Решение № 1728 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10020/2014 г.

Решение № 1728 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10020/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във вр с чл. 38, ал. 1 от ЗДС е образувано по жалба на Диана Стоянова Хайтова от гр. София, като наследница на Иван Стоянов Дафчев, срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Република България от 27.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 11041, с обща площ 4,900 дка, от който отчуждени 0,212 дка, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива, намиращ се в землището на кв. Долни Воден, ЕКАТТЕ 99088, община Асеновград, област Пловдив. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на кв. Долни Воден, ЕКАТТЕ 99088, община Асеновград, област Пловдив. Ответникът по делото - Министерски съвет на РБ, представляван от юрк. Ангелов, счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Заинтересованите страни - Рада Паскалева Дафчева, Анка Йорданова Петрова, Анка Иванова Дафчева, Йордан Иванов Дафчев, Кирил Иванов Дафчев и Благовеска Николова Ангелова, не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото доказателства е видно, че с писмо изх. № 04-19-89 от 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура " е поискал иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград, област Пловдив. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в Министерски съвет с писмо изх. № 03-04-959 от 20.06.2014 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. Вследствие на посочените по - горе действия, и в процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС, с решение № 441/27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България е отчуждена част от поземлен имот № 11041, с обща площ 4,900 дка, от който отчуждени 0,212 дка, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива, намиращ се в землището на кв. Долни Воден, ЕКАТТЕ 99088, община Асеновград, област Пловдив. Имотът е вписан под т. 6 на раздел "Селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за земеделски нужди)" за землище на кв. Долни воден към решението на МС. По искане на жалбоподателката съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза от 3.02.2015 г., с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателката, като е взело предвид всички доказателства. Вещото лице е определило стойността на отчуждената част от имота съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а именно по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. При изчисляване на пазарната цена на имота, вещото лице е стигнало до извод за равностойно парично обезщетение за конкретния имот в размер на 260 лева. Определеното от вещото лице парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот напълно съвпада с обезщетението определено с оспорваното Решение на МС. В този смисъл следва, че решението, в обжалваната му част, е законосъобразно. По изложените съображения, жалбата на Диана Стоянова Хайтова се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,