Решение № 3930 от 11.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас (ТДМ Бургас) при Агенция Митници (АМ), подадена чрез юрисконсулт М. Тальокова - Кацарова, срещу Решение 335 от 01.09.2022 г., постановено по адм. д. 248 по описа на Административен съд Монтана (АС Монтана) за 2022 г. С него, по жалба на Й. Петров, е отменено Решение с рег. 32-175216 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на Петров сума в размер на 494,87 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Като се излагат подробни аргументи по същество на спора, изтъкнати и в първоинстанционното производство, се поддържа становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума в приложената фактура. Обръща се внимание, че Петров не е представил никакви доказателства в потвърждение на реално заплатената цена на стоката, вкл. такива в подкрепа точността на декларираната цена. В допълнение съдът не съобразил, че номерът на търга, който се установява от талона отговаря на номера на търга от намерените данни в изброените в касационната жалба интернет сайтове. По изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа в допълнително представена преди съдебното заседание молба. Ответникът Й. Петров, чрез адв. Р. Василева, оспорва касационната жалба в представено по делото становище с характер на писмен отговор на касационната жалба. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В него се мотивират доводи, че съдът правилно е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения относно декларираната митническа стойност е за митническия орган. Излага се становище, че правилно и в съответствие с трайната съдебна практика при постановяване на решението не са кредитирани данните за проведен аукцион от електронен сайт те могат да бъдат доказателство само за публикуването, но не и за достоверността на информацията от сайта, която подлежи на самостоятелно доказване, което в случая не е проведено. Поддържа се становище, че за прилагането на метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013, МКС) не се изисква представянето на други документи, освен фактура, като в тази връзка се прави позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-263/06 г. Отделно от изложеното се обръща внимание, че митническите органи са уведомили Петров за възникналите съмнения, но не са ги мотивирали, което според практиката на СЕС (вж. решението по дело С-29/13 г.) се приема като основание, водещо до отмяната на акта като незаконосъобразен. Преди съдебното заседание е постъпила молба от Петров, подадена чрез упълномощения адвокат, в която се излагат подробни съображения по съществото на спора и се претендира присъждането на разноски съобразно приложените към нея доказателства. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Монтана е било Решение с рег. 32-175216 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ Бургас при АМ. С него, на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1, буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001008009143R0 от 16.08.2019 г., е определена нова митническа стойност в размер на 17733,89 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 8703 33 19/код по ТАРИК 8703 33 19 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1773,39 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент е прието, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 16.08.2019 г.; на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 20307,28 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на автомобилите, в общ размер на 4061,46 лв.; 4. на основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 3641,07 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявеното от Петров оспорване. Изложил мотиви, с които обосновал становището си, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата териториална и материална компетентност съобразно предоставените му правомощия, поради което е валидно. Приел също така, че при издаването му са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, отговаря на изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правните основания, въз основа на които е взето. Съдът отхвърлил възражението за допуснато нарушение на чл. 19б, ал. 1 от Закона за митниците. Съобразил, че процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане до свободно обращение". Взел предвид разпоредбите на чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 74 МКС, както и предписанието по чл. 48 и чл. 140 от Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. Като приел, че в тежест на административния орган е да докаже приложимостта на избрания метод по спорното решение, съдът направил извод, че в случая мотивирането относно приложението на основния метод за остойностяване на стоката е извършено без относими доказателствени източници и без да са отчетени всички обстоятелства, на които митническата администрация се е позовала, за да приеме, че действителната договорна стойност на автомобила е 9700,00 щатски долара. Съдът съобразил, че последното е направено въз основа на разпечатка от интернет сайт, в която е записано, че сайтът не носи отговорност ако представената в него информация е неточна, непълна или неактуална. Освен това взел предвид, че в информацията от сайта www.autoauctions.io не е отразено, че именно Петров е закупил автомобила за сумата от 9700,00 щатски долара, както и това, че търгът е бил на 17.12.2018 г., а фактурата, на която Петров се позовава е от 14.06.2019 г. При това, направил извод, че в случая, предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Затова съдът счел, че като не е спазил разписаното в регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон и на неговата цел. Отделно от горното, направил извод, че при издаването на спорното решение е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, а посочените от органа противоречат на основен принцип, въведен в разпоредбата на чл. 7 АПК. Наред с това, в контекста на приетото от Съда на Европейския съюз по дело С-29/13, съдът изразил становище, че при издаването на решението не са надлежно мотивирани възникналите съмнения на база непредоставянето на достатъчно данни и информация от Петров, което е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Съдът съобразил практиката на националните съдилища и на Съда на Европейския съюз, съобразно която митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което на изследване подлежи действителната воля на страните по сделката за покупко-продажба. Отчел и това, че административният орган не е оспорил автентичността на представения договор за продажба и не е посочил причината за незачитане на данните за платената сума, но въпреки това е счел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на стоката. Изложил съображения, че във всички случаи при прилагане на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не да използват произволно определена или фиктивна такава. Приел, че на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от посочения регламент, като направил уточнение, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация следва да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му - аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С- 263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. При тези съображения първоинстанционният съд се мотивирал, че като не е приел декларираната стойност на процесната стока, съответстваща на представената фактура и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на ТДМ Бургас е издал незаконосъобразен административен акт при липсата на предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д", подб. i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Доколкото съдът приел, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. По тези причини отменил спорния акт. Съобразно изхода на спора и представените доказателства присъдил на Петров своевременно поисканите и доказани разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www.autoauctions.io, където наред с това, както правилно е съобразил първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, не е отразено, че именно Петров е закупил процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал Петров, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МК е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатката от цитирания сайт. Данните от нея не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. По делото не са налице данни и не е представена официална информация от митническите власти на САЩ, вкл. електронна информация за износ на процесния автомобил. Действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност. Член 29, § 1, буква г) МК позволява да се изключи договорната стойност на внасяните стоки, когато са изпълнени две кумулативни условия, а именно: от една страна, купувачът и продавачът да са свързани по смисъла на посочения кодекс и от друга страна - договорната стойност да не е приемлива за целите на определяне на митническата стойност. Казусът не попада в тази хипотеза. Ето защо, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е надлежно мотивирал неприложимост на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобразно Член 74, § 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В този смисъл правилни са и изводите му, че това нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон и неговата цел. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Монтана е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касация разноски за касационното производство в доказания размер от 800,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение