Решение № 803 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение13.01.2011 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязло в сила решение от 5.02.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на Районен съд [населено място].
Мотиви
Решение № 803 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място], чрез адв. З. Е. за отмяна на влязло в сила решение от 5.02.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на Районен съд [населено място], с което решение е разрешен трудов спор за законосъобразност на уволнение, възстановяване на заемана преди уволнението длъжност и обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ между дружеството на молителя и А. Б. Г. Твърдението по молбата за отмяна е, че поради нередовна процедура по призоваването на юридическото лице на ответника чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 от ГПК и несъобразяване с изискванията на чл. 47, ал. 6 от ГПК за назначаване на представител на разноски на ищцовата страна, молителят не е бил надлежно представляван. Същият не е знаел за делото, не е връчен препис от исковата молба и не е дадена възможност за отговор по чл. 131 от ГПК. При нарушение на процесуалните правила е даден ход в последното по делото заседание, проведено на 22.01.2010 г. За заседанието ответникът не е бил редовно призован, което накърнява правото му на защита. Ответникът по молбата за отмяна А. Б. Г. не е заявил становище. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и е процесуално допустима, атакуваното с нея съдебно решение е влязло в сила. Молбата е неоснователна. Молителят [фирма], юридическо лице, е получил в качеството си на ответник препис от исковата молба вх. № 6667 от 4.08.2009 г. и приложенията към нея, съответно указания да даде писмен отговор по чл. 131 от ГПК и съобщението е редовно връчено на 11.08.2009 г. по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК в канцеларията на дружеството Получаването на съдебните книжа от съответния служител е надлежно удостоверено. Поради това неоснователно се твърди, молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно съобщаване за образуването му и незнанието му относно този факт. Неоснователен е и доводът, че същият не е бил надлежно представляван, доколкото безспорно установените по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК обстоятелства са обусловили съдът да разпореди залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК за датата на насроченото открито съдебно заседание и не е била приложена повторно процедурата при отлагане на делото, нито е бил назначен особен представител на ответника. По действащата процесуална уредба юридически лица се призовават включително чрез способа по чл. 47, ал. 1 от ГПК, но последиците на чл. 47, ал. 6, предложение второ от ГПК не се прилагат за тях. Институтът на особеното представителство по назначение от съда е неприложим за юридически лица, същите се представляват от своите органи . Юридическите лица се призовават от публично обявения свой адрес на регистрация, при ред за връчване на съдебни книжа, регламентиран в чл. 50 от ГПК . Когато при констатирани обстоятелства по чл. 50, ал. 4 от ГПК е поставено веднъж уведомление със съдържанието по чл. 47, ал. 2 от ГПК за налични книжа на разположение на страната, бездействието при получаването им от канцеларията на съда не обуславя задължение съобщенията за последващи процесуални действия в хода на делото, които съобщения или призовки не са връчени на адреса по същите причини (не е намерено лице, съгласно да ги получи ), да се обявяват на страната чрез залепване на ново уведомление. В този случай съобщенията се прилагат по делото и се считат за връчени, което следва от чл. 50, ал. 4, предложение последно от ГПК, съгласно която норма "второ уведомление не се залепва", както и от разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ГПК предвид изчерпателно регламентираните с нея начини за връчване. Като е процедирал съобразно този ред, районният съд не е лишил страната от възможност да участва в делото или от процесуално представителство . След като е бил надлежно уведомен за образуваното съдебно исково производство, ответникът, понастоящем молител, не е осигурил лице от служителите си, което да приема кореспонденция по делото. Районният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е приложил върнатите съобщения след изчерпване на предвидените в чл. 50, ал. 4 от ГПК възможности за призоваване, съответно е дал ход на производството и е постановил атакуваното с молбата за отмяна решение, независимо от неявяването на представител за ответника в проведеното съдебно заседание. Нарушение на съдопроизводствени правила, които обезпечават правото на участие на страната в производството, по което е постановено неблагоприятно за нея решение, в случая не е допуснато. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.