Решение № 3122 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2017 г.

Решение № 3122 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на ТД на НАП гр. С., чрез процесуален представител против решение № 3355 от 17.05.2017 г., постановено по адм. дело № 759 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 244703/26.10.2016 г. на заместник - директора на ТД на НАП гр. С. Твърди се неправилност на решението поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът по касационна жалба - "Д. Е. Р." ЕООД не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 244703/26.10.2016 г. на заместник - директора на ТД на НАП - С., с която на "Д. Е. Р." ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - ресторант, находящ се в гр. С., ул. "С." ..№... и е забранен достъпа до обекта за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. При постановяването й обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело и до материална незаконосъобразност . В хода на административното производство не са били взети предвид всички факти и обстоятелства, настъпили след датата на проверката, но преди издаване на процесната заповед. Съдът е направил извод, че е доказано, че е направена покупка на услуга - консумация на обяд на обща стойност от 31,14 лева, заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от инсталираното в обекта ФУ "DATECS FP - 1000 KL" с индивидуален номер DT 635862 и номер на фискална памет 02635862, регистрирано на "Д. Е. Р." ЕООД. Към датата на издаване на заповедта на 26.10.2016 г. обаче не са били налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС за налагане на ПАМ на "Д. Е. Р." ЕООД, тъй като с анекс от 20.09.2016 г. към договора за наем от 01.09.2016 г. договорът е прекратен и "Д. Е. Р." ЕООД не е ползвател на търговския обект. Към датата на издаване на заповедта на 26.10.2016 г. ползвател на обекта, в който е извършена продажбата на услугата без издаден фискален бон е друго юридическо лице - "Р. Д. М." ЕООД по силата на сключен договор за наем от 21.09.2016 г. Съдът е мотивирал извод, че търговският обект не може да бъде запечатан или със забранен достъп, защото новият ползвател на обекта не е извършил нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Решението е правилно като краен резултат. С оглед доказателствата по делото безспорно се установява, че при проверка на 22.08.2016 г. е установено извършване на административно нарушение - не е издаден фискален касов бон за издадена клиентска сметка от името на ресторант "Г. M." в 13.37 ч. в ресторант на ул. "С." ..... в гр. С., за сумата от 31.14 лв., за което извършено нарушение следва издаване на ПАМ. Налице е неспазване на реда за издаване на документ за продажба. В случая обаче не е доказано, при условията на пълно доказване, от данъчните органи, че към датата и часа на издаване на процесната клиентска сметка, именно "Д. Е. Р." ЕООД единствено е упражнявало дейност в обекта. Издадената клиентска сметка е от името на ресторант "Г. М.", а видно от данните на ФУ и приложените фискални бонове към датата на проверката се касае за обект - ресторант "Интрига" стопанисван от "Д. Е. Р." ЕООД. Следва да се приеме, че процесната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН не могат да бъдат постигнати поради периода от два месеца, който е изминал между датата на извършената проверка (22.08.2016 г.) и издаването на заповед за налагане на ПАМ (26.10.2016 г.). С оглед изложеното, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,