Решение № 12730 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2014 г.

Решение № 12730 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция "Национален строителен контрол" против решение № 7691 от 6.12.2013 г., постановено по адм. д. № 7834/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Мирослав Павлинов Павлов, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил нищожността на заповед № РД-16-287/9.07.2012 г. на началника на Дирекция "Национален строителен контрол", с която на Мирослав Павлинов Павлов е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в по-долен ранг за срок от шест месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, но не по изложените в него съображения. Неправилен е изводът на Административен съд София град за нищожност на оспорената заповед, тъй като със същата е наложено второ наказание на Павлов за извършено едно и също дисциплинарно нарушение. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед № РД-16-099/15.05.2012 г. на служителя е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година" за неупражнен контрол по изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж - масивна ограда на имот, находящ се в с. Лозен. С оспорената в настоящото производство заповед дисциплинарното наказание е наложено за неосъществен контрол по премахване на незаконна ограда на имот, находящ се в гр. София, м. "Княжево". Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителя. По делото е установено, че Павлов, заемащ длъжността "главен инспектор" в регионален отдел София към РДНСК Югозападен район, заедно с младши инспектор от същия отдел е участвал в проверка за изпълнение на заповед № ДК-02-СО-107/18.07.2008 г., издадена от началника на Столична РДНСК, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна ограда" в УПИ -IХ-285, кв. 74 по плана на гр. София, м. "Княжево I ч.", с административен адрес ул. "Калинка" № 9. При извършената проверка на 6.10.2011 г. служителите установяват, че оградата е премахната до кота терен и строителните отпадъци са извозени, за което съставят констативен протокол № ДК-02-СО-107/6.10.2011 г. Последващата проверка от служители на дирекцията, извършена на 30.03.2012 г. обаче установява, че на място има масивна ограда, на която откъм улицата има прозирни метални платна. Поради това е направен извод, че в съставения от Павлов констативен протокол не е отразено вярно състоянието на незаконния строеж - нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и на задълженията на служителя от длъжностната му характеристика. В доклада, послужил като основание за образуване на дисциплинарното производство е посочено, че няма безспорни доказателства незаконният строеж да е бил премахнат доброволно. При така установената фактическа обстановка законосъобразно съдът е приел, че от страна на служителя не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо санкциониране по дисциплинарен ред. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната. В случая не са налице доказателства, които да сочат, че установеното от Павлов в протокола от 6.10.2011 г. не отразява действителното състояние на строежа към датата на проверката. Констатациите при извършената 5 месеца по-късно проверка не опровергават изложеното от служителя, тъй като са направени след продължителен период от време, през който в състоянието на обекта е могло да настъпят промени. Дисциплинарно наказващият орган не е събрал доказателства, опровергаващи отразеното в констативния протокол от 6.10.2011 г. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, е законосъобразен. Следва да се отбележи, че обжалваната заповед е постановена и в нарушение на императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл., съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, което в случая не е сторено. Наложеното наказание е четвърто по тежест от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. видове дисциплинарни наказания, като в случая не са взето предвид нито едно от обстоятелствата визирани в нормата на чл. 91 от ЗДСл. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващия орган не е взел предвид тежестта на нарушението, какви са настъпили от нарушението последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и обстоятелствата при които е извършено нарушението, което е кумулативна предпоставка към преценката за тежестта на извършеното нарушение. В случая тежестта на наложеното наказание е обосновано с факта, че за предходно нарушение със заповед № РД-16-099/15.05.2012 г. на служителя е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". Посочената заповед е отменена с влязло в сила решение. Допуснатото нарушение на административно производствените правила е съществено, тъй като води до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание, както по вид, така и по размер, и до извод, че то е несъответно и несъразмерно с дисциплинарното нарушение, за което е наложено, което води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Касационният довод за необоснованост на обжалваното решение е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с представените по делото доказателства. Заключението, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, следва от съдържанието на представените по делото писмени доказателства и липсата на такива, които да сочат по категоричен начин за това, че отразеното в протокола от 6.10.2011 г. не отговаря на действителното фактическо положение на строежа. Анализът на всички събрани доказателства, обосновават извода на първоинстанционния съд, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения не са установени. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо и доколкото последиците на нищожността са идентични с унищожаемостта обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Дирекция за национален и строителен контрол да заплати на Мирослав Павлинов Павлов сумата 200 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,