Решение № 2340 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2017 г.

Решение № 2340 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. П. В., от гр. А., против решение № 274/22.02.2017 г., по адм. дело № 1738/2016 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: кмета на община Карнобат, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на З. П. В. против Заповед № РД-244/09.04.2014 г. на кмета на община - Карнобат, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ е наредено на З. П. В., като извършител, да премахне незаконен строеж: "Сглобяема постройка - гараж", със застроена площ 21,22 кв. м., от които 18 кв. м. са извън УПИ I-273 в кв. 4 по плана на с. В., община-Карнобат. Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. От анализа на доказателствата е установено, че постройката представлява строеж, за който няма издадени строителни книжа, както и че не съответства на действащия ПУП, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. От съда е прието още, че строежът е нетърпим, спрямо периода на неговото изграждане - 2011 г., поради неприложимост разпоредбите на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Отчетено е, че за строежа няма висяща или приключила процедура по узаконяване, на основание § 184, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че строителството на процесния гараж е извършено през 2011 г. от З. В. / виж заявление за узаконяване от 18.07.2013 г. на стр. 34 по адм. д. № 1024/2014 г. на АС-Б., жалба от Й. А., на стр. 33 по същото дело, заключение на СТЕ, прието в с. з. на 08.02.2017 г./. Описанието на строежа по съставения КА и заповедта отговаря на съществуващия на място, съгласно, заключението на СТЕ на в. л. инж. И. Съгласно действащия ПУП за с. В., община - Карнобат, УПИ I-273, кв. 4 по плана на селото е отреден за бензиностанция, като по-голяма част от гаража, в размер на 18 кв. м. са извън площа на това УПИ, в тротоара на улица с о. т. 9 - о. т. 10, която не е реализирана. По своето изпълнение и предназначение строежът правилно е приет, че отговаря на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, каквито не се представят. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП за с. В., в частта му за УПИ I, кв. 4, а също и в частта му на граничещата от изток улица. Съдът не е изложил правни изводи, а само фактически, за наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - извършване на строежа без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, но това не представлява съществено процесуално нарушение и не води до неправилност на обжалваното решение, тъй като са налице мотиви - фактически и правни изводи за наличие на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, представляващо самостоятелно основание за премахване на строежа като незаконен. Поради това като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, съдът е приложил правилно материалния закон. Предвид времето на строителство - през 2011 г., правилни са и изводите за неприложимост на разпоредбите за търпимост на строежа по § 16 от ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. По делото е представено заявление за узаконяване на строежа по § 127, ал. 2 и сл. ПЗР ЗИД ЗУТ, но не е представен краен акт за узаконяване, в срока за приключване на това производство по ал. 14 на цит. разпоредба, който е изтекъл на 26.11.2014 г. При липса на произнасяне в срок е формиран мълчалив отказ за узаконяване, който като необжалван е влязъл в сила. Не се споделя оплакването на касатора, че не е извършител на строежа, което опорочава заповедта. Същото се опровергава от съдържанието на цитираното по-горе заявление за узаконяване, в което З. П. посочва, че е извършител на строежа, а не дружеството, което управлява, както и от влязлата в сила предходна Заповед № 2668а от 25.09.2013 г. на кмета на община-Карнобат за спиране изпълнението на същия строеж /стр. 25/, в която като негов извършител е посочена З. П. В.. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 26 и сл. АПК. Производството е започнало със съставяне на КА, който е връчен лично на З. П. В. на 20.02.2014 г. видно от известие за доставка-обр. разписка, на стр. 17 и 18 от първоинстанционното дело, срещу което не е постъпило възражение. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се постави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,