на кристалната вода от решетката на кристалохидрата и получаване на безводната му кристална форма и затова съдът се е позовал на забележка 1 към Обяснителните бележки в позиция 2530 се включват само необработените продукти, утаени, пресяти, прецедени, обогатени чрез флотация, магнитна сепарация или други механични или физични способи, от които обаче изрично е изключен процеса на кристализация. Съдът с е позовал на решения на Комисията по Хармонизираната система NC1463Е1а и NC1574Е1а, които са постановени във връзка с преглед на класификацията на продукти, които съдържат съответно 99,2 % и 99,5 % натриев сулфат по искане на Руската Федерация. По повод на преразглеждането на тези решения от Комитета по Митническия кодекс от представителя на Руската Федерация, като е потвърдено становищата на предходните решения. Те според съда са задължителни, като се е позовал на чл. 27, ал. 2 от ЗМ и Наредба № 8/19.10.2004 г. за допълнителните правила за тарифно класиране на стоки. Предвид изложеното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно декларирането на процесния продукт - "натриев сулфат" и класирането му в подпозиция 2833 с производител "Кючук Сульфат" - Алтайска област, Руска Федерация. Установено е по категоричен начин по делото, че процесният продукт се добива чрез отделяне на кристалната вода от решетката на крисалохидрата, поради което не представлява естествен натриев сулфат, т. е. естествен природен продукт. За да се включи в подпозиция 2530 задължително трябва продуктът да е необработен. Правилно съдът се е позовал и на решенията на Комисията по Хармонизираната система, така и на решенията на Комитета по Митническия кодекс, които са задължителни. В тях изрично е посочено, че класирането на такава стока не е подпозиция 2530, а 2833, както и че кристализацията е физичен процес за целите на обогатяването на минералите и че натриевите сулфати, каквато е процесната стока следва да бъде класирана съгласно 2833, подзаглавие 2833 11. Доказателства, които да установят обратното не са ангажирани от касатора, поради което правилно съдът е обосновал решението си с възприетото от Комисията по Хармонизираната система и Комитета по Митническия кодекс. Относно оплакването за неправилно прилагане от съда на чл. 78, § 3 от Регламент № 2913/92, то е неоснователно. Към момента на приемане на митническата декларация, когато субектът декларира определени данни във връзка със съответните стоки, митническият орган я приема, но не се произнася по верността й и затова няма пречка впоследствие да се извърши проверка. В този смисъл първоинстанционният съд правилно се е позовал на съдебна практика на СЕС в Люксембург съобразно цитираните по-горе решения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати от съда сочените нарушения - на материалния закон, а и при правилно установена фактическа обстановка, съдът е изградил и правните си изводи, поради което е и обосновано. Затова решението, предмет на обжалване пред ВАС, I отделение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 1, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,