Решение № 430 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2015 г.
ВАСIII отделение13.01.2017 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4539 от 29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 656 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град, като вместо него, ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. К. от гр. С. против Столична община за заплащане на обезщетение в размер на 7267,82 лв. за претърпени на 23.10.2014 г. имуществени вреди - претърпяна загуба от обявен за нищожен административен акт разрешение за поставяне № 03 от 16.04.2009 г. издадено от главния архитект на СО, район С., ведно със сумата от 184,15 лв. мораторна лихва за периода 23.10.2014 г. до 21.01.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 22.01.2015 г. до окончателното изплащане. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 430 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Столична община против решение № 4539 от 29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 656 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване по същество на спора чрез отхвърляне на предявения иск. Ответникът - В. С. К. оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - С. град е разгледал по същество иска на В. С. К. от гр. С., като е осъдил Столична община да й заплати обезщетение в размер на 7267,82 лв. за претърпени на 23.10.2014 г. имуществени вреди - претърпяна загуба от отменен административен акт Разрешение за поставяне № 03 от 16.04.2009 г. издадено от главния архитект на СО, район С., ведно със сумата от 184,15 лв. мораторна лихва за периода 23.10.2014 г. до 21.01.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 22.01.2015 г. до окончателното изплащане. За да уважи исковата претенция съдът е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Столична община за понесени от ищцата вреди от незаконосъобразен административен акт. От фактическа страна съдът е приел, че с нотариален акт № 62, том Х, дело 1864/94 г. от 04.02.1994 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт вх. № 15627, акт № 153, том L, дело 11620/2002 г. по описа на Службата по вписвания, ищцата се легитимира като собственик на апартамент в гр. С. със застроена площ от 131 кв. м, състоящ се от три стаи, столова и прилежащата към апартамента тераса с площ от 80,25 кв. м и други сервизни помещения. С. З. № РД-09-86/06.04.2004 г. на кмета на СО, район С., й е разпоредено да демонтира, монтираните в отклонение от одобрените /съгласувани/ проекти и без разрешение за монтаж два броя навеси монтирани към терасата на апартамента. С Решение от 30.07.2007 г. по дело 1371/2004 г. по описа на СГС, влязло в сила на 26.09.2007 г., е отхвърлена жалбата й против заповедта, а навесите са били премахнати. С Разрешение за поставяне № 03 от 16.04.2009 г. издадено от главния архитект на СО, район С. на ищцата е разрешено поставянето /монтажа/ на два броя дървени навеси върху терасата към апартамента. Разрешението за поставяне е издадено на основание чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 57 ЗУТ и Решение на РЕСУТ с протокол № 2/03.04.2009 г. Видно от решението на РЕСУТ, т. 4, проектът е приет за съгласуване и издаване на разрешение за монтаж, заплатена е дължимата такса в размер на 200 лв. без ДДС . По делото са представени одобрените проекти към Разрешението за поставяне, върху което е отбелязано, че е влязло в сила на 16.04.2009 г. С Решение № 1101 от 25.02.2014 г. по дело 11139/2013 г. по описа на АССГ, Разрешението за поставяне № 03/16.04.2009 г. е прогласено за нищожно. Видно от мотивите на решението, то е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и няма предмет. Решението е необжалваемо и е влязло в сила на датата на постановяването му - 25.02.2014 г. Във връзка с влязлото в сила решение на АССГ, с писмо изх. № към 94 Т-2-
от 07.07.2014 г., получено от адресата на 10.07.2014 г., ищцата е поканена доброволно да демонтира двата навеса, както и да представи в район С. одобрените си проекти, за нанасяне на разпоредената от съда отмяна. Видно от молба - покана вх. № към 94 Т-2-
от 31.07.2014 г. ищцата е поискала образуване на производство за премахване на незаконен строеж, ако такъв е налице, като е заявила, че в рамките му, след съставяне на констативен протокол, ще премахне доброволно навесите. На 11.08.2014 г. е съставен Констативен акт № 1-94 Т-2 за строеж, изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж. Актът е връчен на ищцата на 20.10.2014 г., като с писмо изх. № към 94 Т-2-
от 01.09.2014 г., получено на 04.09.2014 г., ищцата е уведомена за започването на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж. С писмо вх. № към 94 Т-2-
от 23.10.2014 г. ищцата е уведомила район С., че доброволно е премахнала навесите на терасата към апартамента . Видно от Констативен протокол № 2/23.10.2014 г., изготвен от служители на СО, район С., незаконният строеж е премахнат доброволно. По делото са били приети Заповед № РД-09-09-24/02.09.2003 г. на главния архитект на С., решение № 11 по протокол № 58/15.09.2003 г. на Столичен общински съвет, Приложение № 1 и № 2 към същото решение, от които съдът приема за установено, че главният архитект на СО е компетентният орган, който издава разрешенията за поставяне. Съдът е приел, че от мотивите на решение № 1101 от 25.02.2014 г. по дело 11139/2013 г. по описа на АССГ, Разрешението за поставяне № 03/16.04.2009 г. е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 18 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на СО в редакцията по решение № 1 от протокол № 29 от 15.01.2009 г., относима към момента на издаване на оспореното разрешение за поставяне. Изложени са мотиви, в които съдът съдът не споделя доводите на ответника, че единствено главния архитект на Столична община, е компетентният орган, който издава разрешенията за поставяне. По делото са събрани гласни доказателства и е приета съдено-икономическа експертиза за оценка на вредите, понесени от ищцата. За да уважи исковата претенция съдът е приел, че ищцата е монтирала навесите след надлежно издаване на разрешение за поставяне от главния архитект на СО, район С., който е компетентният орган да прецени и реши с какъв акт навесите следва да се монтират, като може да откаже издаване на същия. Издавайки разрешенията за поставяне административният орган е гарантирал на ищцата убеждението, че ищцата притежава необходимия по закон документ, гарантиращ законосъобразното реализиране на намеренията й. Решението на Административен съд - С. град е неправилно, същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Що се отнася до сумите, претендирани като обезщетение, които са дадени във връзка с издаване на нищожния адимнистративен акт, при постановяване на осъдителното за Столична община решение съдът не е взел предвид обстоятелството, че основанието за обявяване нищожност на разрешение за поставяне № 03/16.04.2009 г. с решение № 1101 от 25.02.2014 г. по дело 11139/2013 г. е липсата на предмет, а не компетентността на органа, издал оспорения административен акт. В мотивите към съдебното решение по адм. д. № 11139/2013 г. съдът е приел, че разрешението е издадено на осн. чл. 56 ЗУТ, но се отнася до обект, който няма качество на преместваем, не са налице основания за издаване на акт по реда на чл. 56 и чл. 57 ЗУТ, а липсата на предмет обуславя и нищожност на издаденото разрешение. Освен това съдът е констатирал и липса на съгласие от останалите етажни собственици, доколкото се засягат общи части на сградата. Следва да се посочи, че мотиви за това какъв по естеството си с обект от гледна точка нормите на ЗУТ представляват двата дървени навеса са изразени още в решение от 30.07.2007 г. по адм. д. № 1371/2004 г. по описа на СГС. В този аспект практиката са съдилищата е последователна и непротиворечива. В мотивите към решението на СГС се приема, че навесите представляват строеж по см. на ЗУТ, за който към този момент са били одобрени архитектурни книжа, но няма издадено разрешение за строеж, отново към този момент е липсвало съгласие от собственика на съседен имот, към който е прикрепен навесът. Изводът на СГС е бил, че процесният навес /демонтиран през същата година/ е бил извършен при наличие на одобрени инвестиционни проекти, но без издадено разрешение за строеж, т. е. при недовършена административна процедура. В контекста на посочените доказателства и предвид обстоятелството, че обявеното за нищожно разрешение за поставяне не се издава служебно от главния архитект на район "С.", а по искане на заинтересована страна, в случая - на ищцата по делото, то необосновано съдът е приел, че с издаване на нищожния акт административният орган е предоставил на същата гаранция за законосъобразно изпълнение на намеренията й. След влизане в сила на решението на СГС както административният орган, така и ищцата са били наясно, че навесът върху терасата не е преместваем обект, същият представлява строеж по см. на ЗУТ и изисква издаването на съответните строителни книжа - одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж. От мотивите на решението на СГС на ищцата е било известно обстоятелството, че незаконосъобразността на поставянето на навесите в първия случай е липсата на довършеност на административната процедура чрез издаване на изискуемо по закон разрешение за строеж /а не разрешение за поставяне/, че навесите не представляват преместваеми обекти и че наличието на архитектурен проект и разрешение за строеж са необходими за законността на строежа. Ето защо, след като е предприела повторно поставяне на навес върху същия обект, ищцата е следвало да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение за правно-техническия начин на изпълнение на намеренията си. Не може да се приеме, че ищцата е била добросъвестна в изпълнението на задълженията си преди издаване на обявения за нищожен административен акт - разрешение за поставяне. Макар в преписката да не се съдържа заявлението на собственика за издаване на разрешението, предвид обстоятелството, че главният архитект не разполага с право на преценка какъв вид административен акт да издаде, може да се направи извод, че ищцата е поискала издаване именно на разрешение за поставяне, а не е внесла за одобрение архитектурен проект и искане за разрешение за строеж. При това положение незаконосъобразността на административния акт, макар и вредоносна за ищцата не може да обуслови като обстоятелство настъпването на увреждането.