Решение № 6829 от 7.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Регионална дирекция по горите Берковица, представлявана от директора инж. С. Каменов, чрез процесуалния си представител юрк. Гаврилова, срещу решение 72 от 09.08.2021 г., постановено по адм. дело 94/2021 г. по описа на Административен съд Видин, в частта, с която дирекцията е осъдена на заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди и разноски за производството. Сочи, че решението в оспорваната част, e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че същото вещо лице, изготвило експертната оценка на автомобила в първоинстанционното производство, е изготвило и експертната оценка за продажба на същата вещ /лекият автомобил Субару Инпреза / за търг, с възложител дирекцията, на който търг вещта е продадена на цена от 272, 50 лв. Моли за отмяна на решението, в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) като неоснователен и недоказан. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът М. Бинков, в представена по делото молба, чрез процесуалния си представител адв. Рангелова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. В съдебно заседание редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 72 от 09.08.2021 г., постановено по адм. дело 94/2021 г. Административен съд Видин е осъдил Регионална дирекция по горите (РДГ Берковица) да заплати на М. Бинков обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление 162/24.02.2020 г., с което е отнет лек автомобил Субару , модел Импреза рег. [рег. номер] и последвала продажба на същия, в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лв., представляващи равностойността на автомобила, ведно със законната лихва от 03.03.2021 г. до окончателното издължаване, като до пълния претендиран размер от 1100 лв. искът е отхвърлен. Наред с това РДГ Берковица е осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в производството. Решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 950 лв. до пълния размер от 1100 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не е предмет на настоящия съдебен контрол. За да постанови този резултат административният съд е приел за установено, че с Наказателно постановление 162 от 24.02.2020 г. на директора на РДГ Берковица за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от ЗГ (Закон за горите) на М. Бинков са наложени административни наказания глоба , на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети вещите, предмет на нарушението, и вещта, послужила за извършване на нарушението -1 бр. лек автомобил Субару , модел Импреза рег. ВН [рег. номер]. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Белоградчик, който с решение 6/08.02.2021 г. по АНД 230/2020 г. го е отменил в частта, с която е отнет в полза на държавата лекият автомобил. Решението е влязло в сила на 03.03.2021 г. Автомобилът е продаден на търг видно от тръжен протокол РДГ01-161/11.01.2021 г. и договор за продажба 1501/11.01.2021 г. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че пазарната стойност на автомобила към 03.03.2020 г. е в размер на 950 лв. Въз основа на тази фактическа установеност, с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Приел е, че са налице всички кумулативно изискуеми законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Изложил е мотиви, че след отмяната на наказателното постановление, отнетата в полза на държавата вещ подлежи на връщане, което в случая не е могло да бъде осъществено, предвид продажбата на автомобила и придобиването му от трето лице. Аргументирал се е, че безспорно от установените обстоятелства, в резултат на незаконосъобразния акт, с който е отнет автомобила и последвалите незаконосъобразни действия - извършената продажба на същия, преди влизането в сила на наказателното постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба - автомобила, който в резултат на незаконната продажба е излязъл от патримониума на ищеца и е придобит от трето лице. Лишаването от собствеността на автомобила представлява претърпяна от ищеца загуба в имущественото му състояние. Решението, в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Безспорно по делото е, че Наказателно постановление 162 от 24.02.2020 г. на директора на РДГ Берковица е отменено като незаконосъобразно, в частта с която е отнет в полза на държавата лекият автомобил и в този смисъл съдът правилно е посочил, че е налице първата предпоставка за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който е отменен по съдебен ред. Обосновани са изводите на решаващия съд и за наличието на втората предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинена реална и непосредствена вреда. Правилни са изводите на съда, че лишаването от собствеността на автомобила представлява претърпяна от ищеца загуба в имущественото му състояние, което следва да се овъзмезди с парично обезщетение в размер на равностойността на автомобила, именно поради невъзможността да бъде върнат на собственика след отмяната на наказателното постановление. Като е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от М. Бинков имуществени вреди в резултат на отмененото по съдебен ред наказателна постановление в размер на 950 лв. и е отхвърлил иска до предявения размер от 1100 лв., първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. В тази насока, правилно съдът се е позовал на приетата по делото и неоспорена от страните експертиза. Неоснователен е доводът на касатора относно разликата в определените цени по отношение на една и съща вещ, в съдебното производство и пред органа. При изготвяне на експертиза по конкретно дело се съобразяват данните и фактите по това дело, страните могат да вземат становище във връзка с приемането й или да я оспорят. Ответникът е можел да поиска назначаване на нова експертиза, както и да оспори експертизата приета в първоинстанционното производство, което не е сторил. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което и решението му, в оспорваната част, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,