Решение № 430 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2020 г.

Решение № 430 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искането на А. Димитрова от [населено място], чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила определение № 2220/13.12.2013 г. по адм. д. № 924/2013 г. на Административен съд - Благоевград, оставено в сила с определение № 2075 от 13.02.2014 г. по адм. д. № 864/2014 г. на Върховния административен съд. Искателят твърди, че за основателността на оспорването на удостоверение изх. № 94-9923-01-10-1672/11.07.2011 г., издадено от началника на СГКК-Благоевград, което е предмет на определението, чиято отмяна се иска, е от съществено значение влязлото в сила решение на РС - Сандански по гр. д. № 131/2014 г. В отправеното искане излага твърдения по съществото на материалноправния спор. Моли определението да бъде отменено на основание чл. 239, т. 4 АПК. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград, не изразява становище. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо, но по същество за неоснователно. С определение № 2220/13.12.2013 г. по адм. дело № 924/2013 г. Административният съд - Благоевград е оставил без разглеждане подадената от А. Димитрова жалба срещу удостоверение изх. № 94-9923-01-10-1672/11.07.2011 г. на началника на СГКК-Благоевград и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. По подадена от Димитрова частна жалба, с определение по адм. д. № 864/2014 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила определението на АС - Благоевград, като е потвърдил изводът на съда, че удостоверението по чл. 52, ал. 5 ЗКИР удостоверява факти с правно значение, то е административна услуга и може да се оспори само досежно неговото съдържание само по административен ред, а съдебното оспорване е недопустимо. Определението е влязло в сила на 13.02.2014 г. Пред РС - Сандански е образувано гр. д. № 131/2014 г. с ищец А. Димитрова и ответник О. Бръшнаров. По делото е постановено решение от 14.01.2016 г. с което е признато за установено, че учредено с нот. акт № 106/2008 г. на нотариус Е. Якова право на строеж в полза на О. Бръшнаров е погасено по давност в полза на А. Димитрова. Решението в една част е потвърдено, а в друга - обезсилено, с решение от 25.02.2019 г. по гр. д. № 66/2018 г. на Окръжен съд - Благоевград. С определение по гр. д. № 474/2020 г. Върховният касационен съд в една част е оставил без разглеждане касационната жалба на А. Димитрова, а в друга не е допуснал касационно обжалване. Определението е влязло в сила на 11.06.2020 г. За да поиска отмяна на влязлото в сила определение на административния съд, А. Димитрова поддържа твърденията си за допустимост на съдебното оспорване на удостоверение изх. № 94-9923-01-10-1672/11.07.2011 г., издадено от началника на СГКК-Благоевград. Излага твърдения по същество за неговата невалидност, като ги обосновава с фактическите и правни установявания, изложени в решението на гражданския съд. Искателят е посочил като основание за отмяна на влязлото в сила определение чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Отмяната е извънинстанционен процесуален способ и средство за защита срещу порочни съдебни решения, определения и разпореждания, които се ползват със сила на присъдено нещо. Поради това, че с него се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, основанията за отмяна са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК. Способът за съдебна защита чрез искането за отмяна има изключителен и ограничен характер и се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение/определение, което противоречи на решението/определението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В случая тези изисквания не са изпълнени. За да е изпълнено основанието на чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо да са налице две влезли в сила определения между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. Предвид формулираното от Димитрова искане, съдебното решение и съдебното определение нямат обективно тъждество. Те нямат и субективно такова. Предметът и страните в гражданскоправния спор са различни от предмета и страните в съдебноадминистративния спор, по който е постановено определението, чиято отмяна се иска. Те разрешават различни правни въпроси. Определението разрешава въпроса за допустимостта на оспорването от А. Димитрова на удостоверение изх. № 94-9923-01-10-1672/11.07.2011 г., издадено от началника на СГКК-Благоевград. Решението на гражданския съд разрешава въпрос за основателността на установителния иск, предявен от Димитрова срещу О. Брашнаров. И в отправеното искане за отмяна А. Димитрова не твърди противоречие между две съдебни определения, които изхождат от еднакво компетентен правораздавателен орган. Искането по чл. 239, т. 4 АПК е налице при тъждество на предмет и страни между противоречащи съдебни актове с един и същ правен характер. Липсата на обективно тъждество между двата съдебни акта значи липса на предпоставките за допустимост на искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. При липсата на идентичност съдът приема, че не е налице основанието за отмяна, визирано в нормата на чл. 239, т. 4 АПК, на което е предявено искането. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,